Основата за развитие на публично-частното партньорство във водния сектор са нормативната уредба, особено след последните промени в Закона за водите, структурата на собствеността, статута на ВиК оператора като необходим партньор при евентуално партньорство между бизнеса и общините.Важен елемент от развитието на сектора е и Съобщението на Европейската комисия до Европейския парламент, Европейския съвет, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 19 ноември 2009 г. за мобилизиране на частни и публични инвестиции за възстановяване и дългосрочно структурно изменение - развиване на публично-частни партньорства. В него се цитира възможността да се подобри рентабилността на инфраструктурата, като се използват ефикасността и иновативният потенциал на конкурентоспособния частен сектор за всеки вид разходи.В този смисъл се споменава глобално проучване как  въздейства частният сектор във водо-и електроразпределението (май 2009 г.). Резултатите от които показват, че частният сектор успява да отговори на очакванията за по-висока производителност на труда и оперативна ефективност (http://www.ppiaf.org/content/view/480/485).Законите, на които се опира водният сектор, са рамковият Закон за водите, който обаче включва и специален раздел от отраслови правила за ВиК. Хидроенергийните обекти се позовават на текстове в Закона за енергетиката. Хидромелиоративните съоръжения се опират на Закона за сдруженията за напояване. Питейно-битовото водоснабдяване и пречистване - на раздел в Закона за водите за ВиК операторите и на Закона за регулиране на ВиК услугите.Тази подредба на нормативите направи Владимир Стратиев, началник на кабинета в Министерството на околната среда и водите и съветник, по време на българско-френска конференция за публично-частното партньорство в сектора.Според повечето експерти в сектора законодателната среда трябва да бъде променена. Те настояват за самостоятелен Закон за ВиК, в който да бъде приет и Законът за регулиране на ВиК услугите.Според Стратиев проблемът за ВиК сектора е в съотношението между Закона за водите и Закона за водния регулатор и наредбите към него. Това съотношение, смята експертът, не е в най-добрата си форма. Затова има нужда от развитие на правната рамка.Собственост на ВиК системитеСобствеността на ВиК операторите е нееднородна - общинска, държавна, общинско-държавна, частна и в състава на ВиК дружествата. До септември 2010 г. ВиК операторите ще опишат активите си, които трябва да преминат в собственост на общините. Остават и части от външни водопроводи, деривации и съоръжения, които са държавна собственост.Наличието на публична собственост и съществуването на бизнес интереси дава възможност да са обмислят публично-частни партньорство в сектора.Според обновения Закон за водите в рамките на една обособена територия - общо 51, може да действа само един ВиК оператор.Съществуващата правна рамка във водния сектор не е пълноценна и е недостатъчна за развитие на публично-частното партньорство (ПЧП). Има текстове, които ориентират към подобно партньорство, но пълен правен механизъм за стартиране на ПЧП сега няма, каза Владимир Стратиев. Сега има само една възможна форма - концесията. В рамките на Закона за концесиите може да се говори и за схемата "построй - експлоатирай - предай" (ВОТ, build - operate - transfer).Разпределение на ВиК териториитеПринцип на разпределение на ВиК териториите няма. Той не се съвместява нито с подялбата на басейновите дирекции, нито с административното деление.Освен законовата база върху ПЧП във водния сектор влияят още няколко действия от страна на държавата, общините и бизнеса.Регионалните планове за развитие на ВиК мрежите според Закона за водите се изработват от асоциациите за срок от 25 години. Но за да има планове, трябва да са избрани изпълнители-консултанти, които да направят проучвания за генералната схема на ВиК дейностите на отделните територии. Проведените тръжни процедури по проект за тези дейности с финансиране от Световната банка бяха замразени. Най-вероятно процедурите ще бъдат повторени.Към тези планове са необходими 5-годишни инвестиционни програми и решения на ВиК асоциацията.От своя страна ВиК операторите, които сега действат на тези 51 обособени територии, трябва да разработят бизнес планове, които да бъдат одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Важен е синхронът между бизнес плановете на дружествата и инвестиционните планове. Тази схема може да придобие много разновидности в зависимост от предложения вариант за публично-частно партньорство. Върху работата на ВиК дружествата влияят и плановете за управление на речните басейни, защото са основен инструмент за регулация на всички взаимоотношения при използване на водите в сектора.Всички действия, свързани с публично-частните партньорства, трябва да бъдат предшествани от реформа във ВиК сектора, която ще бъде описана в стратегията за развитие и управление на водния сектор.