Ако всички изкуства съставяха едно сплотено семейство, някои от тях биха били близнаци като театъра и киното или скулптурата и архитектурата. Има сгради, които могат да бъдат определени като скулптурни форми с вътрешно пространство, приютяващо човешките дейности. В исторически план фасадите са били често украсявани с релефи и триизмерни орнаменти. В по-голям мащаб формата на една сграда може да бъде изразителна и вълнуваща. За съжаление модернистите пренебрегваха този важен аспект и често създаваха рационални произведения без емоционално въздействие. Това бе главната тенденция на ХХ век с изключение на експресионистичния стил, който привилегироваше концепцията за архитектурата като скулптура.Когато посетих музея "Гугенхайм" в Билбао, бях напълно объркан - огромната метална структура въобще не отговаряше на представите ми за сграда. Не вярвах на очите си: каква беше тази блестяща грамада в центъра на града? От разстояние приличаше на разбит космически кораб. Ленд арт ли беше? Или някое от огромните опаковани инсталации на Кристо и Жан-Клод? Бях посещавал и други творби на известния американски архитект Франк Гери, но тази беше най-впечатляващата за мен. Обикалях я дълго време, опитвайки се да разбера нейната логика и значение. Беше като фойерверк от титан и стъкло,едно истинско тържество на човешкото въображение и свобода на израза, същинска експлозия от радост. Каква дръзка, новаторска и оригинална архитектура! Една гигантска модерна скулптура в центъра на градския пейзаж!След като първоначалното очарование премина, в съзнанието ми изникнаха някои въпроси.Как е възможно една смислена сграда да се вмести в толкова сложни скулптурни обеми? Страхувах се, че вътрешното пространство и функцията са пожертвани на олтара на експресивната форма! Бях нетърпелив да открия и анализирам какво има във вътрешността на това извънземно метално чудовище. Очаквах да видя деформирани и нефункционални интериори, изобилстващи с неизползваеми ъгли, като логично следствие на сложната външна форма. За мое учудване нямаше и следа от тези предположения и вътрешното пространство бе приятно и съразмерно. Комуникациите бяха плавни и на пръв поглед нищо не ме смущаваше. Най-впечатляващ бе огромният атриум, който представляваше едно обширно обществено пространство с изобилно горно естествено осветление и експресивно движение нагоре! Бях съвсем онемял, тъй като се намирах ведна истинска полифонична архитектурна творба,в която външната скулптурна форма бе в идеална хармония с вътрешното пространство. Напомняше ми сложната, многопластова музика на Бах, в която всеки глас е една завършена красива мелодия сама за себе си, а вплитайки се заедно, образуваха една несравнима върховна композиция. В музея на Франк Гери водещият глас е сложният експресивен екстериор, вторият е богатият възвисяващ интериор, а контрапунктът е впечатляващата конструкция... Това е творба на велик майстор и истински виртуоз на една хармонична архитектурна полифония!Но как е възможно да бъде сътворен такъв удивителен и новаторски проект? Архитектът признава, че е използвал последните компютърни технологии. Формите са толкова сложни, с множеството изпъкнали и вдлъбнати извивки, че е почти невъзможно те да бъдат проектирани без авангардния софтуер, създаден за построяването на аеродинамични повърхности. Има и друга тайна: за развитието на всеки проектГери изработва десетки макети и прави стотици скиции това са основните му инструменти в творчеството. Чрез тях той постепенно хармонизира противоречията между формата и функцията, между екстериора и интериора, доближавайки се така до съвършенството. Това изисква много време и усилия, както и огромен талант и вдъхновение... безкрайно повече, отколкото са нужни за изработването на един обикновен проект.Франк Гери е истински артист със страст към съвременното изкуство и преди всичко към скулптурата. Той е архитект визионер, който успя да въплъти артистичната си чувствителност в авангардни, експресивни сгради, изразявайки се чрез собствения си уникален скулптурен език. За пръв път вечният метал титан е използван в такъв мащаб за изработването на обшивката на една огромна сграда и резултатът е поразителен.Танцуващата сграда в Прага е друго мое любимо произведение на Гери, представляващодве кули на брега на река Вълтава.Едната е права и статична солидна и масивна; другата - в грациозно танцово движение - ефирна и прозрачна. Наричат ги Джинджър и Фред и за мен не би могло да има по-добро олицетворение на диалектическата философия, на вечното взаимодействие между Ин и Ян.На пръв поглед музеят "Гугенхайм" в Билбао може да изглежда ексцентричен. Но в действителност той е един от най-дръзките и новаторски шедьоври. В него експресивната форма съвършено отговаря на функцията и богатото вътрешно пространство. Това е възможно благодарение на гъвкавостта на скулптурния стил на Гери, характеризиращ се със свободата на израза, постигнат чрез овални обеми. Той се превърна в световноизвестната архитектурна забележителност на Билбао.* Архитект Стефан Добрев публикува първа книга - "Архитектурни истории", представена дни преди Коледа. Разказът е част от нея.