Повлияха ли световната криза и сривът на инвестиции в строителството на цената на проектантския труд? Как?- Как световната криза ще се отрази на проектирането по света не мога да знам. Надявам се в национален мащаб да се отрази положително. Кризата е бременна с възможности, в това число благоприятни. Ако поне част от инвеститорите (поучени от горчив опит),  се убедят да не работят с оглед на непосредствената утрешна (все по-съмнителна) печалба, а с по-високи критерии, тук се крие по принцип шанс за по-добра архитектура.Инвеститорите намаляват ли стойността на договорите в областта на архитектурното проектиране? С какъв мотив?Никога на съм поискал хонорар във връзка с таблици, обеми и сложност (категория) на задачата, а с оглед на конкретните си нужди и дали задачата съдържа предизвикателства, с които желая, мога и ми е интересно да се справя. Не знам дали инвеститорите като цяло намаляват хонорарите. Ако го правят, те или не работят с подходящите проектанти, или сами си копаят гроба. По принцип цялата непосилна задача със съставянето на хонорарните таблици и тяхното отстояване няма нищо общо с качеството на проекта, а би трябвало то да бъде най-важното. Да не забравяме, че колкото по-висок е хонорарът, толкова по-голяма е вероятността лъвската част от него да се върне в джоба на "инвеститора". Всеки от нас е свидетел на подобни практики.Да се формира хонорар на база квадратура е идиотско. Тази практика нанесе непоправими поражения. Понякога една вила (да не говорим за масовото жилище) изисква повече работа и повече опит, талант и мислене от голямата обществена сграда. От двадесет години уж има пазарно стопанство, лоялна конкуренция. При това положение и ако беше наистина, нещата отдавна щяха да са наместени. Х и У за една и съща работа искат (в пъти) различни пари – какво лошо има? Лошо става когато У сключва договора, а го работи Z, който не е на равнището на Х (пренебрегнат) и У (предпочетен). Това беше порокът на големите (предпочитани винаги) в миналото проектантски организации. Тяхната ликвидация не доведе до желания творчески плурализъм. Пак "големите бюра" работят големите поръчки. Няма никакво реално основание да е така – задачите пак се изпълняват от посредствени наемници (ако изобщо приемем, че титулярите на големите бюра са най-добрите проектанти). В края на мандата на последното правителство, абсолютно открито и нагло администрацията "назначи" проектантите на най-големите обществени поръчки. Ще понесат ли бенефициентите на това упражнение някакво наказание от страна на съответните професионални организации?Как се вместват на практика цените за себестойност от методиките на КАБ и КИИП в новата икономическа ситуация и реалното намаление на поръчките?Мисля, че предишният отговор донякъде е по този въпрос.Моралният кодекс на архитектите (поне във варианта писан от мен), забраняваше работа без писмен договор, санкционираше дъмпинга по отношение на пари и срокове, нелоялната конкуренция, незачитането на авторските права. Всички договори за проектиране сега по правилник трябва да се депозират в камарата, но така и до днес от това дали са там или не, дали са верни, или ако са верни, но нямат нищо общо с качествата и капацитета на контрагента... нищо не следва. Депозирането на договорите е формалност без смисъл.Вместо да се нагаждат към лоялната и смислена конкуренция, професионалните организации никога, по никакъв начин не защитиха качествената и честна практика. Съответните организации нямат никакви еталони, репери и критерии за качество – вече цели 60 и повече години. В миналото имаше комисии към съответните творчески съюзи. Наблюдавам известна носталгия по тях, въпреки тяхната минала несъстоятелност и днешна неприложимост. Изминалите две десетилетия трябваше да отговорят на въпросите какво е професионален стандарт, какво е кражба, докъде се простира авторското право. Как то може да се възмездява, търгува и наследява. Има ли авторско право в градоустройството? А в детайла? Каква следва да е гилдийната реакция когато общинската и държавната администрация нарушава закона? Всички тези жизненоважни въпроси бяха пренебрегнати по много, но и по една главна причина. КАБ, КИИП и САБ са масови организации, а би трябвало да са елитарни – членството там следва да е трудно, скъпо и престижно. Самото членство би трябвало все някакво качествено равнище да гарантира. Докато членството не е такова, проектирането не може да е кой знае колко добро – освен по изключение.Целият комизъм на положението е, че стагнацията няма да лиши от поръчки лошите проектанти, а скъпите (понякога това са едни и същи персонажи). Обществото изглежда не само безсилно, но и незаинтересовано дали точно това ще се случи.За да не се случи, през изминалите двадесет години трябваше да има развита професионална критика, легитимна оценка от независими източници. Днес, когато медиите зависят от рекламата, обективността е по-ниска от епохата на "развития социализъм". И това ако не е парадокс!Какви начини за справяне с кризата използвате? Какво очаквате като реална защита от професионалните организации или от други институции, от кои?Не мога да предложа каквито и да било ефикасни лекарства, ако те трябва по необходимост да бъдат гласувани от някакъв орган. Масовата посредственост никога няма да тръгне срещу себе си. Разчитам нашата професия, (както в много други области на обществения живот), да заложи на личности, чийто авторитет застрашава статуквото. Ако вашият въпрос е в смисъл "какво да правим, за да оцелеем," отговорът ми е – по-добре повече да не оцеляваме, ако това ще е единственото наше желание. Архитектите са призвани и надарени за много повече от това да оцеляват физически (тук не става дума, че някои разбират оцеляването като да имат бензин за повече от два джипа). Проблемът е, че истинските инженери и архитекти, можещите, са малко – същността няма нищо общо с дипломата. Можещите са много по-малко от броя на поръчките... все още. Там е проблемът.