Къс самородно злато или просто нещо интересно предлага проектът GOLDEN NUGGETS. Това ще разберат столичани от всички поколения в дните от 11 до 14 април.Тогава могат да видят черни балони със златни маски, бутилки с цветя и семенца, луксозни торбички за пазар или големи сини торби за боклук до кошчето в парка, обвити в златна хартия, скрити на оживени градски места в обедните часове и късния следобед - при Народния театър "Иван Вазов", на площад "Славейков", бул. "Витоша", "Женския пазар", в Студентски град.Те са част от артпроект на германското студио RH4 – raumochivier: арх. Даниела Кох, с български произход, арх. Стефани фон Кремпелхубер и Доминик Ж. Ондрежка. Трите са завършили архитектура в университета в Касел, Германия. Имат допълнителни специализации в Испания, Италия и други страни.Днес се занимават с архитектура, вътрешен дизайн и артистични инсталации (вж. повече на www.raumhoch4.de). Стремят се да опознаят човешката природа, за да проектират архитектура за хората. Проектът  се изпълнява се от доброволци безвъзмездно.Арт-инсталацията изследва възможностите на хората и желанието им да участват в експерименти.Чрез нея се търсят отговори на въпроси дали страните имат различен потенциал, как жителите им го изразходват. Идеята е  как хората ще реагират, ако видят нещо странно в нормалната околна среда - по улиците, обществените места и в парковете.Ще направят ли те първата крачка и ще се приближат ли до това различно нещо -  "златна градска инсталация"? Достатъчно  ли са любопитни, за да станат смели? Ще влязат ли в съприкосновение с тези "парченца самородно злато"? И какво ще направят, ако тяхната смелост бъде оценена?Може би някой от "експериментаторите" трябва да извърши действие – да направи първата крачка и да отвори едно от тези "парченца самородно злато"...те ще го последват ли? Какво представляват тези "парченца самородно злато"?Това всъщност са различни инсталации на различни места -  видове чанти, балони, торби за боклук и т. н., покрити със златно фолио и напълнени с малки подаръци като картички, цветя, книги, компактдискове, химикалки, хартии и т. н.Те трябва да са разположени (дотолкова, доколкото е възможно) тайно и един или двама души трябва да фотографират случките около тях.Ако никой не реагира на този "експеримент", може би, някой от "наблюдателите" трябва да направи първата крачка и да отвори едно от "самородните парчета злато".Тези "парченца злато" трябва да са разположени на пейки в парковете,  в обществени пространства или направо на улиците до боклука?! На пръв поглед експериментът е как хората реагират на странни обекти/инсталации в позната околна среда. Идеята е да се направят тези инсталации в различни страни: България, Германия, Австрия.Ще бъде ли реакцията същата? Или те ще бъдат различни? Има ли някакви разлики между страните и действията/реакциите на участниците? И може ли да се определя реакцията от националността и от характера?Има ли специален начин на действие/реакция, характерна за страната? Ние се надяваме да постигнем някакви резултати, може би някакви отговори на тези въпроси и се надяваме да дискутираме относно тях. Каква е задачата на "самородните късове злато"?"Самородните късове злато" трябва да са символ на потенциал. Те трябва да са златни, защото имат функцията да привличат окото. Трябва да се подразни любопитството на хората и ние се надяваме, че хората ще реагират.  И че ще са смели. И те "ще заслужат" поне един малък подарък.Това е един вид политически въпрос – ще може ли той да се адаптира (да се отнесе) за всекидневния живот.