Повлияха ли световната криза и сривът на инвестиции в строителството на цената на проектантския труд? Как?- Влиянието на световната криза се отрази отрезвяващо на инвестиционните проекти и много от онези, които бяха планирани с по-висок рисков фактор, са временно замразени. Някои от тях се преработват и изменят с цел повишаване на тяхната ефективност и оптимизиране на строителната им цена. Други ще чакат подобряване на пазарна среда. Цената на проектантския труд адекватно на всички цени в бранша – консултации и строителството, започва частично да намалява, но не и в съществени величини.Инвеститорите намаляват ли стойността на договорите в областта на архитектурното проектиране? С какъв мотив?- За съжаление кризата най-силно се отрази на всички по-малки поръчки, които на практика са напълно замразени, което най-явно се чувства при жилищните сгради и добре познатите на всички апартаментни хотели по курортите. Мащабните проекти – офис и търговски центрове, с някои изключения продължават да се строят, както и се проектират нови.По правило инвеститорите възлагат подобни проекти на по-големи проектантски бюра, тъй като не могат да си позволят да подложат на риск проектите си поради капацитета на проектантите. Това на практика диференцира пазара на проектантския труд и разпределянето на договорите. Поради тази причина и за съществена промяна в цените на проектирането при мащабните проекти не може да се твърди. Инвеститорите добре разбират, че качеството на проектантския труд е пряко зависимо както от опита и професионализма на екипа, така и от броя на проектантите и обема на времето, вложени в проекта му, което е съществена принадена стойност към целия проект. Това е съществена причина да не се изкушават заради някакво намаление от проектантския хонорар, което при съпоставяне с общия бюджет на проекта е пренебрежително, да подлагат на риск целия проект. Всеки инвеститор, който не може да инвестира в проектантския труд на установените пазарни цени, трябва сериозно да анализира инвестиционния проект и да установи неговата реална финансова ефективност и шанса за успеха му. Евентуален неуспех на проекта ще е загубено време и средства както на инвеститора, така и на проектанта.Какви начини за справяне с кризата използвате? Какви буфери прилагате и какво очаквате като реална защита от професионалните организации или от други институции, от кои?- Възможностите за "справяне" с кризата в проектантската не са много - намаляване на разходите, редуциране на персонала и запазване на обема на поръчките. Колегите в нашия екип са подбирани и обучавани много дълго време и работим много ефективно. В случай на намаляване на обема на поръчките ще се стремим намаляването на персонала да бъде последната стъпка в мерките срещу кризата. Разходите се опитваме, разбира се, максимално да редуцираме. Очакваме браншовите организации да подкрепят колегията и да работят в посока да не се допуска съществено намаляване на цените за проектиране, тъй като това ще доведе до спад в качеството на проектантския труд. Държавните институции в лицето на новото правителство да разширят достъпа на българските проектанти до държавните поръчки и конкурси, а при избора на изпълнители да отдават приоритет на българските участници и оференти.