Проблемите с етапите на инвестиционното проектиране ще се решат, ако не се налага проектите да бъдат одобрявани и съгласувани от общински администрации, областни управители, министерства и други ведомства, защото те нямат и не могат да имат съответния технически капацитет от кадри.Тогава според естеството на строежа консултантът ще възлага на проектанта обем и съдържание, колкото е необходимо за правилното изпълнение на строежа. Проектантът ще получава ясно задание от компетентен човек, в случая консултанта, а не от възложителя, който не е специалист и има опасност да не бъде правилно разбран.Правата и отговорностите на участниците в инвестиционния процес трябва да бъдат по-ясно дефинирани, а не размити, както е в сегашния закон. Най-вече трябва да има добре обмислени лостове за въздействие върху процеса, а не само право на забрани. Не бива консултантът да отговаря за мерките за безопасност, при положение че работниците на строежа не са негови служители. Ако той спре строежа, каква ще е защитата му да не бъде отстранен от възложителя чрез прекратяване на договора му.За облекчаване на администрирането на инвестиционния процес администрацията трябва да има координиращи и контролни функции само по прилагането на общите устройствени планове и в защита на обществения интерес, заложен във тях. Нейната роля трябва да бъде методическо подпомагане на процесите и поддръжка на ефективна информационна база за наличната и бъдещата инфраструктура, която да подпомага строителството и експлоатацията на строежите. Контролът, който ще се осъществява, трябва да бъде превантивен, така че да не се допуска извършване на нарушения.По отношение на устройственото планиране трябва да се акцентира повече на инфраструктурното изграждане на териториите. Необходимо е да се вложи повече инженерство за сметка на урбанизма.Да се планира най-вече с мисъл за бъдещото експлоатиране на съответните територии, за да не се допускат градоустройствени недомислици – например изграждане на цели нови жилищни квартали без необходимата инфраструктура. Да се блокират възможностите дребния частен интерес да спира реализацията на важни инфраструктурни обекти.