ЕСКО договорите са много подходящи в кризата
Предстои актуализация на българската нормативна база по европейската директива за сградите
Договорите с гарантиран резултат и енергийни спестявания в сгради, или т.нар. ЕСКО договори, не изискват собствени средства и са форма на публично-частно партньорство и участие на частен капитал.Те са едно от решенията за енергийната ефективност на сградния фонд в страната. Това коментира изпълнителният директор на Агенцията за енергийна ефективност (АЕЕ) Таско Ерменков (който на 5 юни бе отстранен от поста) по време на форум "Разумно използване на енергията, водата и отпадъците за опазване на планетата", организиран от "Виа експо" в Националния дворец на културата.Като илюстрация той посочи над 250 общински сгради, които са подходящи за целта. Работата по такъв тип споразумения е свързана с доставяне на гориво, ремонт, поддръжка на инсталациите, финансиране на реконструкция на съоръженията и инсталациите. Законодателната рамка е Законът за енергийна ефективност и съвместната наредба на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на финансите.Сградите с почти нулево нетно потребление на енергия ще бъдат цел за новото строителство според решението на Европейския парламент от 18 май за изменения на Директивата за енергийните характеристики на сградите. Това ще доведе до създаване на 530 хил. нови работни места и ще помогне за излизане от кризата на строителната индустрия.Сградният фонд на Европейския съюз е голям потребител на енергия - 40% от крайното енергопотребление, и източник на въглероден диоксид - 36% от емисиите в ЕС. В тази връзка предстои актуализация на нормативната база към сградната директива, като минималният праг от 1000 кв.м най-вероятно няма да съществува. В момента над 180 кВтч на кв.м е сградното потребление на електричество в България. За да бъде намалено това число наполовина, са необходими инвестиции от 60 лева на кв.м, заяви Красимир Найденов от дирекция "Информация и контрол" в АЕЕ.Новите промишлени сгради не се сертифицират за енергийна ефективност и няма стандартизирани изисквания за това. Приключва изработването на втория доклад по Първия национален план за енергийна ефективност 2008 - 2010 г., свързан с хармонизирането и прилагането на Директива 2006/32/ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. През 2011 г. ще бъде отчетена и работата по въвеждане на Директива 2002/91/ЕС за енергийна ефективност на сгради, съобщи Снежана Тодорова, директор на дирекция "Програми, проекти и МС" в АЕЕ.До 24 юни продължава набирането на проектни предложения по втория етап на програмата "Интелигентна Енергия - Европа 2010", която финансира дейности в областта на енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и енергоефективния транспорт. Бюджетът за тази година е 56 млн. евро. Безвъзмездното финансиране е до 75% от общите допустими разходи по проектите. Потенциални кандидати са публични и частни юридически лица, енергийни агенции, международни организации, но трябва да участват минимум три партньора със седалище в три различни страни от Европейския съюз.
| Сгради с почти нулева консумация от 2020 г.?Орлин Илиев, управител на "Есха България" ЕООД:Освен пари няма и активност от общини и държаваЦелите от директивата за сградите, която най-накрая беше уточнена и публикувана на 18 май, ще бъдат изпълнени много трудно в Европа, да не говорим за България. Необходимостта от инвестиции е много голяма. Скоро бях на конференция, на която общините представиха санирането на обекти. Те цитираха хиляди квадратни метри, но изпълнени с по 5 см изолация от стиропор. За какво говорим? Вместо да сложат 15-20 см каменна вата и да постигнат многократно по-голям ефект срещу малко оскъпяване, дори община като Белене, която постоянно се цитира като добре работеща в областта на санирането и "Регионалното развитие", залага такива минимални стойности. А разходите за скеле, организация, крепежни елементи са едни и същи при всякаква дебелина на изолацията. Трябва да се започне с основните обществени сгради - като училища, болници, администрации.Основната причина е не толкова липса на пари, а на знания и пасивност на общините и държавните органи.Весела Вълчева-Макгий, консултант по LEED:Сградата е като организъм - ще живее по-ефективно, ако е качествено създаден и добре поддържанРешението на Европейския съюз ще има огромен ефект не само върху строителството, но и върху цялата строителна индустрия, включително производители на строителни материали, механични системи и регулаторни органи.За истинска промяна в строителните методологии трябва да се прегледа процесът отначало. За да се постигне дълготрайна енергийна ефективност в нови, както и стари сгради, ще трябва да се обърнем към основните въпроси във всяка фаза на планирането и строителството. Отговорът не е просто повече изолация, нито по-добри климатични и отоплителни инсталации. Най-лесно е да поставим високи стандарти за енергийна ефективност. Подходът трябва да не е на чисто институционно ниво, а да включи много обучение и достъп до изпитани практики.Ако разчитаме единствено на промяна в законодателните изисквания, както и в издаването на енергийни сертификати, извършване на одити и инспекции, само частично ще решим въпроса. За да постигнем желаните резултати и да създадем условия за по-високи нива на устойчивост, трябва да подходим холистично към сградите и да гледаме на тях като на организъм, който ще живее по-дълго и по-ефективно, ако е качествено създаден и добре поддържан.Светла Бонова, "Аустротерм България" ЕООД, член на управителния съвет на информационна група "Пасивна сграда":Настоящият срок е едно предизвикателствоВъпросната директива има дълга история. Тя беше подготвена още през 2008 г. и първите замислени срокове за въвеждане на изискването за ниска енергийна ефективност бяха до 2012 г. Последва обаче много сериозно обсъждане в Европейския парламент с участието на голям кръг обществени организации, сред които и международната асоциация на общините, и стана ясно, че първоначалната цел е свръхамбициозна и няма ресурс за нейното реализиране. Стана ясно, че при настоящите темпове на развитие през 2030 г. консумацията на енергия ще се увеличи с 40%.Настоящият срок - 2020 г. за всички сгради и 2018 г. за публичните, го намирам за реалистичен. |
