Ако сегашният ръст на консумацията на енергия се запази, известните залежи на нефт би трябвало да пресъхнат към 2045 г., а на природен газ – към 2075 г. Ерата на евтината изкопаема енергия окончателно отминава.Експертите са единодушни, че добивът на нефт ще достигне своя максимум през следващите петнадесетина години. Същевременно ефектът от замърсяването се усеща все по-силно и в градовете, и в селските райони. Светът е изправен пред двоен проблем – предстоящото изчерпване на резервите от изкопаеми енергийни източници и все по-растящата нужда от енергия.Повече от 1/3 от топлинната и електрическата енергия в България се изразходва в сградите. Тази енергия е значителна финансова тежест за крайните потребители и източник на голямо количество парникови газове. За да се намали този разход, могат да се използват различни средства – от прости и евтини мерки за икономия на енергия до високотехнологични системи за отопление и вентилация и за оползотворяване на естествените енергийни източници.Определението "зелено", което често се обвързва с архитектурата и строителството, се разбира по различен начин от строители, архитекти, инженери, еколози и политици.За хората, които страстно защитават естествената природа, "зелена" е онази сграда, която оставя най-малък отпечатък върху околната среда. За тази цел се отделя внимание на възобновяеми суровини, на по-прости решения и технологии, които лесно могат да се ремонтират, преустройват или заменят и на възможността за рециклиране на използваните материали, след като сградите се премахнат. За тези, чиято първостепенна грижа е пестеливото изразходване на енергийните ресурси, "зелени" са сградите с усилена изолация и добре уплътнена конструкция, с висококачествено остъкляване и съвременни технологии за икономия на енергия при оптимален комфорт.Някои от първите образци "зелени" сгради не бяха убедителни. Енергийните и екологичните предимства трудно компенсираха очевидни слабости в архитектурата. Дълъг бе пътят, който архитектите изминаха, за да се стигне до убеждението, че енергийната ефективност може да съжителства с високостойностна архитектура.В различни страни на света бяха създадени забележителни архитектурни образци на нискоенергийна архитектура – както скромни и човечни, така и внушителни и високотехнологични. Започна създаването на архитектурен инструментариум на зелената архитектура. Той постепенно става част от широката палитра от изразни средства, с които съвременният архитект създава творбите си. Продукт на постмодерната култура, зелената архитектура продължава едни от най-ценните принципи на модерното движение – функционалността и простотата, рационалността и здравословния комфорт.Ето защо парафразата "По-малкото е красиво"1 придобива все по-ясен смисъл и значение.Съставителите на поредицата "Десет книги за зелената архитектура" представят мозайка от приноси на различни автори, която в своята цялост формира различен поглед към съвременната архитектура. Това е едно колегиално внушение, че времето, в което живеем, неизбежно влияе върху основни принципи на архитектурата. Напомнянето за прочутия труд на Витрувий2 не е само остроумна закачка. То показва, че пътят към зелената архитектура е своеобразна реабилитация на някои изконни основи на архитектурата, от които съвременният живот постепенно ни отдалечава. Тази поредица е и предизвикателство към съвременната наука, която в това направление има дълг към архитектурната и строителната практика.Отпечатването на поредицата и публикуването на свързания с нея сайт в интернет (www.buildingreen.net) е опит да се създаде отворена платформа, върху която да се събира и систематизира полезна информация за зелените сгради и селища. Печатното издание ще остане свидетелство на своето време, но животът на сайта ще продължи. Той може да се обогатява с нови знания от областта на теорията и практиката с прякото участие на цялата архитектурна колегия.1 "По-малкото е красиво" е перифраза на крилатата фраза на Мис ван дер Рое "По-малкото е повече" (Less is more), изречена от изтъкнатия гръцки архитект Александрос Томбазис2 Витрувий (Marcus Vitruvius Pollio), римски писател, архитект и инженер, живял от 80/90 до 15 г. пр.Хр., е автор на знаменития труд "Десет книги за архитектурата"