Арх. Апостолов, с какъв екип работихте по проектирането на Националния музеен комплекс в София?- Освен екипа на "Янко Апостолов архитекти", който изпълнява ролята  на главен проектант, и музейните консултанти от нюйоркското бюро "Музеоплан" Каролин Вос и Стивън Растоу върху проекта работи екип от талантливи български инженери, между които са строителните инженери Георги Колчаков и Иван Хоров от "Бета консулт", eлектроинж. Мария Попова с проектантско бюро МРС, ВиК инж. Любка Босилкова и ОВКИ инж. Борислав Орханиев. Кое е основното във вашата концепция?- Основното в концепцията се състои в организирането на пространствата и функциите на сградата около един обновен вътрешен двор - скулптурна градина, която ще се превърне в отправна точка и ориентир за посетителите на музея. Освобождаването на двора от стандартните музейни функциидава възможност за организиране на обществени събития, концерти, прожекции, експозиции на открито и т.н. Това ново обществено пространство ще се превърне в сърцето на музея и ще помогне за интегрирането му в културния ландшафт на столицата.В основата на тази идея е убеждението, че вътрешнодворните пространства в централна София имат огромен потенциал, който може да се развие и значително да обогати характера на града. Климатът, както иредица културни характеристики, създават правилните предпоставки за активната употреба наподобен вид отворени градски пространства.Друг важен аспект на проекта е запазването на установената около площад "Александър Невски" обемно-пространствена йерархия, като доминираща в музейния комплекс остава сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Използването на съвременна и семпла архитектура подчертава характеристиките на съществуващите сгради и помага да се установи така критичният за историята на града диалог във времето. Употребата в екстериорното решение на типичния за много от знаковите сгради в столицата врачански камък помага за вписването на проекта в историческия контекст. Кое беше най-голямото предизвикателство при изготвянето на проекта?- Несъмнено най-голямото предизвикателствo в процеса на проектиране беше работата със съществуващите сгради, построени в различни периоди, нито една от които не е проектирана за музей. Въпреки пространствените и структурни ограничения, с които се сблъскахме, успяхме да постигнем необходимото функционално разделение между експозиционните и обществени площи и пространствата за служебен достъп. По този начин се осигурява безпрепятствен достъп на посетителите до експозицията и се създават оптимални условия за работа на музейния екип.От гледна точка на проектантския процес опитът да наложим по-високи стандарти на документиране на проекта, както и съчетаването на световните добри практики и евростандарти с българските норми е предизвикателсво, с което се справяме ежедневно и което ще остане важно до окончателното завършване на сградата. Кое е водещото при оформянето на интериорните пространства на музея?- Един от основните критерии е осигуряването на оптимална среда за експониране на изкуство с добре решено експозиционно осветление, което създава необходимия за един музей амбианс и изважда на преден план някои от по-важните произведения на колекцията. Сградите дават възможност за оформянето на различни видове галерии, някои без дневна светлина,  други със странична или горна дневна светлина. Важна част в проекта е съчетаването на филтрирана дневна и изкуствена акцентна светлина, защото по този начин се създава динамична среда, която се променя в зависимост от времето на деня и сезоните и в която произведенията на изкуството "оживяват".Други важни аспекти в интериорното оформление са визуалната връзка с вътрешния двор, осигуряването на равностоен достъп, както и постигането на балансирано съчетание на естествени материали като дърво и камък. Интелигентни решения и енергоспестяване: Какво е мястото им във вашия проект?- Музеят като прототип сграда може да бъде скъп за поддръжка поради необходимостта от осигуряване на постоянна влажност и температура на въздуха, свързани с опазването на ценни експонати. В този контекст енергоефективността на различните системи и на сградата като цяло е от голяма важност. В проекта са предвидени редица пасивни стратегии, между които са употребата на външни засенчващи елементи,намаляващи топлинния товар върху галериите с оберлихти, както и иновативно решение за подобряване на изолацията на съществуващите монолитни фасади.ВслучаянабившатасграданаМЕИ (Техническия университет) побул. "Левски"иул. "Московска"епроектиранавентилируемафасада, коятозапазваобликана важната за историческата среда архитектура.Влагата, коятоестественосекондензиравкухината междувъншната каменна фасадаивътрешнатаизолация, севентилиранавън, катопотозиначинсезапазвамикроклиматътнафасадатаисегарантиранейнатаконструктивнацялост и продължителен живот. Тази стратегия черпи отевропейскияисветовенопитнаработавърхусградисисторическастойност, вкоитонеевъзможнофасадитедабъдатизолираниотвън, априлаганетонаизолациядиректноотвътре,безвентилируемакухинаводидонатрупваненавлага, коятоускоряварушителнитепроцеси.По отношение на така наречените интелигентни решения в проекта е предвидена системата за сграден мениджмънт (BMS), която да синхронизира работата на различните системи и гарантира оптимална енергоефективност. ОВК инсталацията ще има възможност за топлинна рекуперация през студените месеци и извеждане на топлия въздух директно навън през лятото. Експозиционното осветление в галериите ще може да реагира на количеството индиректна дневна светлина, която идва отвън, както и да се деактивира, когато в галериите няма посетители.