Промяната по отношение на енергоефективността в работата е значителна и може би и най-ярка илюстрация за професионалното ни развитие. 20 години в условията на днешния бързо развиващ се свят и още повече в контекста на огромните промени, които се осъществиха в България, са много дълъг период. Темата, касаеща енергийна ефективност, се появи в работата ни в средата на 90-те години в резултат на либерализацията на цените на енергията, а оттам и на рязкото й поскъпване.В проектите ни за жилищни комплекси "Бокар" и "Бъкстон-2000", които осъществихме в периода 1995-2000 година, грижата за намалено потребление на енергия беше вече обект на заданието. За "Бъкстон-2000" извършихме вероятно едно от първите енергийни обследвания у нас в условията на завършено строителство. Обследването показа среден годишен разход на енергия за отопление, по-малък от 150кВч/м2 за година при средно тогава за страната над 250 кВч/м2 за година.Бих казал, че енергоефективността на сградите се превърна в централна тема на работата ни около 2000 г., за да стане основен приоритет в проектите ни към 2003-2005 година. Корпоративните офиси на "Трелеборг" и на "Комет електроникс", построени през този период в София, са наистина с ниско потребление на енергия за отопление и охлаждане, което е доста под 100 кВч/м2 за година, а една проектирана от нас къща в Бояна още през 2005 "слезе" под 70кВч/м2 на година, т.е. и нормативно влезе в категорията енергийно ефективна сграда.В същия период участвахме като местен архитект в проекта и реализацията на новото американско посолство, първата LEED сертифицирана сграда у нас, а също така изготвихме и проекта за Англо-американското училище, награден впоследствие със специалната награда за енергийна ефективност в конкурса "Сграда на годината". И двата проекта доведоха до развитието на приложно ноу-хау в работата ни, което, мога да обобщя, днес е присъщо за подхода ни към всеки проект.Проекта за Англо-американското училищеразвихме на базата на няколко великолепни ръчни скици на един млад архитект, Ник Шо, от офиса на "Хилиър" във Филаделфия. Ник участва чрез телефонно обаждане в интервюирането ни и това беше единственият ни контакт с него. Основният принос в акцента по посока устойчива архитектура както по време на проектирането, така и в периода на реализацията на Англо-американското училище е на тогавашния директор Ерик Ларсън. Ерик е изключително напредничав мениджър и бе вече реализирал две училища в предходната си работа. Именно Ерик и неговият специфичен опит най-вече предопределиха нивото на проекта, което, както разбирам от вас, позволява съществуващата сграда да бъде сертифицирана по LEED. За сведение условията за сребърен LEED бяха неразделна част от заданието за конкурс design&build за разширението на училището. Нашата оферта обаче не бе печеливша и възможността да реализират планирано целия процес на LEED - от проекта до реализацията на втория етап на училището, имат други колеги.Зеленият град и зелената сградаВсяка сграда може да се превърне във фокус, който генерира позитивна енергия за града. Тук употребявам енергия най-вече в преносен смисъл. В крайна сметка сградите са измежду основните градивни елементи на градската тъкан. Убеден съм, че информационното значение и влиянието, което имат зелените сгради за трансформиране на съзнанието на обществото и на отделните потребители са огромна принадена стойност за градската среда.Последните 20 годиниИма безспорен напредък преди всичко в познанието и мисленето на професионалистите и на част от инвеститорите. Все още като цяло сме обаче далеч назад от отношението, от познанието и от практиките в Европа, която е световен лидер по темата. Все още са единици инвеститорите у нас, които имат и убедеността, и познанието, но най-вече и възможностите да реализират енергоефективни и още повече - устойчиви проекти.Без да разполагам със статистика, мисля, че основният новосъздаден през неотдавнашния строителен бум сграден фонд у нас няма общо с темата енергийна ефективност. Обяснението е, че енергийната ефективност не бе присъща на спекулативното предприемачество, което създаде милионите квадратни метри. В този смисъл проблемът на тема енергийна ефективност у нас в количествен аспект според мен се е засилил независимо от световните и европейските тенденции.ИнвеститоритеПазарът днес е тежък: малко инвеститори - малко проекти. Като продължение на отговора ми на предния ви въпрос - това всъщност е добре. Малкото корпорации или лица, които инвестират в тези времена, със сигурност имат не само куража, но и професионално отношение към инвестиционния процес, в това число и по темата, която коментираме. Със сигурност такива инвеститори имат съзнанието и за спестените средства в дългосрочен план. Да не говорим, че тенденцията на увеличаване на цените на енергията е със сигурност устойчива.Стимулите и законитеГермания е водеща страна. Там всяко ново ниво на развитие по отношение на потребяваната енергия от сградите, а именно в посока енергоефективни, нискоенергийни и най-високото ниво – пасивни сгради, са били обект не само на регулиране, а и на финансово стимулиране.Сега, доколкото знам, само пасивните сгради предполагат данъчни облекчения и специални условия на кредитиране. Без такива условия реализацията на подобно ниво сгради се диктува единствено от личните желания и възможности на инвеститора, в това число и да бъдат в крак с "модата". Със сигурност комбинацията от култура по темата, от реалистични и взискателни норми, но и от финансови стимули е успешната формула за превръщането на темата енергийна ефективност от екзотика в реалност.Последните ни "зелени" проектиМалко на брой, но качествени! Показателни са два неголеми проекта за клиентски центрове на EVN в Пловдив, които разработваме в момента като участници в консорциум. Когато бъдат реализирани, тези проекти ще бъдат близки по своите показатели до пасивните стандарти. За сведение: по задание изолацията по външните стени е 25 см, а на покрива е 30 см. В единия от двата проекта има намерение за експериментиране на ново поколение енергийни системи.Но докато такава задача изглежда естествена за възложител – дружество за разпределение на енергия, един друг частен проект за комплекс от индивидуални фамилни къщи, който спечелихме миналата година в ограничен конкурс, залага на устойчивата архитектура като основен елемент за конкурентност в един наистина труден пазар. Това също е показателно, че темата енергийна ефективност вече е присъща за инвестиционния процес.