В страните от Европейския съюз понастоящем се налага стандартът "сграда с почти нулево потребление на енергия". След 2018 г. той ще е задължителен за всички нови сгради за обществено ползване, а след 2020 г. и за всички останали нови сгради. Промените в Закона за енергийната ефективност, които Народното събрание прие през февруари, утвърдиха нашето задължение по отношение на внедряването на новата евродиректива. Всеки, който познава отрасъла обаче, знае, че това е сложен процес, който трябва да включи информиране на бъдещите собственици и инвеститори на сгради, обучение на проектантите и строителите, настройка на строителната промишленост. Ние отново изоставаме и, което е най-тревожно, не даваме никакви сигнали, че сериозно се замисляме върху изпълнението на тази грандиозна задача. Отново изреждаме директиви, параграфи, програми и намерения в бъдеще време без ясна идея към какво се стремим и как ще го постигнем. Това, което не търпи никакво отлагане, е определянето на българската норма за нова "сграда с почти нулево потребление на енергия" и разработването на програма за внедряването й в проектантската и строителната практика.През предстоящите предизборни месеци трябва да се наложи ускорен темп за практическо изпълнение на поетите задължения, като Националният план за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия бъде разработен и приет в рамките на интензивни и широкообхватни публични и професионални дискусии.Приложение на новия стандарт при обновяване на съществуващи сгради Често изглежда, че състоянието на сградния фонд в България е тема табу за политическата сцена. Самото й споменаване предизвиква представата за грандиозните социални проблеми, с които неминуемо ще се сблъскаме в близките години. Никак не е трудно да изчислим, че през 2020 г. повече от 90% от населението все още ще обитават същите сгради, които виждаме днес. А даваме ли си всъщност сметка какво правим, за да удължим живота и намалим крайното потребление на енергия в тези сгради?Най-често предлаганите в момента подобрения при обновяването на съществуващи сгради се изразяват в полагането на 5-10 см външна изолация по фасадите и в подмяната на стари дървени прозорци с пластмасови с двойно остъкляване. При извънредно ниските енергийни качества на болшинството от нашите сгради икономиите на енергия, които се постигат чрез тези минимални подобрения, като че ли приспиват нашата взискателност. Това води до масово разпространяване на едно примитивно саниране, основано на ниски изисквания, което е на светлинни години от най-добрите световни практики. И, което е най-обезпокоително, се стига до т.нар. запечатващ ефект, в резултат на който частично санираните сгради за дълго (а може би и завинаги) се отдалечават от истинското дълбоко енергийно обновяване, което може да доведе до неколкократно намаляване на потреблението на енергия в тях. Този негативен ефект бе постигнат например при масовата подмяна на съществуващите прозорци на училищни сгради с нови, както и при ограниченото саниране на едропанелни жилищни сгради, което понастоящем се направлява от МРРБ. Философията на новия стандарт "сграда с почти нулево потребление на енергия" трябва да се прилага и при обновяването на съществуващите сгради. Тяхното огромно разнообразие обаче изисква индивидуален подход във всеки конкретен случай. Ето защо все по-често се предлага въвеждането на подход за обновяване, който се основава на две важни изисквания: (а) възможност за етапно изпълнение на обновяването и (б) обновяване чрез компоненти за пасивни сгради ("сгради с почти нулево потребление на енергия"). Това означава, че проектите за обновяване на сгради трябва да се разработват цялостно, с амбицията да постигнат новия стандарт, макар и на няколко етапа. На всеки етап от изпълнението обаче трябва да се използват компоненти, подходящи за пасивни сгради. Така например един проект за цялостно обновяване може да предвижда полагане на изолация от 25 см, подмяна на съществуващи прозорци с трислойни, изграждане на вентилационна система с оползотворяване на топлината на отработения въздух и т.н. Ако наличните финансови възможности не позволяват осъществяването всички тези мерки едновременно, те могат да се планират на два или повече етапи, но без да се прави компромис с изискванията към отделните мерки. Ако се реши първоначално да се положи само изолацията, то тя трябва да се изпълни с дебелина от 25 см. Впоследствие, когато е възможно да се сменят прозорците с нови с тройно остъкляване, те няма да накърнят положената вече изолация и ще добавят нови енергийни достойнства в сградата. Монтажът на вентилационната система също може да се планира така, че да не накърнява изпълнените преди нея мерки. Така постепенно сградата ще достига изискванията на новия стандарт, като заедно с това намалява стойността на първоначалната инвестиция и осигурява енергийни спестявания през целия период на осъществяване на проекта и в пълна степен след последния етап. Подкрепата от Европейския съюзЕнергийната ефективност е в центъра на политиките за регионално развитие и териториално сближаване на ЕС, като са налице всички индикации, че това ще е така и в следващия програмен период. Нещо повече – средствата за енергийна ефективност и устойчиво градско развитие са почти удвоени за периода 2014 - 2020 г.  Помощ се оказва и на страната ни от години, като тя се изразява не само в средствата, отпуснати по оперативните програми (които обикновено са във фокуса на нашето внимание), но и чрез редица други проекти по програмите на комисията. Така например по програмата Интелигентна енергия - Европа" се изпълняват два проекта, които имат пряко отношение към "сградите с почти нулево потребление на енергия" – Entranz и PassREg. В тези проекти са включени български неправителствени организации и общини, които според възможностите си се опитват да внесат свои приноси, но не срещат почти никакъв интерес и още по-малко съдействие от страна на държавата. В края на миналата година успешно завърши изследване на Европейския институт за енергийните характеристики на сградите в Брюксел, върху дефиницията на "сграда с почти нулево потребление на енергия" за България. С участие на български експерти и на основата на задълбочен анализ на обективна информация и сравнение на различни сценарии бе предложено проектоопределение на новия стандарт и пътна карта за внедряването му в България. Пред завършване е проектът Build Up Skills, чрез който се предлага Пътна карта за създаване на изпълнителски потенциал за изграждане на "сгради с почти нулево потребление на енергия" в България. С нейното изпълнение трябва да се ангажират голям брой съществуващи учебни заведения. Тези и много други проекти остават почти без внимание от страна на отговорните държавни органи. Резултатите от тях се залежават в папките на разработчиците, а същевременно се планират нови дублиращи ги дейности, преди да са оценени постигнатите вече резултати.  Очакваната роля на българските държавни институцииСпоред отдавна установена традиция МРРБ носи отговорността за енергийната ефективност в сградите. Съществуват и различни секторни програми за енергийна ефективност в министерствата на образованието, на здравеопазването, на социалната политика. В повечето случаи изборът на проекти и конкретни технически решения по тези програми се осъществява на основата на най-ниските предложени цени с цел ограничените средства да покрият максимален брой обекти. Без съмнение в тези случаи се постигат известни резултати, но те са твърде далеч от възможните.Ето защо е необходимо цялостната политика за енергийна ефективност да се осъществява от един център.Макар и да се обявява като приоритет, енергийната ефективост на практика все още е маргинална сфера, за която не се отделят достатъчно ресурси. Трябва веднъж завинаги да се разбере, че енергийната ефективност е инструмент за създаване на енергиен ресурс, а не декоративна дейност, допълваща енергопроизводството. При това енергийният ресурс, създаден чрез спестяване, е екологично чист и по-евтин от всеки друг, създаден по традиционните начини за производство на енергия.В този смисъл водещата роля на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в цялостното управление на енергийната ефективност изглежда логична и оправдана. Друг е въпросът, че ситуирана сред множеството технологични проблеми и финансови интереси в т.нар. голяма енергетика и управлявана предимно от специалисти енергетици, каквито преобладават в това министерство, енергоспестяването винаги е оставало "в ъгъла" и без достатъчно внимание и ресурси.Това, което МИЕТ може и трябва спешно да направи, е да определи достойно място на енергийния ресурс, придобит чрез енергоспестяване (енергийна ефективност) в националния енергиен баланс на страната. Това място трябва да е така отредено, че да служи като стимул за развитието на енергийната ефективност, да създава предпоставки за изграждането на енергийно ефективна, зелена икономика. Като първа стъпка в това отношение би могло за послужи приемането на цялостна стратегия и национален план за енергийна ефективност, за което Агенцията за устойчиво енергийно развитие има значителна готовност. И ако някъде просто не може да се мине без най-широко обществено участие, това действително е сферата на енергийната ефективност, към която има отношение всеки български гражданин и всеки стопански субект.