Златното тракийско съкровище, донесло световна слава на България, вече има свой дом в родното Панагюрище. Дългоочакваното завръщане стана 63 години след неговото откриване от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови. На 16 април, на Светли понеделник, деветте златни съда заблестяха в специално построената зала-трезор в местния Исторически музей. При първото си гостуване в рамките на един месец съкровището беше видяно от над 30 000 жители и гости на Панагюрище. То ще се прибира у дома всяка година поне за месец. През останалото време в залата трезор ще се експонира точното му копие от 22-каратово злато, изработено и маркирано от експерти на НИМ. Дарителска подкрепаПроектирането и изграждането на съкровищницата, съчетала в себе си стил, функционалност и изключителни мерки за сигурност, са безвъзмездно финансирани от "Асарел-Медет" АД и от изпълнителния директор на дружеството и почетен гражданин на Панагюрище д-р инж. Лъчезар Цоцорков в качеството му на меценат на българската култура. Общата стойност на мащабния дарителски проект възлиза на 6 150 000 лв. От тях 4 450 000 лв. са инвестирани в залата-трезор, а останалите 1 700 000 лв. са вложени в изработката на двете златни копия, които ще заместват оригинала в София и Панагюрище при неговите пътувания зад граница."Като панагюрци пристъпихме към реализацията на този проект с толкова много преклонение пред Панагюрското златно съкровище и пред древната история на нашите земи, с толкова много воля да сбъднем мечтата на поколения наши съграждани и с толкова много амбиция да създадем експозиция на световно ниво, че резултатът не е само една зала-трезор. Панагюрци издигнаха своеобразен храм на съкровището!", заяви при официалното откриване д-р инж. Лъчезар Цоцорков.Кметът Никола Белишки подчерта, че проектът е реализиран благодарение на ясно изразената воля на панагюрци, политическото решение на управляващите и подкрепата на дарителите. Първата стъпка към завръщането на Съкровището е направена през есента на 2010 г. с единодушно приета декларация от тогавашния общински съвет. След това Сдружението на предприемачите в Панагюрище започва подписка, подкрепена от хиляди граждани и разпратена до държавните институции.  КомплексътНовата експозиционна сграда е проектирана от екип на "Архитектура и наследство" ООД - Пловдив, под ръководството на арх. Петкана Бакалова и арх. Петър Петров. Основният й обем е разположен под земята, където са развити приемна, преходно пространство - "лабиринт" и изложбена зала - трезор с прилежащи сервизни и технически помещения. Общата застроена площ на сутеренното ниво е 597 кв.м, от които 200 кв.м заема трезорът. Надземната част на сградата със застроена площ 199 кв.м се състои от реконструирана едноетажна постройка и новопроектиран към нея обем. Фасадите са решени в стилистиката на околните възрожденски сгради.Посетителите влизат в сградата, слизайки по открито стълбище, изпълнено от монолитни блокове туф и гранит, минават през приемно пространство, преддверие и експозиционна зала и излизат на горно ниво, където са разположени информационна зала и сувенирен магазин. Осигурен е достъп за хора в неравностойно положение чрез два панорамни асансьора.Извършената намеса в дворното пространство на музея е много дискретна - запазва се неговият възрожденски характер, както и красивото му озеленяване, обясни арх. Бакалова.Панагюрската експозициона зала отговаря на най-високите стандарти в областта на музейното дело и гарантира изключително висока степен на сигурност. В нея за пръв път всеки от 9-те съда се показва в отделна витрина. Това позволява на посетителя да се наслади дори на най-дребните детайли и орнаменти, изработени от древните майстори. Експерти твърдят, че самите витрини нямат аналог в световната музейна практика. Витрините, които са от бронирано стъкло, са изработени в Германия и представляват цилиндри с диаметър 60 см и височина 3.20 м. Самият трезор наред с преддверието и приемната зала са решени в ефектни разновидности на гранит, италиански мрамор, туфа и полускъпоценния камък лабрадорит.Информационната зала към трезора е оборудвана с модерни мултимедийни устройства, чрез които посетителят може да получи по-детайлна информация за Панагюрското златно съкровище, откривателите, дарителите и изпълнителите на проекта. В залата е изложена и "пътната карта на съкровището", на която са отбелязани гостуванията на тракийското злато в музеите на над 40 града по цялото земно кълбо. Там допълнително ще бъдат разположени още три витрини от бронирано стъкло, които да гарантират сигурността при бъдещи гостувания на други особено ценни шедьоври от българското и световното културно наследство. За посетителите са осигурени аудиогидове, като информацията е записана на пет езика – български, английски, френски, немски и руски.За изграждането на сградата са използвани близо 1500 куб. м специален бетон, като за укрепване са набити 157 пилоти с диаметър 60 см на дълбочина 12 м. Бетонната плоча над трезора е проектирана да издържа натоварване от 2.25 тона на кв.м, а над фоайето – 3 тона на кв.м. Този изключително труден за изпълнение обект е изграден за по-малко от осем месеца въпреки силно ограничената строителна площадка в двора на Историческия музей, високото ниво на подпочвени води и тежките метеорологични условия през отминалата зима. Главен изпълнител е "Реставрация" ЕАД - София. Като подизпълнители участват: "Главболгарстрой – Пловдив", "Данлекс" ООД, "Сукмо" ЕООД, "Инотек" ЕООД, "Пападополус и син" ООД и "Геотехника АБС" ООД.