Крайният резултат – качеството на заобикалящата ни градска среда – публични пространства, инфрастуктурните обекти, частните и обществените сгради, зависи изцяло от качеството на проектите и правилното провеждане на процеса на изготвянето и управлението им.Качеството на градската среда, оформлението на публичните пространства и изпълнението на цялостната визия за градазасягат всички жители и посетители на София. В момента работата на Столичната община прилага куп от грешни практики, които водят до влошено качество на реализираните проекти и отдалечаване от общата цел – качествена промяна на градската среда и създаване на съвременен европейски облик на града.За постигането на тази цел и превръщането на София в европейска столица с достоен облик е необходимо да се преодолеят няколко фундаментални проблема, свързани с проектирането на обществените инвестиционни проекти и градската среда.Лошите практики, неосъзнаването на ролята на проектирането в общия инвестиционен процес, пречките пред създаване на конкурентна среда и съревнование на идеи в проектирането са фактори, които обричат на неуспех всички намерения, целящи обновлението на града.Днешното проявление на тези проблеми е в резултат на натрупването на грешки в управлението на града, установяването на лоши практики, пропуски и законодателни проблеми, както и други фактори в годините на преход след 1989 г. Въпреки сериозните последствия от дългото натрупване на грешки в годините тези проблеми са решими. Единственият възможен път за преодоляването им е чрез намирането на нов управленски подход, базиран на добрите европейски практики.Много са примерите за неуспех и пропуснати възможности, като рискът е повишен с активизирането на процесите по усвояване на европейско финансиране и реализацията на ключови градски проекти като метрото.Съществува огромна разлика в представите за свършената работа от администрацията и управата на града и реалната ситуация.Синдромът на "розовите очила" сред градската управа вирее на елементарната основа, че е важно "нещо да се прави", но проблемът е, че не се обръща внимание "как се прави".Настоящият текст анализира основните текущи проблеми в сферата на градското развитие, свързани с процесите на подготовка, възлагане и изработка на обществени инвестиционни проекти и проекти за градска среда.Проблеми:1. Лоши практики и сбъркани процедури за избор на проектант и възлагане на проектиране на обществените проекти и градска среда2. Слаб административен капацитет при възлагането и контрола на обществените проекти.3. Липса на адекватно финансиране на процесите, свързани с възлагане, изработка и управление на проектите4. Липса на достъп до информация и непрозрачност при взимането на решения5. Липса на обществен контрол върху органите и лицата отговорни за пространствено развитие на града6. Липса на цялостна визия за развитието на града, както и стратегии за решаване на конкретни наболели проблеми.Кратък анализ на проблемите:1. Лоши практики и сбъркани процедури за избор на проектант и възлагане на проектиране на обществените проекти и градската среда.Съществуват няколко утвърдени лоши практики при възлагането на проектиране с обществени средства както в Столична община, така и в повечето градове в страната. Те могат да бъдат разделени на няколко групи:Директно възлагане на приближени до главният архитект лица и фирми без ясни мотиви за избора и при пълна липса на прозрачност. Същата практика е установена и при избора на проектанти за станциите на метрото от страна на "Метрополитен" ЕАД. Примери – метростанциите от метродиаметър 1 и 2, реконструкцията на бул."Витоша".Служебно възлагане от общината към общинското предприятие "Софпроект" на проектантски и консултантски дейности, които би трябвало да са обект на търгове и конкурси. Работата на предприятието е в явен конфликт на интереси с неговия принципал и действа в разрез със законите в страната и принципите на конкуренция и свободен пазар. Примери: реконструкцията на Южния парк, бул. "Витоша" и много другиДиректно възлагане на проектиране под претекст за "авторско право". В някои случаи общината възлага директно проектиране на лица под претекст, че те са носители на "авторските права" върху обекта. В повечето случаи тези твърдения не отговарят на разпорежданията на закона за авторското право и всъщност посочените лица не са носители на никакви авторски права, като по този начин се избягва провеждането на конкурси. Примери: пространството около НДК.Организиране на търгове за проектиране вместо организиране на архитектурни конкурси с основни критерии най-ниска цена и най-къс срок за проектиране или организиране на търгове за "инженеринг", включващи обща процедура за избор на проектант и строител. По този начин се нарушават основните принципи за съревнование на идеи и на разделяне на процесите на проектиране и строителство.Организиране на псевдоархитектурни конкурси или лошо организирани архитектурни конкурси с фундаментални пропуски в заданието, пропуски в процедурите за обявяване и провеждане на конкурсите, демотивиращи награди, липса на последващи ангажименти към реализацията на проектите, неавторитетно жури. Примери: конкурсите за площад "Св. Неделя", реконструкция на Женския пазар.Описаните лоши практики са в основата на лошото качество на крайния резултат от инвестиционните намерения с публични средства. Липсата на реално съревнование на идеи води до отдалечаване от търсения европейски образ на града. Изходът от порочния кръг е провеждането на истински архитектурни конкурси, организирани и провеждани по правилата на добрите европейски практики.2. Слаб административен капацитет при възлагането и контрола на обществените проекти.Част от утвърдените лоши практики, описани в т.1, се дължат на слабия административен капацитет на общинската администрация или изобщо липсата на такъв.В общинската администрация, включително общинските предприятия и направление "Архитектура и градоустройство", няма изградени звена и обучен персонал за организирането и провеждането на истински архитектурни конкурси. С тези задачи се ангажират лица с недостиг на необходимите познания и организационен капацитет в тази област.Съществува и сериозна съпротива от някои отговорни лица във връзка с въвеждането на добрите практики при възлагането на проекти и организирането на конкурси. Това се обяснява освен с липсата на познания в тази област също и с липсата на мотивация, но и със съмнения за обвързаност и корупционни схеми.Необходимо е сериозно преструктуриране на администрацията, което е свързано преди всичко с осъзнаване на проблема, запознаване с добрите европейски практики и тяхното прилагане.Друг подход е използването на външни организации, експерти или фирми, които да подпомагат дейността на общинската администрация.3. Липса на адекватно финансиране на процесите, свързани с възлагане, изработка и управление на проектитеНе се осигурява адекватен финансов ресурс за изработката на проектите, както и за тяхното управление.Бюджетите за капиталови разходи се формират, без да се взима предвид цената на проектирането, като в същото време няма отделен делегиран бюджет за проектиране. Липсват бюджети за организиране на конкурси, както и за администриране и управление на проектантския процес.Наградните фондове за обявените конкурси са неадекватни спрямо обхвата и значението на задачата – такъв пример е конкурсът за пл. "Света Неделя".При реализирането на проектите е очевидна една несправедливост - съотношението на стойността на проектирането спрямо общата инвестиционна стойност е много по-ниско спрямо европейската и световната практика. Това рефлектира директно върху качеството на проектите и съответно върху качеството на крайния резултат от инвестицията.Опуснатите средства за проектиране по различни програми, включително финансиране от ЕС, не се използват адекватно спрямо нуждите и реално постижимите цели.Изцяло липсва осъзнаване на проблема и стремеж за решаването му сред отговорните лица, все още за тях стойността на СМР е единственото, което има значение.4. Непрозрачност при взимането на решения и липса на достъп до информация.Управленските решения, свързани с градското развитие и формулиране на обществените приоритети в тази област, се взимат при пълна непрозрачност, без обществен дебат и със силно участие на субективни фактори.Общественият дебат за формулирането на целите и приоритетите при вземането на решение изцяло липсва. Всички решения се представят на обществеността постфактум през медиите, без да се представя адекватен анализ и обосновка на взетото решение. В същото време тези решения касаят изразходването на огромни финансови ресурси и предопределят развитието на града.Постфактум се провеждат обществени обсъждания, които имат за цел само формалното спазване на закона, а не изграждането на конструктивен диалог между заинтересованата общественост и общинската администрация. В някои случаи като резултат от липсата на обществен дебат в самото начало на процеса се стига до остра обществена реакция срещу определени инвестиционни намерения и спирането им.От друга страна, липсва обществен достъп до информация за проектите. За нито един от обществените проекти, които се изпълняват в момента, няма публично достъпна информация освен представената в медиите. Липсва информация за проектите в процес на проектиране, кой ги проектира, по какъв начин е избран проектантът, каква е стойността на проектирането, подробна информация за проектните решения. Конкретен пример е проектът за реконструкция на бул. "Витоша", в момента е започнало строителството, а никъде не е публикуван проектът, който ще се изпълнява.5. Липса на обществен контрол върху процесите, органите и лицата отговорни за пространственото развитие на градаЛипсват действащи механизми за упражняване на граждански контрол върху действията на администрацията и отговорните лица – общински съвет, кмет, заместник-кметове, главен архитект, директори на дирекции.Въпреки че има обществени съвети в някои сфери като образование и бизнес, няма обществен съвет по пространствено развитие и благоустройство.В общинския съвет има само проформа обсъждания при докладването и взимането на решения, свързани с пространственото развитие на града, без обществен достъп и гражданско участие. Комисиите работят в изолация от гражданското общество, без информация за програмата, дневния ред, обсъжданите казуси и т.н.В редица случаи главният архитект надхвърля правомощията си при взимането на решения и възлагането на задачи към други общински служби и предприятия, засягайки компетенциите на други отговорни лица и сфери на работа.Чрез ограничаване на достъпа до информация и липсата на достатъчно добре публично разгласена информация общинската администрация ограничава възможностите за ефективен граждански контрол, като има съмнения и за умишлено скриване на информация с тази цел.6. Липса на цялостна визия за развитието на града, както и стратегии за решаване на конкретни наболели проблемиВъпреки наличието на устройствени планове - общ устройствен план, подробни устройствени планове, интегрирания план за развитие в процес на изработка и редица други документи, касаещи пространственото развитие на града, липсва обща визия за развитието на столицата с ясно формулирани дългосрочни визия и цели.Съществуващите документи засягат редица проблеми само повърхностно, без задълбочен анализ на процесите, формулиране на цели и стратегия за постигането им.Основно проблеми като: бъдещето на центъра на града, бъдещето на панелните комплекси или бъдещето на ромските гета, образно казано, се "замитат под килима" и се оставят да се решат от само себе си или пък се третират с непоследователни, повърхностни и често противоречиви действия.Повечето инвестиционни намерения се формулират на парче без обща стратегия за решаването на проблеми или преследването на общи цели. Създава се впечатлението, че се действа единствено от мотивацията да бъде усвоен някакъв наличен финансов ресурс и да се осигури работа на строителните фирми.С редица инвестиционни намерения се прибързва, без да се осигури необходимата подготовка за правилното протичане на процеса, заради лошо организиране на инвестиционната програма и липсата на ясни цели и приоритети.В други случаи има ясна цел, като кандидатурата на София за европейска столица на културата, но липсва работеща стратегия за постигане на целта.