Проектът на четвъртокурсничката Вера Цанева от ВСУ "Любен Каравелов" е за адаптация и реставрация на бивша жилищно-търговска сграда на бул. "Мария Луиза" № 47. На нейно място наскоро бе построена нова сграда. В процеса на строителството в сутерена й беше открита късноантична баня от края на III или нач. на IV век, паметник на културата от национално значение. В семестриалната задача на IV  курс, специалност "Исторически контекст" се предвижда проект за експониране на късно антична баня в сутеренa. Научен ръководител на проекта е арх. Валя Върбанова.Проучвания и документиране на паметника на културата и на средата муБившата жилищно-търговска сграда е построена към 1912 г. През годините многократно е преустроявана. Съборена е през 2994 г. и в парцела е изградена бизнес-административна сграда. Тя е ново строителство, запазващо статута на паметника на културата (ПК) на първоначалната сграда. В резултат на спасително археологическо проучване е разкрита банска постройка с кръстовиден план. Четири  от помещенията са разположени във всяко от рамената на кръста, има и едно централно. Установено е наличието на четири топли помещения с хипокаустна система, басейн и котелно помещение. Банята може да се датира в края на III, началото на IV в. Разкритата баня представлява интерес не само като планово решение, което е непознато в Сердика за такъв тип съоръжения, но и като потвърждение на активния живот в т.нар. "Северно разширение" на града през късната античност.Паметниците на културата - "късноантична римска баня" и "жилищно-търговска сграда" (б.), представляват сложна структура от гледна точка на културно-историческата им стойност. Подходът към опазването им в настоящия проект е насочен към пълноценното им представяне и взаимно допълване. В случая говорим за експониране на "паметник в паметника".Сградата на бул. "Мария Луиза" № 47, кв. 126, пл. н. № 19 в столицата е със статут на паметник на културата. Парцелът попада в Първа охранителна зона на Историко-археологическия резерват "Сердика - Средец". Жилищно-търговска сграда (Б) е архитектурен ПК, категория "местно значение", обявена в ДВ бр. 40/1978. Късноантичната баня е археологически паметник с категория "национално значение". Собствеността й е изключително държавна. Археологическото проучане за късноантичната баня дава възможност за проследяване на хронологията на опазване на двата паметника на културата. Първоначално изградената сграда, най-вероятно правоъгълна по план, може да се датира във втората половина на III век, въз основа на намерения керамичен материал. В последната четвърт на III или началото на IV век римската банята започва да функционира с кръстовиден план. Най-вероятно в периода от средата на IV до средата на V век сградата прекратява функциите си като банска постройка, а част от помещенията й са преустроени с жилищна функция. С този период може да се свърже по-голямата част от открития керамичен материал.В периода XVII – XVIII век върху останките от банята се появява нова много по-късна постройка с неизяснени план и функции. За това се съди по откритите боклучни ями и намерения материалите в тях. Следосвобожденското масивно дълбоко фундирано строителство на жилищната сграда частично разрушава и интегрира в сутерена си съществувалите на това място археологически и архитектурни останки. За оптимално датиране на обекта се приема края на III началото на IV век - периода на функциониране на банята с кръстовиден план.А. Субструкцията (основна поддържаща конструкция отдолу на архитектурното съоръжение) на банята е изцяло запазена в секторите на проучването. Тя е изцяло в opus teraseum, с максимално запазена височина от 1,73 м. Градежът пък е в opus caementicum от средноречни и ломени камъни, спойка от сивкавобял хоросан, с примеси от варовикови частици и натрошена строителна керамика. Хоросановата спойка е идентична с тази в субструкцията. Отоплението на банята е два вида - подово и стенно. От стенното отопление са открити глинени тубули, а от подовото са открити първите два реда тухли от хипокаустните колонки.Б) За Жилищно-търговска сграда (б.) Построената през 2005 г. жилищно – търговска сграда е ситуирана над късноантичната баня. Тя е разположена на една от най-оживените търговски улици на София, чийто силует е изграден предимно от други сгради паметници на културата при сключено застрояване. Изследваната сграда е от малкото изключения. Тя е много притисната към свободната си стена от съседната й изявена обществена сграда. Помещенията й към нея въпреки че са обърнати на юг, са зле осветени. Сградата има изявен обем и активно участва в уличния ансамбъл, но има неблагоприятно отношение със съседните сгради. Затова участва в уличния ансамбъл най-вече чрез индивидуалните си качества. Сградата е с жилищно търговски функции с първи етаж мецанин и три жилищни етажа над него.Бившата жилищно-търговска сграда, строена през 1912 г., е била в духа на стила сецесион. Фасадата й към булеварда е симетрична и има ясно изразен еркер. Мецанинът е с променена фасада през 60-те години на XX век спрямо функцията, която изпълнява тогава. Фасадата е с каменен цокъл, каменна облицовка, мазилка, гипсови орнаменти, метални парапети. Покривът е решен с покритие тип "рибени люспи" и марсилски керемиди.Сградата е ценна с фасаднотож си решение и участие във формирането на уличния силует по бул. "Мария Лиуза", подчертава к. арх. Вера Цанева. Планът на сградата няма културно-историческа стойност. Той многократно е променял параметрите си при поредица от преустройства. Тя не се свързва и с исторически личности.4. Предложение за нова функция на б. жилищно-търговска сграда и за експониране на късно античната римска баня в сутеренаНастоящият проект за адаптация и експониране на архитектурни паметници осигурява широка обществена достъпност до римската баня, което отговаря на изискването за експониране на археологически паметник на културата. Археологията на античната баня е обединена с нова функция на предложената жилищно търговска сграда – галерия с експозиции и ателиета.На партерно ниво са входното фоайе и информационно бюро, което обслужва галериите и експозициите. Атриум подсказва за археологическите разкопки в сутерена. В дълбочина на партерното ниво е и кафе-сладкарница, която се свързва с кафе-градина от към  ул. "Г.Вашингтон". Дълбочината на парцела дава възможност за изграждане на голяма градина – парк с изложение към улицата.При избора на нова функция фасадното оформление на сградата от булевард "Мария Луиза" се запазва в първоначалния си вид, като цветовото решение е максимално близко до първоначалното. Оформлението й е по аналог на съществуващи и е в стил, близък до следосвобожденската архитектура и запазените от този период сгради. Оригиналните гипсови орнаменти се реставрират и на места се подменят с нови, но по детайл от съществуващите.Планировката на сградата няма културно историческа стойност , поради което се променят в зависимост от новата функция. Подходът към плановата схема е пълна адаптация.Банята се запазва като археологически експонат в сутерена. Осигурен е широк публичен достъп и информационни табла с пояснения за типа архиелогия и разположението й спрямо резерват "Сердика".При извършените през 2004 г. археологически разкопки е направена възстановка на хипокаустната подова конструкция по два начина. В южното помещение възстановката се изгражда с материали близки до оригиналните. В останалата част хипокаусът се изгражда от нов материал, на местата на съществуващия хипокауст.  Посетителите достигат до всяка част на археологическия обект чрез стъклена подова повърхност с метална конструкция, без опасност от щети и нарушаване целостта на античните останки.С предложеното ново решение се търси осигуряване на широк обществен достъп и информация както за единия така и за другия паметник на културата.