Разработката разглежда функционално-организационната връзка между архитектурата и единствения гениален архитект - природата.Разглежданите обекти са човешката клетка и функционалното изграждане на балнеолечебен комплекс.Изборът на човешката клетка далеч не е случаен, по-голямата част от нейното съдържание е вода. Без наличие на вода човешката клетка умира, тя дава живот и здраве, тя изгражда човешкия организъм.Оттук и връзката с лечебните процедури чрез минерална вода. Балнеолечебният комплекс дава здраве и тонус на посетителите чрез физико-химичните свойства на минералната вода и въздействието й върху тялото.Биологичните функции на органелите на клетката наподобяват до голяма степен функционалните звена на един балнеолечебен комплекс.Избирателната пропускливост на клетъчната стена е сравнена с тази на централният вход на сградата, ендоплазмената мрежа с тази на съблекалните и санитарните пропуски, които детоксикират различни вещества навлезнали в системата, преди да бъдат разпределени в други звена. Ядрото на клетката е сравнено с басейна.Концепцията за деленето на клетката (репродуктивна функция) е своеобразен израз на продължаването на живота и новото начало.