Подобно на автомобилите тази зима този проект тръгна трудно и с буксуване. Но под вече монтираната конструкция за най-големия стъклен покрив в България "България мол" изглежда стъпил на сигурен път към завършване.Докато слънцето осветява заснежената бетонна плоча на приземния етаж, Пол Райт, проект мениджърът на строителния предприемач London Sofia Property, казва, че завършването на грубия строеж ще бъде удостоверено скоро. Остава да се монтира стоманената конструкция на по-високото тяло на киносалоните. Следват фасадите, довършването на покрива и довършителните работи.В интервю за "Строителство Градът" през декември 2011 г. Майлс Самърфийлд, съосновател и съдружник в LSP, каза, че строителят работи за дата 26 ноември 2012 г.Проектът започва още през 2008 г. с изкопните работи. "Стройинжект" укрепва с 23-метрови шлицови стени скъпия изкоп: парцелът е сравнително малък и подземните паркинги заедно с хипермаркета (Carrefour има договор от началото на строителството) се разполагат на четири етажа по цялата площ от малко над 13 дка.Но след това започва буксуването, от което проектът беше изтеглен с избирането за главен изпълнител на белгийската компания Cordeel. Кредиторът – Bank Austria, се подсигурява с твърди срокове и бюджет за изпълнение, почти непозната до момента практика при строителството в България.От края на 2010 г. и през цялата 2011 г. строителството напредва с бързо темпо по проекта на "Студио 17,5-М" с ръководител арх. Милена Нанова, който стъпва на идейната разработка на колегите й от израелската фирма MYS Architects(екип, работил по "Мол София", "Мол Пловдив" и незапочнатия "Мол Стара Загора").Скоростта на строителството не е най-важното в проекта, който ще разшири представата за организацията на пространството на търговски център в България. Вместо да се въртят в кръгпо пасажите от главния вход, посетителите ще се озоват на централен площад с пряк поглед към всички магазини по общо четирите етажа плюс светещия надпис Carrefour на подземното ниво, към който слизат ескалаторите. Инвеститорът плаща сметката: при нормално съотношение между общи и търговски площи 1 към 3 тук то се приближава към 1 към 2. Но пък това би трябвало да се компенсира от по-доброто уплътняване на площите – никой от търговците не може да се оплаче, че не е на входа, и да се налага да бъде изкушаван с по-ниски наеми.Разположението на магазините е и в полза на желанието на Майлс Самърфийлд да даде облика на тази сграда като център за среден до висок клас мода, отличавайки я от предлагането тип "всичко за всеки", което преобладава в по-големите проекти. "Губиш отдаваема площ, но получаваш хубав продукт", казва той.Входът, разположен на изхода на подлеза на кръстовището на булевардите "България" и "Тодор Каблешков", няма как да не бъде забелязан от чакащите зелената светлина колони от автомобили всяка вечер, преди да настъпят газта в посока околовръстното за кварталите в подножието на Витоша или бизнес парка в "Младост"."Няма съмнение, че този мол ще бъде посещаван", казва Пол Райт, докато на 25 метра над едно от най-оживените столични кръстовища говорим за потреблението в София и строящите се други два центъра, всеки от тях равен на два и повече проекта с размера на "България мол".Другото е въпрос на икономика: колко пари могат да харчат софиянци и колко и какви алтернативи имат да го направят. Докато година след година от 2006 г. насам строителните предприемачи изсипват блок след блок с модни магазини, кина и супермаркети, потреблението потъна след 2008 г. Оборотът в търговията на дребно беше с 12% по-нисък през 2010 г. по данни на Националния статистически институт, докато инфлацията и нарастването на цените на горивата подкопаваха покупателната способност на населението.Залогът върху този търговски център е голям и нараства: Майлс Самърфийлд би искал да продължи строителството с 85-метровата офис кула към бул. "България", за да продължи предлагането на качествените административни площи, които през 2011 г. бяха наемани с най-високо темпо от три години насам. Това ще вдигне залога върху проекта до около 135 млн. евро.Но ще бъде в подкрепа на жизнеспособността на цялостния проект, тъй като инвестициите, които включват скъпа инфраструктура като паркинги и разширяване на пътищата за достъп, ще имат още един източник на приходи.