Проектантите имат ключова роля в създаването на устойчиви сгради и среда за развитието на устойчиви общности. Получава ли достатъчно внимание тази тяхна роля в ежедневната практика и взаимоотношения с инвеститори, строители и доставчици?- Концепцията за устойчиво развитие предполага равнопоставеност, сътрудничество и взаимна изгода (удовлетвореност) на всички участници в инвестиционния процес. В този смисъл проектантите не бива да изискват специално внимание при създаването на устойчиви сгради, градове и общности като цяло. Да, те имат ключова роля, защото те са отговорни в значителна степен за това идеите и намеренията на инвеститора да бъдат реализирани по възможно най-устойчив начин.Предполага се, че именно проектантите са най-запознати с динамиката в нормативната уредба, с най-новите материали и технологии и др. Следователно проектантите трябва да бъдат обучавани (но и да се самоусъвършенстват непрекъснато) по устойчиво развитие като цяло и на начините за повишаване на устойчивостта на строителството. От друга страна, устойчивото развитие, да не забравяме, е триединство и баланс на екологичен, социален и икономически аспект. По тази причина без целенасоченото обучение по устойчиво развитие и на широк кръг други специалисти (политици, икономисти, строители), както и на широката общественост (инвеститори, потребители), не би могла да функционира системата на търсене и предлагане на зелени, т.е. устойчиви, сгради. Каква добавена стойност дава устойчивата архитектура за инвестиционните проекти?- Аз бих предпочела да дефинираме понятието като "повишаване на стойността на устойчивите сгради".Повишената стойност на устойчивите сгради има няколко измерения, част от които са измерими директно - например икономията на енергия в процеса на експлоатация на сградите. По тази причина това е най-често изтъкваното предимство на устойчивите сгради. Същевременно "устойчиви сгради" е широко понятие и под него следва да се разбират не само нискоенергийните и пасивните сгради, не само тези с озеленени покриви, но и тези, при които са използвани рециклирани материали и/или с материали с нисък въглероден отпечатък, и/или са с гъвкави обемно-планировъчни решения, които предполагат промяна на функциите на сградата и/или адаптиране към променените нужди на нейните обитатели и др. С оглед на процеса на сертифицирането на устойчиви сгради често е разглеждан аспектът на оскъпяването на строителството на сградата. В зависимост от вида и степента на изпълнение отделните критерии на сертификационните системи това оскъпяване може да бъде между 0 и 25% от тоталната себестойност на сградата. В повечето случаи то не надхвърля 10% и при старателно планиране на процесите на енергопотребление, поддръжка, транспорт и други може още да бъде намалено. Когато се разглежда обаче целият жизнен цикъл на сградата и се отчитат икономиите на енергия, вода, природни суровини, липса на замърсяване и т.н., оскъпяването може да добие отрицателна стойност, т.е. да бъдат реализирани икономии на финансов ресурс.Доколко и кои закони създават условията за добра и екологично отговорна архитектура?- Противно на някои митове, че България изостава съществено от процесите на устойчиво строителство, се оказва, че българската нормативна база следва съвременните тенденции за устойчиво строителство. Спазване на изискванията за  механично съпротивление и устойчивост, безопасност, достъпност, икономия на енергия и топлосъхранение, хигиена и здравословни условия на обитаване, защита от шум и други осигуряват съществен принос към сградната устойчивост. Нещо повече - според специалисти по американската система LEED за сертификация на устойчиви сгради при спазване на изискванията на българската нормативна уредба на практика са изпълнени изискванията за сертифицирана сграда, дори за сребърно ниво.В посока на устойчиво строителство е например приемането на Регламент №305/2011 на ЕК (март 2011 г.) за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти, който след 1 юли 2013 г. отменя Директива 89/106. С Регламента се въвеждат разпоредби, включващи не само технически изисквания към строежите, но и такива, свързани с икономията на енергия, опазването на околната среда, икономически аспекти и други важни аспекти от обществен интерес. Към шестте досегашни съществени изисквания (преди отнесени към продуктите, а сега - към строежите) се добавя и 7-о изискване - за устойчиво използване на природните ресурси, което налага използване на продукти от рециклирани материали и екологично съвместими продукти. Също през 2011 г. МОСВ след широко обсъждане (с МРРБ, КИИП, КСБ, Асоциацията на общините и др.) прие Стратегия за управление на строителните отпадъци, на основата на която се подготви Наредба за строителните отпадъци. Тази наредба изисква до 2020 г. над 70% от строителните отпадъци да бъдат рециклирани и налага определен процент на използването им за различни строителни дейности при различните категории строежи. Това, което наистина липсва, е цялостната концепция на устойчиво строителство, в която да е формулирана цялостната визия за България (в средносрочен и дългосрочен аспект) и да са дефинирани задълженията и отговорностите на всички участници в инвестиционния процес, като обвърже нормативната база с постигането на определени, национално приети, нива на устойчивост на строежите.Също така въвеждането на единна система за сертификация в България би позволило коректно сравняване на имотите и би стимулирало процеса на изграждане на все по-устойчиви сгради. В момента се прилагат три от световно признаните системи (немската DGNB, британската BREEAM и американската LEED), но те са с различни критерии при различна нормативна база, т.е. сравняването на сгради, сертифицирани по различните системи, е практически невъзможно. Би могъл също да се сформира Технически комитет по устойчиво строителство към БИС, който да участва в разработването на европейските норми и адаптираното им прилагане в България.Зелени сгради в България: докъде се простират възможностите на професионалните общности в инвестициите в България като познания и реално предлагане на устойчиви продукти и услуги? Кои и колко зелени сгради са наистина възможни в България?- Според Хендрикс устойчивото строителство предполага проектиране, строителство и експлоатация на сградите за осигуряване на комфорта на хората във всичките му аспекти – физическо, психично и социално, при това в хармония с живата и неживата природа. В този контекст устойчивото строителство няма разумна алтернатива - количеството и качеството на зелените сгради в България не могат да имат предел. Още повече че зелени сгради са всички сгради, както стана дума по-горе, които се вписват по един или друг начин в контекста на устойчивото развитие.Решаващо за приложимостта и успеха на системите за сертификация на устойчивите сгради е нормативната обезпеченост, но и подкрепата на държавата (и общините) посредством различни механизми. Във Франция например системата HQE (френската алтернатива на LEED, BREEAM и DGNB) е сред приоритетите на редица държавни институции (АDEME, CSTB, AFNOR) и др. Оказваната подкрепа освен нормативна и методическа е и финансова - проектите по внедряване на HQE могат да бъдат подпомогнати с до 50% от средствата, необходими за разработване (до 75 000 евро), а след това поне 40% от допълнителната инвестиция, свързана с изпълняване на изискванията по 14-те цели, може да бъде поета (до 500 000 евро). Това финансиране е осигурено от ADEME посредством общините, в които ще бъдат изпълнявани сградите. В заключение устойчивото развитие, в частност устойчивото строителство, изисква интегрален и комплексен подход и обединените усилия на всички участници в инвестиционния процес - от политици и нормотворци, през инвеститори, проектанти и строители, до потребителите. От друга страна, успешното прилагане на принципа за устойчивост "Мисли глобално, действай локално" предполага разширяването на познанията по устойчиво развитие на тези участници и как те, в конкретната сфера на своята дейност, могат (трябва) да допринaсят за устойчиво развитие. Да не забравяме, че всяка една, дори малка, стъпка по посока на устойчивото развитие прави сградата по-зелена. Въпросът, на който трябва да се търси отговор, е не "...колко зелени сгради са наистина възможни в България", а как тези сгради да стават все повече и все по-зелени.