Може би основно качество на съвременния архитект е неговата социална компетентност. Освен това се изискват способности да мисли систематично и да има широки познания и философска подготвеност. Затова и образованието се явява изключително важно.Специално в Австрия от висшето образование по архитектура се очаква да предостави на студентите както обща базова култура, така и да ги подготви за практиката, да формира съответните практически умения. Подготовката на студентите се извършва само върху основата на реални проекти, които студентът трябва да защити публично. В Австрия обучение чрез ателиета се използва само в университетите по изкуствата.Идеята е, че студентите са ученици на великия майстор и трябва да мислят като него. В техническите университети, към които се причисляват и факултетите по архитектура, системата на ателиетата не се прилага. Дори се смята за порочна. Много се държи университетите да възпитават свободни личности, без ограничения в мисленето, които трябва да изработят собствени методи на работа.Поради силния интерес към архитектурата нейното развитие е оставено на обективния ход. Съответно и помощта от извънуниверситетски институции е много слаба.Архитектът е пръв между равни. В процеса на обучение това се изразява в съвместна работа по време на семинари и лекции. Когато има лекции по урбанизъм в нашия университет, освен студенти по архитектура наравно могат да участват студенти инженери и комуникатори, както и студенти по икономика, социология, география, етнография. Програмите на Техническия университет в Грац позволяват част от предметите да се полагат в други факултети и университети.Архитектурните висши училища в Европа могат да подготвят напълно адекватни специалисти, стига това да се очаква от практиката. Някои страни имат задача висшето архитектурно образование да подготвя абсолвенти с базова обща култура – така е във Великобритания. В други като Испания се очаква от факултетите да излизат подготвени за практиката специалисти.