Арх. Лозанов, приемете поздравленията на в. "Строителство Градът" за дългогодишна творческа активност и високо качество на създадената от вас архитектура, както и за новооткритата изложба.Честит двоен юбилей! Ретроспекция на цялостното ви творчество ли виждаме в показаната експозиция?- Изложбата включва мои 84 проекта и реализации, създадени от 1949 г. до днес. Концептуално тя е разделена на две. В първата част представям като ретроспекция повечето архитектурни проекти, които съм правил през годините. Във втората в по-подробен план са подбрани обектите, които са от съществено значение за облика на творчеството ми. Това са онези проекти и строителство, които по осъвременен начин се опитват да пресъздадат нашата балканска атмосфера и традиции. Не казвам български, бих ги определил по-скоро като регионални. Първоначалната ми идея беше да покажа някои проекти от особено значение за мен, но в крайна сметка се получи изложба на създаденото през тези 60 години.Повече са реализациите, но има и проекти, които са от началото на творческата ми дейност, още от студентския ми период. Те са съвместни с проф. Цолов, който беше мой любим преподавател и много ме подкрепяше. С него имаме и съвместна работа в няколко конкурса.Кои по-известни сгради и проекти представяте?- Подбрани са някои от по-големите обществени обекти - Министерството на външните работи, сградата на КНСБ. Има няколко правителствени резиденции. Сред тях са президентската резиденция в Бояна, в Правец, в Банкя. От комплекс "Манастири"избрах черквата "Св. Петка" в Рупите, а единственият паметник е на Съединението. Намира се в Пловдив и е създаден през 1985 г. Другото направление е главно хотели и индивидуални къщи.Започвам естествено с хотел "Плиска", но са включени и десетина други хотела. Два от тях се намират в комплекса надвореца в Евксиноград, 6-7 хотела са в Банско и Разлог. Освенготовия комплекс "Катарино" има и нови проекти на селища с индивидуални къщи в "Пирин голф комплекс" край Разлог, 36 интериорни проекта на магазини, заведения и други обекти в неговия т.нар. даунтаун, които все още не са построени. През годините съм създал над 50 индивидуални къщи, дори в момента се строи голяма резиденция в Банкя и две индивидуални къщи.Продължавате ли да работите със съпругата си, арх. Олга Станева?- Да, от 50 години работим и живеем заедно. Шегувам се, че през последните 10-15 години повече от всякога сме екип. Преди това като че ли всеки търсеше своето професионално място в този живот. Много повече съм работил с арх. Богдан Томалевски. Напоследък имам радостта да проектирам с неговия племенник Дамян. Повечето от нещата, които реализирахме в Банско и Разлог, са съвместно с арх. Дамян Томалевски и с фирма "Конкурент 90". Ще започне и изпълнението на спортната зала в Разлог.Кога разбрахте, че архитектурата е вашето поприще?- Моят професионален път в архитектурата е съпътстван от много случайности. Доста събития станаха като на шега, включително и насочването ми към професията. Всъщност исках друго изкуство. Причина да следвам архитектура стана класната ми наставница в някогашната Трета мъжка гимназия, съпругата на известния български професор по философия Асен Киселинчев. Тя беше високо ерудиран човек и беше видяла в мен нещо, което самият аз не бях почувствал. И до днес съм й благодарен.Кои са вашите любими обекти?- В моя немалък професионален живот се убедих в едно - няма маловажни обекти. Всеки обект, за да постигне максимума си, трябва да ти е любим. Без този епитет - любим, никога не се получава добрият резултат. Друг е въпросът, че не всички обекти съдържат достатъчно количество от необходимите условия, за да станат произведения на изкуството, или, да кажем, художествени творби. Много трудно е да се съчетаят всички компоненти за едно завършено произведение. Човек трябва да има и късмет, без късмет нищо не става в този свят.На вас не ви е липсвал...- Наистина, не мога да кажа, че ми е липсвал късмет. В тази категория слагам и случайността.Понякога тя играе много важна роля, за да можеш да се срещнеш с даден човек в подходящото време. Има много начинания и проекти, които не са реализирани точно поради липсата на късмет. Имам такива любими проекти и при подготовката на изложбата се опитах да ги намеря в архивите. Установих, че нищо не е останало... Те не са реализирани, а архивите са изчезнали във времето на прехода, унищожени след прекратяването на дейността на проектантските организации, в които работих. Сега е друго време, всичко се запечатва на магнитен носител, остава на мониторите.Двадесет и пет години от живота ви са преминали в "Софпроект"?- В "Софпроект" работих от 1956 до 1981 г. След това десетина години бях ръководител на проектантско ателие към Министерството на културата, от 1980 до 1989 г. Първото му седалище беше в къща до Народния театър на ул. "Поп Андрей", след това се преместихме в новата сграда на НДК. Това са години, в които започна съвместната ни работа с арх. Атанас Панов, с Велин Абаджиев, АсенСвиленов- все колеги, с които и досега поддържам приятелски отношения. Първите три години след завършване на образованието ми по архитектура бях аспирант по вътрешен интериор в Института по архитектура и градоустройство при БАН. През последните 10-15 години си партнирам с арх. Дамян Томалевски.Какво е отношението ви към природата? Къщата, вкоято живее фамилията ви, с потънал в зеленина двор донякъде говори ли за него?- Все си мисля, че нашата професия и творчеството на архитекта са едно осъзнато съавторство. На първо място то е с природата, която е много важна част в архитектурните обекти. На второ място е съавторството с обществото като цяло, с неговите възможности - и материални, и културни. Трето е съавторството с колегите, това е конкретното партньорство. Под природа аз винаги съм разбирал и втората природа. Архитектурните произведения са една втора природа, която е част от истинската и е също толкова важна. Сега все по-малко обекти се поставят в една действителна, природна среда. По-скоро днес средата е изкуствена, архитектурна, урбанизирана. Да се впишеш в дадена архитектурна среда е много важно.Доста трудно е за всеки проектант при днешните условия, като че ли това е истинското предизвикателство пред архитектите у нас?- Въпрос на характер. Защото вписването става възможно по два начина.Единият е, като се нагодиш максимално и се опиташ да уважиш създаденото преди теб. Вторият подход е принцип на контраста. И двата начина могат да доведат до успех, както и обратно. Искам да подчертая, че наистина зависи от характера на архитекта. До голяма степен и от качеството на архитектурната среда.А при вас как е?- Аз съм повече привърженик на първия подход. Имало е и случаи, когато самата ситуация, самата среда ти подсказва, че трябва да подходиш по някакъв по-специален, по-нестандартен начин.Което става напоследък със съвременната архитектура и световните имена в нея. Те по-скоро се противопоставят на средата, като създават уникални и запомнящи се образи...- Архитектурата е със силно изявена социална природа. Изпитвам особено удовлетворение, когато резултатите се постигат с по-скромни средства. Тогава силата на архитектурата е по-истинска. Много се дразня напоследък, че цялата архитектурна критика, мненията за архитектурата са главно в естетически план. По-малко се говори за нейната рационална същност, за това колко полезна е архитектурата, колко е удобна и практична за хората, които я обитават, които работят в нея. Тези неща обикновено остават на заден план. Говори се за някакви... изми, които се променят и които се налагат на архитектите главно чрез възпитанието. Мисля, че съществува такъв уклон и той започва още от университета.Какво съветвате днес по-младите архитекти?- Не бих искал на никого да давам съвети. Мисля, че любовта и отговорността в работата са онова, което, ако го имаш, нямаш нужда от никакви съвети. С тях сам ще стигнеш до най-добрите решения. Но трябва отговорност преди всичко, а тя все ни липсва, в цялото общество.Отговорност е, първо, да отговориш на средата, в която се изгражда обектът. Второ, отговорност е да постигнеш максимум с минимални средства. Това е отговорност и на цялото общество, което се задъхва в своите нужди поотношение на природните източници. Според мен много често се прахосват излишни средства за строителство на обекти, които са със съмнителни резултати. Ние не умеем, като построим нещо, да го запазим, да го поддържаме, да го направим все по-хубаво. Защото архитектурата е от тези изкуства, които могат да надстрояват, да наслагват нови качества върху изградената вече къща. Всъщност в България става точно обратното.Имате ли спомен за първия ви архитектурен проект?- Първоначалните ми идеи за архитектура, първият ми проект е реализиран в двора на семейната ни къща във Връбница през 1949 г. Като студент във втори курс направих лятна кухня, която се превърна в любимо мястоза цялото ни семейство. Тя не е и типичната сграда. Представляваше навес с фурна, в която в онези гладни следвоенни години печехме хляб. Събирахме се цялата фамилия и тази кухня беше семеен оазис. Не бих определил този проект като архитектура. Това беше начинът ни на живот...Можем ли да кажем, че този прийом на планирано пространство за духовно и семейно общуване сте пренесли по-нататък в творчеството си при проектиране и на други обекти - резиденции, индивидуални домове, в които има голям двор?- За мен пространствата, които са междинни между къщата и двора, са от особено значение. Те са и един от прийомите, които много често съм използвал, особено при индивидуалните къщи.Осъществявали ли сте авторски контрол върху създадените през последните години индивидуални къщи?- Винаги и познавам как се развиват обектите ми. С повечето от техните собственици през годините сме останали големи приятели. Може би имам към 50 къщи, навсякъде в България – в София, Банкя, Банско, Разлог, в Орешака. Това означава 50 приятели повече. Постарах се да ги издиря и да ги поканя при откриването на тази изложба.Интервюто взеНаталия Семкова