Шейсет и три години след откриването му панагюрското златно съкровище, донесло световна слава на България, се завърна у дома. През април т.г.  деветте златни съда заблестяха в специално построената зала трезор в двора на Историческия музей на град Панагюрище. Проектирането и изграждането на съкровищницата бе осъществено благодарение на дарителската подкрепа на "Асарел-Медет" АД и лично на изпълнителния директор на дружеството и почетен гражданин на Панагюрище д-р инж. Лъчезар Цоцорков. Общата стойност на инвестицията е в размер на 6 150 000 лв. От тях 4 450 000 лв. са вложени в залата трезор, а с останалите 1 700 000 лв. се финансира изработката на дветезлатни копия, които ще заместват оригинала в София и Панагюрище при неговите пътувания зад граница.Новата експозиционна сграда е проектирана от екип на "Архитектура и наследство" ООД - Пловдив, под ръководството на арх. Петкана Бакалова и арх. Петър Петров. Основният й обем е разположен под земята, където са развити приемна, преходно пространство - "лабиринт" и изложбена зала - трезор с прилежащи сервизни и технически помещения. Общата застроена площ на сутеренното ниво е 597 кв.м, от които 200 кв.м заема трезорът.Надземната част на сградата със застроена площ от 199 кв.м се състои от реконструирана едноетажна постройка и новопроектиран към нея обем, чийто фасади са решени в стилистиката на околните възрожденски сгради. На нивото на дворното пространство подземното хранилище на съкровището е подсказано чрез "пукнатина" в земята - имагинерна връзка горе–долу.Панагюрската експозиционна зала отговаря на най-високите стандарти в областта на музейното дело и гарантира изключително висока степен на сигурност. В нея за пръв път всеки един от 9-те съда се показва в отделна витрина, което е без аналог в световната музейна практика. Цилиндричните витрини, изработени в Германия, са от бронирано стъкло с диаметър 60 см и височина 3.20 м. Самият трезор заедно с преддверието и приемната зала са решени в ефектни разновидности на гранит, италиански мрамор, туфа и полускъпоценния камък лабрадорит.Информационната зала към трезора е оборудвана с модерни мултимедийни устройства, чрез които посетителят може да получи по-детайлна информация за Панагюрското златно съкровище, откривателите, дарителите и изпълнителите на проекта. В залата е изложена и "пътната карта на съкровището", на която са отбелязани гостуванията на тракийското злато в музеите на над 40 града по цялото земно кълбо.За изграждането на сградата са използвани близо 1500 куб.м специален бетон, като за укрепване са набити 157 пилоти с диаметър 60 см на дълбочина 12 м. Бетонната плоча над трезора е проектирана да издържа натоварване от 2.25 тона на кв.м, а над фоайето – 3.0 тона на кв.м. Този изключително труден за изпълнение обект е изграден за по-малко от осем месеца въпреки силно ограничената строителна площадка в двора на Историческия музей, високото ниво на подпочвени води и тежките метеорологични условия през отминалата зима.Оригиналното златно съкровище ще се експонира в залата трезор всяка година поне за месец. През останалото време там е изложено точното му копие от 22 каратово злато, изработено и маркирано от експерти на НИМ.