Арх. Иванов, как оценявате възможностите на предстоящата схема за енергоефективно обновяване на многофамилните жилищни сгради по ОП "Регионално развитие"? Кои са най-сериозните пречки за ефективното й изпълнение?  - Стартиращата "безвъзмездна" схема по програма "Регионално развитие" за енергоефективно саниране на многофамилните жилищни сгради, характерна със съзнателно търсения състезателен елемент между отделните етажни собствености, ще доведе до изпълнение на поставената тактическа задача за усвояване на определените средства по оперативната програма.Проблеми най-вече ще възникнат от организационно естество. Не е нормално в процеса по обновяване пряко да се ангажират Народното събрание, изпълнителната власт чрез няколко свои министерства и агенции, доброволци - каквито в общи линии поне засега са представителите на етажната собственост, а в същото време общините да останат като странични наблюдатели.Общините, които са ключов фактор при всеки инвестиционен процес на тяхната територия. Те са традиционният одобряващ и координиращ орган по отношение на строителните дейности и се предполага, че разполагат със съответните технически и други специалисти.За съжаление тактически избраният модел за обновяване на етажната собственост не е устойчивият модел. Какъв е според вас устойчивият модел за финансиране на мащабна програма за обновяване на жилищния фонд? - Състезателният подход в жилищната политика е тактически, фирмен подход. Той не е държавнически подход – не може да се субсидира на калпак, да се подхожда еднакво към социално слабите граждани и към тези със значителни финансови възможности. Не може да се субсидират само по-организираните етажни собствености, а да се лишават от подпомагане жилищни общности само за това, че са имали нещастието да бъдат съставени по случаен признак, на принципа на социалистическото общежитие, каквито са етажните собствености в едропанелните жилищни блокове. Или да ги е сполетяла съдбата на повечето – първите обитатели са излезли от активна възраст, а младите са другаде.Обновяването на жилищния фонд не е кампания за усвояване на средства, то е постоянен процес и трябва да се базира на устойчива жилищна политика. От обновяване се нуждаят всички жилищни сгради след определен амортизационен период, което означава, че е налице необходимост от натрупване на фондове. Обновяването на сградния фонд винаги е стояло на дневен ред. Сегашната кампания за енергийно ефективно строителство е само поредният отключващ фактор в големия процес по обновяване на сградния фонд.Ролята на държавата в този процес не е да подпомага "по-пъргавите" етажни собствености, а да дефинира проблемите, които го възпрепятстват, и на базата на системния им анализ и диференциран подход към решаването им да набележи необходимите законодателни мерки за отстраняването им.Чрез законодателните мерки трябва да се мотивират всички участници в процеса  предимно на пазарен принцип: банките – с нулево рискови операции, но срещу нисколихвени или безлихвени заеми за гражданите, изпълнителите – с гарантирано обективни търгове, гражданите – с данъчни облекчения, достъп до нисколихвените или безлихвени заеми, субсидии за социално слабите, жилищните общности като цяло да се мотивират с инфраструктурни подобрения и благоустрояване на средата с цел интегрирано въздействие на физическите фактори за повишаване културата и комфорта на обитаване в жилищните единици, а оттам и на пазарната им стойност.Общините като обществено-държавен орган със сложни и отговорни функции, да заемат своето естествено място като координатор на процесите по обновяване на комплексите. По същество те са инвестиционни процеси.Крайно време е да се преустанови от години прилаганата практика за безкрайно повтаряемо изпълнение на "пилотни" и др. проекти и да се пристъпи към разширено внедряване на натрупания през годините опит в областта на енергоефективното строителство и обновяването на сградния фонд. Показател, че в много случаи обновяването на сградния фонд може да бъде и печелившо начинание, е наличието на предприемачески фирми в западни страни, чиято дейност е рехабилитация на стари сгради. Направените от някои български и чуждестранни фирми опити у нас в това отношение се натъкнаха на проблема с липсата на необходимите законодателни предпоставки и липса на мотивация у собствениците. Новите изменения в Закона за етажната собственост се очаква да доведат до частично решаване на тези проблеми. Какви правила трябва да залегнат при подбора и оценката на проектите, ще има ли вариантност на пакета от енергоспестяващи мерки – стандартни и алтернативни решения? - За оптимален подбор и оценка на проектите трябва да се изработят критерии на база на диференциран подход към различните групи обекти, в които да залегнат изисквания, както общи, отнасящи се към всички случаи на обновяване на сградния фонд, така също и специфични за различните групи проблеми.За целта е необходимо да се разграничат решаваните проблеми и да се групират в зависимост от много съществуващи фактори, някои от които са: по значение и по взаимна обусловеност, по видове прилагани строителни системи и по възраст на сградите, по социална значимост и не на последно място по цена – да се избягва тенденцията за необосновано завишаване цената на услугите във всички етапи на обновяването. Стойността може да се занижи чрез стандартизация на процесите и диференциране на подхода към решаване на различните групи проблеми. Цената и гаранциите по изпълнението трябва да бъдат едни от основните критерии при оценка на проектите.Горното потвърждава, че вариантността при пакета енергоспестяващи мерки е наложителна - минималното изискване за вариантност би трябвало да е три вида пакети: минимален, стандартен и цялостен или тотален. Оптималният вариант за конкретните случаи по правило ще се избира според данните в паспорта на сградата и/или резултатите от направените обследвания. Във връзка с повишените изисквания на Директива 2010/31/ЕО относно енергийните характеристики на сградите има ли нужда от актуализация на българското законодателство?- По отношение хармонизирането на нормативната ни база с европейското законодателство и работата по практическото приложение на съответните директиви на ЕС досега е направено много.Транспонирането на състави от Директива 2010/31/ЕО не само по отношение на енергийните характиристики на сградите е необходимо, предимно от разделите "Градско развитие и сгради" и "Стимули и финансиране". В тези раздели се забелязва известна промяна на изискванията на европейския орган към предприеманите мерки на национално равнище и се отправят призиви към общите европейски органи за по-голяма активност в обмена на информация. Важно в случая е, че постановките в новата директива са изработени на база на упражнявания надзор и анализ на проблемите и натрупания опит в общността.Но механичния препис от европейски документи не решава проблемите на страната ни, например проблемът  с частичното саниране на фасадите.За да изпълни предназначението си, нормативната уредба трябва да се разработва както на базата на европейското законодателство, така и на актуалното състояние на проблема у нас, придобития опит от досегашната ни практика, вземайки предвид и реално случващите се в момента процеси.