Разработен е проектът за адаптация на втората по големина синагога на река Дунав – тази във Видин, която е паметник на културата от национално значение. Проектът предвижда превръщането на изоставения паметник в музеен комплекс "Жул Паскин", като бъде използван нов за България подход за реставриране чрез високотехнологични материали, вградени за пръв път в сграда - паметник на култура.Възложител на проекта е Министерството на културата. Автор е архитектурен екип на ателие S Architectural Team с ръководители арх. Любомир Станиславов и арх. Владимир Михов, които са преподаватели в катедра "История и теория на архитектурата" на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), занимаваща се именно с проблеми на изграждането и адаптирането на нови обеми в съществуваща историческа среда. Проектът е одобрен от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности. Проектантският екип е добре запознат с историята на обекта. Арх. Станиславов има дипломен проект в УАСГ именно с проект за адаптиране на сградата на синагогата. Част от екипа е и бившият главен архитект на Видин арх. Дора АндрееваРеставрациятана който и да било паметник на културата е сложен процес, при който архитектурните форми и качества на съответната сграда се възстановяват чрез използването на неоспорими данни и източници за оригиналния вид на паметника. В допълнение на това адаптацията е още по-сложен процес, съдържащ в себе си първоначална реставрация, след която на сградата - паметник на културата, се придава нова функция поради изчерпване на възможността да изпълнява оригиналната си. Изборът на новото предназначение на сградата е много важен, тъй като то не трябва да понижава статуса на обекта преди реставрацията, каза арх. Любомир Станиславов. По думите му според последните разбирания в тази област възстановяване на какъвто и да било елемент в дадена сграда според хипотеза е недопустимо. Именно затова в случаите, когато проектантите на подобни сгради не разполагат със съответните данни, те трябва да използват ясно отличими съвременни материали. Желателно е в същото време промените, направени с тях, да бъдат обратими, коментира също архитектът. На пръв поглед тези съвременни постулати на реставрацията звучат повече от логично, но въпреки това на практика у нас те са почти неприложими. Поради необясними причини институциите, които трябва да бдят за тяхното реализиране, не харесват съвременните материали и по тази причина рядко допускат използването им в каквито и да било проекти, посочи също арх. Станиславов.Особености на сградатаСинагогата е свободно стояща трикорабна едноабсидна базилика с притвор. Тя е разположена в триъгълен парцел в близост до река Дунав и средновековната крепост "Баба Вида", с ориентацията североизток-югозапад. Напълно симетричната сграда, разполага с четири еднакви кули в четирите си ъгъла, а най-впечатляващата й част е голямата молитвена зала с размери приблизително 21 м дължина и над 10 метра широчина. Залата е забележителна и с комбинацията от древноеврейски и класически архитектурни форми. Всички пространства са покрити със сложни кръстати тухлени сводове с двойна кривина. Сложните сводове са били оцветени в синьо и са били изписани с бронз, а върху тях е имало шестоъгълни звезди. Завършващ щрих са придавали двата обемни кристални полилея,, спускащи се от центъра на големите сводове. Те разпръсквали светлината върху стройна аркада, носена от бронзирани чугунени колони, доставени по реката директно от Виена. Те имат база и кубични капители от малоазиатски тип. Орнаментите на капителите са били оцветени и са изградени от спирали, палмети, плетеници и акантови листа. По пода на приземния етаж е имало живописна мозайка, а олтарът е поставен върху подиум в абсидата. Той вероятно е следвал каноните на древноеврейския храм с централна част, две кули, арки, колони, а над него вероятно е бил разположен символът на слънцето. Входът на катедралата е бил украсен с две огромни мраморни плочи и релефи с бронзови надписи на иврит, след края на Втората световна война върху тях са изписани имената на всички български евреи, загинали през войната.Останките от някогашната катедрала вследствие на 20-годишна липса на действия днес са повече от жалки и може да се изразят с една дума - руина (виж карето).Проектното решениеПроектното решение, разработено от авторския колектив, предвижда използване на съвременни материали за всички нови елементи в сградата, като например стъклени разделителните стени. Същото се отнася и за елементите, които са унищожени и няма запазени достоверни данни за тях. Допълнително предизвикателство е фактът, че трябва да бъде използвана оригинално предвидената метална конструкция. От 1980 г. насам нормативните изисквания към конструкция и покрива на сградата са неимоверно увеличени. На първо място, нормативното натоварване от сняг е увеличено 3 пъти, а  допълнените норми за земетръс поставят много по-тежки изисквания (50%) към сградата. С други думи, покривът на сградата трябва бъде разтоварен с близо 200 кг на кв.м. Именно това налага отказа от класическата конструкция с мазилка, положена върху рабицова мрежа. Тя е заменена от нов, далеч по-лек материал Barissol. Това на практика е опънат върху метална конструкция полиетилен, който е добре познат в съвременните сгради. За щастие той има специална версия, предназначена за паметниците на културата. Върху нея може дори да се принтират изгубени с времето надписи. Надписите на иврит обаче не са заснети и днес само можем да гадаем за тяхното съдържание, послание и форма, посочиха архитектите. Затова екипът на SAT предлага друго нестандартно решение - изписването на покрива на катедралата чрез светлина.Проектът за адаптация на сградата предвижда тя да се превърне в културен център с полифункционално предназначение. На първо ниво ще има постоянно разположена експозиция на тема "Жул Паскин", както и пространство за временни експозиции. Също така при нужда сградата ще може да бъде използвана за различни други събития или като моногофункционална зала с равен под с максимум 180 места. За целта са предвидени два малки склада за инвентар и столове, а в задната част е предвидено малко помещение за офис, както и второ такова, предназначено за техническо управление на основните функции в сградата. Пред абсидата се изгражда подиум-сцена на 50 см, възстановяващ оригиналното състояние на сградата. При строителните разкопки през 80-те години под него са открити останките на древноримска кула от крепостта "Калето", които новият проект предлага да бъдат експонирани чрез реализирането на стъклен под. Вдясно от входа се обособява малък магазин с подвижни стени към вътрешното пространство, вляво – гардероб за посетителите. В двете странични галерии се организират експозиционни площи. Две симетрични стълби извеждат на ниво +6.60 м, където ще има постоянна изложба и библиотека, музейна експозиция "Холокост", зала за срещи и малък молитвен храм.Всички съвременни намеси в интериора на сградата са обратими, а екстериорът й ще бъде възстановен в оригиналното си състояние въз основа на фотодокументация, писмени сведения и проекта от заснемането към проекта от 1980 г.