Разработено е задание за провеждане на конкурса за кв. 500, където се предвижда след реконструкция на съществуващите сгради и ново строителство да бъде създаден съвременен музеен център.Заданието, направено в Министерството на културата с участието на външни експерти, ще бъде съгласувано със специалисти в областта на музеите, а след това и с главния архитект на София, с браншовите организации - Съюза и Камарата на архитектите в България. Това съобщи пред "Строителство Градът" инж. Пано Панов, директор на дирекция "Управление на собствеността" в Министерството на културата.Предвижда се, ако има забележки, те да бъдат отстранени и до края на април да има реална готовност за обявяване на конкурса. Той ще бъде открит по Закона за обществените поръчки. Целта е да има максимално широко участие на проекти, посочи също инж. Панов. Процедурата трябва да бъде съобразена с Наредбата за провеждане на конкурсив устройственото планиране и инвестицонното проектиране, уточниха от Камарата на архитектите в България. Новият български "Лувър" ще бъде разположен на обща площ 23 000 кв.м. Предвижда се да има зали за съхраняване и излагане на произведения на изкуството. Комплексът ще има големи експозиционни площи, зали за гостуващи изложби, фондохранилища и реставрационни ателиета, а вътрешният двор на кв. 500 ще се преустрои в скулптурен център. Проектът ще се изпълнява на етапи, като първа част от него, с която ще бъде съобразен, е за няколко нива от бившата сграда на Техническия университет по проект, одобрен по оперативна програма "Регионално развитие".В концепцията за водещи столични музеи на Министерството на културата, одобрена от Министерския съвет, се предвижда цялостно усвояване на кв. 500 за нуждите на Национален музей на визуалните изкуства, интегриращ колекциите и функциите на съществуващите два музея: Националния музей на българското изобразително изкуство и Националната галерия за чуждестранно изкуство. Отдавна се изтъква, че сегашната сграда на Националния музей на българското изобразително изкуство (бившия Княжески дворец) не може да удовлетвори нуждите на музей с подобен характер. Предложения за усвояване на целия квартал 500 (след изнасянето на Техническия университет) се коментират също отдавна.Още арх. Никола Николов, проектант на Националната галерия за чуждестранно изкуство, е предлагал идеи за усвояване на бившата сграда на Техническия университет и построяване на остъклено високо тяло в нейния вътрешен двор. По късно през 2002 г. арх. Владислав Николов проектира преустройство на сградата на Техническия университет в национален музей за изобразителни изкуства. Досега са извършвани само частични ремонти за фондохранилища.С оформянето на съвременен музеен център според Министерството на културата ще се даде възможност да бъде формира цялостна представа за българското изкуство и за неговия художествен контекст в Европа и света. Комплексът заема цял квартал, което го прави достъпен от различни страни, а мястото има удобна връзка с градски транспорт: тролейбусен, автобусен, метро и трамваи. Оформят се три изложбени залиС осигурено финансиране по оперативна програма "Регионално развитие" е реконструкцията на две сутеренни нива и партера от бившата сграда на Техническия университет. За тях е разработен проект от колектив с ръководител арх. Владислав Николов. Обектът има издадено разрешение за строеж и се очаква скоро Министерството на културата да обяви търга за строител.При бъдещата реконструкция от съществено значение е да не бъде нарушена конструктивната цялост на сградата. Проектът предвижда оформянето на три основни изложбени зали, достъпни от приемното фоайе на партера. Изложбена зала 1 eс площ 1099 кв.м и е разположена на три етажа (К±0.00; К-4.56 и К-7.23), като на ниво вход има и междинно ниво, което служи като приемна. Зала 3 е с площ 427 кв.м и има самостоятелна стълба за връзка с долния етаж и приемно фоайе. Другата изложбена зала 2 е с площ около 317 кв.м и е обвързана със зали 1 и 3.С цел създаване на по-голяма изложбена площ се предвижда зазиждане на съществуващите прозоречни отвори към вътрешния двор на галерията, като се предвижда оставяне на една ивица от прозорци с горно странично осветление във височина на стените. Интериорното решение предвижда предстенна обшивка от гипсокартон на всички стени.