Ловеч подготвя интегриран план за възстановяване и развитие на града
Проектът се осъществява в партньорство с германския Ерфурт
Резултатите от пилотен проект ще послужат за основа при разработване на Подробен устройствен план за жилищен квартал "Младост" в Ловеч. Това стана ясно по време на състоялия се семинар "Бъдещето на европейския град", чийто домакин неотдавна беше градът на люляците. Форумът е част от работата по проект "Подкрепа за междурегионално сътрудничество и обмен на най-добри практики" в рамките на оперативна програма "Регионално развитие". Той се реализира в Северозападен район за планиране. Бенефициент е община Ловеч, партньор е германският град Ерфурт. Продължителността на проекта е шестнайсет месеца.Неговата цел е свързана с установяване на контакти и създаване на партньорство, обмяна на опит, ноу-хау, добри практики и познания между специалистите от различни европейски региони – в случая Ловеч и Ерфурт, каза за "Строителство Градът" главният архитект на Ловеч Силвия Средкова. Очакваните резултати са ефективно междурегионално сътрудничество, надградено партньорство и осигурена благоприятна среда за мероприятия в двете общини, както и повишен капацитет за работа в сферата на градското планиране. Този проект е първата стъпка, необходима на община Ловеч като подготовка за създаване на интегриран план за възстановяване и развитие на града, уточни арх. Средкова. Целта на местната власт е като окончателен продукт да бъде изготвен интегриран план за възстановяване и развитие на град Ловеч, служещ за реализиране на мерките от общинския план за развитие 2007 - 2013, касаещи създаване на градоустройствена основа за обслужване на собствеността и реализиране на териториалноустройствени инициативи. Интегрираният план се състои от система от взаимосвързани действия, които целят трайно подобрение на икономическото, материалното, социалното и екологичното положение на даден град или район. Основата на този процес е интеграцията, което ще рече всички политики, проекти и предложения, разглеждани в тяхната взаимовръзка. Градското развитие следва да се наблюдава в своята комплексност. Най-важната част на политиката на териториалното устройство е стратегическото планиране на управлението. То трябва да може да осигури основата на живота на днешната генерация и да я запази за бъдещите генерации, акцентира арх. Средкова. Европейският съюз гледа на градовете като на движеща сила на икономическото развитие, базирано на равновесие между конкурентоспособност, силна социална идентичност и опазване на околната среда. Това са основните предпоставки за устойчиво развитие. Политиката на интегрираното развитие и обновяване на градовете включва различни инструменти, които повишават конкурентоспособността им. Регионалното сътрудничество е инструмент за подкрепа на развитието чрез обмяна на опит и добри практики между европейски специалисти. Европейските политики на градско развитие са широкообхватни и съдържат целенасочени и координирани мерки, които са съгласувани с актуалните насоки на развитие и с предизвикателствата на всички нива.
| Арх. Силвия Средкова, главен архитект на Ловеч:Най-вероятно догодина ще възложим подробен устройствен план за квартал "Младост"Нещата по проекта вървят на две нива – едното е това проучване за квартал "Младост" да бъде основа за изготвяне на подробен устройствен план на жилищния комплекс. Това проучване ще ни покаже къде са слабите места, къде са зоните за намеса, т.е. къде какво е необходимо, за да може да се възложи подробен устройствен план за този квартал. Ще се вземат предвид нуждите, които имат живущите по отношение на това кои елементи от социалната, здравната, образователната структура и зелена система следва да се доразвият. Ще се предвидят мерки за подобряване на жизнената среда. По всяка вероятност тази разработка за подробен устройствен план ще я възложим догодина. На другото ниво - идеята на община Ловеч е да направим първите стъпки, за да кандидатстваме по оперативна програма "Регионално развитие" за изготвяне на интегриран план за възстановяване и развитие на град Ловеч.Свеня Йегер, практикант в община Ловеч, април – юли 2009, Университет "Баухаус" - Ваймар, Германия, към Института по европейска урбанистика:Социалният състав на живеещите в панелни жилища в България е все още разнороденИзследването, което направих за квартал "Младост" в Ловеч, се базира на литература и разговори с експерти. В разработката си правя паралел с жилищни квартали в Източна Европа. Включила съм и обобщени резултати от направената анкета с хора, живеещи в "Младост". Предвид това, че българските панелни квартали имат известна прилика с източногерманските квартали, може да пренесем опита, който имаме при обследването на източногерманските панелни квартали в България. Въпреки това има различни структурни промени. Най-голямата разлика между България и Източна Германия е структурата на собственост. Голяма част от панелните жилища тук са частна собственост и много от собствениците се сблъскват с проблеми както със санирането, така и с организаторски проблеми, свързани с цяла сграда. В българските панелни жилища съвсем частично са правени някакви модернизации и поддръжката не е на нужното ниво. В панелните сгради в България възникват същите проблеми от Източна Германия, но тук са изразени в по-силна форма. Забелязва се, че тук липсват мероприятия, които да облагородяват околната среда около жилищата. Социалният състав в тези жилища е все още разнороден, но постепенно се забелязва тенденция за социално обособяване на жителите, при което хората се местят и напускат тези квартали. Проблемът тук засега все още не е така ясно изразен, както в Източна Германия, но и тук в райони, които са застрашени от демографско намаляване на населението, какъвто е и Ловеч, има жилища, които са в повече от търсенето.В бъдеще една голяма задача е санирането на тези жилища. България е на първо място в Европа по разход на енергия. Без да се направи някаква промяна в градската структура, има опасност чрез натрупване на социалните и строителните проблеми да се засилят процесите на занижаване стойностите на тези жилища. Строителното разпадане на тези жилища се отразява не само на стойността им, но и върху имиджа на целия квартал и град. Социалният живот в този квартал ще се промени значително.Манфред Фраас, председател на "Дружество за жилищно строителство Ерфурт": Чрез събаряне на празни сгради ползваме освободените площи вторичноПроблемът със събарянето на сградния фонд възниква в Източна Германия. Причините за това са демографското развитие и миграцията. До 1997 г. Изтокът загуби 1.7 млн. жители. По данни за Източна Германия до 2021 г. би трябвало да бъдат съборени 350 хил. жилища. Смята се, че до 2013 г. трябва да бъдат съборени между 200 и 220 хил. жилища. Нашата кооперация също участва в този процес на събаряне и разрушаването струва 60 евро на кв.м. Освободените площи се използват вторично, изготвят се подробен устройствен план, стратегия за това, което ще се прави върху освободената територия, която се ползва предимно за зони за рекреация, отдих - зелени площи, детски площадки. Чрез събаряне на празни сгради се постига стабилизиране на наемателите. Ако не са били предприети тези действия по събаряне, през 2018 г. броят на празните жилища е щял да бъде 37%. При такъв голям процент свободни жилища ще намалеят приходите от наеми, разходите за поддръжка ще се запазят и това ще доведе до невъзможност да се поддръжат в добро състояние общите части и околоблоковите пространства. Разликата с България е, че при нас жилищата не са собственост на живеещите в тях. Целта беше да се стабилизира пазарът на жилищата под наем, в противен случай щеше да има много свободни жилища. В Ловеч нещата са различни, защото жилищата са собствени. В Германия броят на жилищните кооперации е 3200. Част от тях са регистрирани като търговски дружества и получават ежегодна субсидия от държавата в размер на 3.4 млн. евро. |
