Обособени са два модела на градско развитие – единият, който се опитва да решава урбанистични проблеми чрез архитектура, а другият – в който градското развитие е резултат от сложна мрежа от взаимодействие, от мултикултурен диалог с участието на всички заинтересувани страни.Като пример за единия модел град е Милано, а за другия - Гьотеборг.По-добрият модел е този на Гьотеборг, казва проф. арх. Клара Каргия, урбанист от университета в Милано.Причината за това са по-голямата подреденост, вслушването в повече мнения, запазване на традициите и добрите практики.В рамките на провелата се миналата седмица заключителна конференция "Преосмисляне на урбанистичното знание", която е част от акция C20 "Арена на урбанистичното знание" по програма COST, бяха обсъдени проблеми на градското развитие. Проектът се провежда в продължение на 4 години (2005-2009) и изследва теориите, методите и инструментите за създаването на трансгранично знание, за управлението и разпространяването на това знание. Целта е научно да се подпомогне градското развитие и същевременно да допринесе за научните изследвания и образованието.Ръководител на проекта е Хенрик Нолмарк, Швеция, а от българска страна контактно лице е проф. д-р арх. Веселина Троева от Университета по архитектура, строителство и геодезия.Устройственото планиране на София, представено в проекта за изменение на общия устройствен план, определя тенденции на бъдещо развитие, които са свързани с принципи за балансираност, ограничаване на нарастването на компактния град и стимулиране на околоградските райони, създаване на мрежа от полицентрични структури, които да разтоварят главния градски център. Подобен център е проектът за местността Къро, за който бе проведен международен архитектурен конкурс, завършил с първо място за френския арх. Доминик Перо. Как София може да подобри своето развитие, дали не върви по-близо до пътя на Милано, правейки архитектурен конкурс за конкретни сгради? Според главния архитект на София Петър Диков целта ни е да решаваме градски проблеми не чрез сгради, а с градско планиране.Важно, за да се прецени значението на един мащабен проект в градското развитие, е да се направи икономическа обосновка. Според съвременните тенденции в урбанизма необходимо е да се направи и проучване на отделянето на въглеродни емисии в средата, което ще се предизвика от бъдещото застрояване. В съвременното градоустройство, за да се създаде жива градска тъкан, е нужно тя да бъде полифункционална, за да отговаря на динамиката на нашата епоха.Затова тенденцията в съвременното планиране определя като важен принцип създаването на компактни многофункционални структури. Тази тенденция трябва да противодейства на стремежа за разрастване на града, за прекомерна урбанизация. София има специфични проблеми, наследени от историческото минало, изразяващи се в промяната на собствеността, в старите панелни жилищни комплекси, липсата на добра инфраструктура.В общия устройствен план на София, както и в съвременното градоустройство са създадени полифункционални структури с цел да се удовлетворят потребностите на различни обитатели, на динамиката на живота, каза арх. Петър Диков. По този начин се ограничава нуждата от еднократни пътувания, които са основен източник на замърсяване и задръстване на транспортната система, подчерта също арх. Диков. Един от наследените проблеми от миналото са панелните комплекси, в които липсваха обществено обслужващи центрове. Затова те носеха названието комплекси – спални.За да се преодолее този дисбаланс са създадени многофункционални центрове.С предлаганата в общия план на София центрова система на града и общината се цели да се извърши преход от силно моноцентрична към развита йерархическа система от центрове. Така се създава възможност значително да се облекчат централните части на София и да се подобри урбанистичният баланс в обхвата на Столичната община. Отварянето на центровата система към периферията позволява по-качествено и по-равномерно обслужване на населението. С това се цели подобрение в стандарта на живот в селищата от околоградския район и повишаване на тяхната привлекателност, като същевременно се създават условия за оптимално използване на наличната социална инфраструктура в тях.Същевременно се дава възможност да се намали значително ежедневният трафик с всички положителни икономически и екологически последствия от това. За да се постигне тази цел, е необходимо насочване на инвестиции основно за развитие на публичната техническа и социална инфраструктура и масовия транспорт, както и подобряване на практиките на публично-частни партньорства, инициирани от общината. Новите вторични обслужващи центрове стават контактните зони за връзка и обмен на ресурси между компактния град и прилежащата му територия.