На мястото на днешния квартал "Надежда" в началото на миналия век е имало само голо поле, пресечено от шосето София – Лом. В периода между двете войни 1919 – 1926 г. тази територия е една от 19-те нови части, присъединили се към младата столица.През 50-те години на миналия век част от нея се обособява като нов жилищен комплекс "Толстой". През 1959–1960 г. той е първият комплекс, изпълнен със сглобяеми стоманобетонни елементи.Жилищният комплекс е разположен в северозападната част на София в непосредствена близост до северната индустриална зона. На юг е коритото на река Суходолска, на запад комплексът граничи с жк "Надежда-2", на север с жк "Свобода" и на изток с бул. "Рожен".Територията включва 21 квартала, като преобладава масивен жилищен фонд от 60-те години на миналия век с височина до 19 етажа. Изключение правят някои нискоетажни еднофамилни жилищни сгради, триетажните жилищни блокове на гредоред в един от кварталите, а също и временните обекти като гаражи, автосервизи, търговски павилиони и др. Докато жилищната зона е изградена напълно, то характерно за комплекса, както повечето територии от този тип, е липсата на обществено обслужващи обекти.След направената справка в Регионална база данни "Население" към район "Надежда" населението по настоящ адрес в комплекса е около 12 270 жители. Съществуващата разгъната застроена площ от 242 100 кв.м и наличният брой жители определят настоящия жизнен стандарт като 19.73 кв.м на жител, което е доста под съвременните изисквания, посочиха от "Панарх".Проектното решение предвижда разгъната застроена площ – 292 906 кв.м при жилищен стандарт 30 кв.м на жител. Чрез доближаване до регламентираните нормативни показатели за минимални обществени зелени площи в кв.м на човек се създават благоприятни условия за природосъобразна и по-хуманна среда на обитаване, коментираха също проектантите. Предимства и недостатъциКато предимства за комплекса, които създават благоприятни условия за развитието му, могат да се посочат: сравнително добра транспортна обезпеченост, наличие на изградена улична мрежа и инженерна инфраструктура, наличие на незастроени зелени пространства, отсъствие на всякакъв вид производства. Паралелно с това има и немалко проблемни елементи, за които планът търси начин за разрешаване. Това са:-необходимост от подобряване и доизграждане на уличната мрежа и паркингите-изграждане и доразвиване на алейната и пешеходната мрежа-благоустрояване и осмисляне на свободните междублокови пространства с цел оползотворяване на общински терени-оптимално застрояване на терени, спазвайки ограничителните параметри за всяка от устройствените зони-реновация на съществуващия жилищен фонд, където е възможно и строителство на нови жилищни сгради, успешно вписани в околното пространство и отговарящи на новите нормативни изисквания.Територията е добре озеленена и със сравнително ниска плътност на застрояване. Характерни са свободни междублокови пространства, които могат да бъдат оформени като зелени площи, детски площадки и паркинги.По-голяма зелена площ е градинката около някогашната баня "Надежда" в югоизточната част на терена, която сега е изоставена и в недобър вид.Въпреки че комуникационната мрежа е реализирана в първоначалния й замисъл и се характеризира с нормални габарити, за повечето обслужващи улици тя се нуждае от подмяна на настилката, корекция и ремонт на тротоарите. Липсата на гаражи в съществуващите сгради допълнително усложнява решаването на проблемите с паркирането. Проектантският колектив се съобразява със създадения характер на територията, като се стреми да подобри условията за обитаване без уплътняване на застрояването.В градоустройственото решение на комплекса няма изразена композиционна ос и обособен център. Преобладаващото жилищно застрояване и дисперсно разположените обществено обслужващи обекти придават еднообразен, по-монотонен и спокоен облик на комплекса.Проектът третира вътрешнокварталните пространства, улици и възстановени частни имоти. Взети са под внимание съществуващите жилищни и трайни обществени сгради, озеленени площи и изградена инфраструктура.За всеки квартал са посочени устройствени зони и параметри, които са съобразени с общия устройствен план на София от 2009 г. Изследвани са възможностите за отреждане на урегулирани поземлени имоти за озеленяване с цел да бъдат запазени от бъдещо застрояване. Те се реализират върху общински имоти. Една част от тях се съчетават с детски площадки, подземни или наземни паркинги на тревна фуга. Обществени сградиВсички съществуващи социални и обществени сгради като училища (училище "Иван Рилски") и детски заведения се запазват. Предвижда се концентриране на обществено обслужваща функция на територията в източната част на комплекса по протежение на бул. "Рожен". Новосъздадените урегулирани поземлени имоти върху общински терени са с отреждане за обществено обслужваща дейност като здравен диагностичен център, банков клон, офиси, търговия и други услуги. Освен функционално тези нови обеми ще допълнят и обновят общия силует на територията по бул. "Рожен".Върху общински терен между бул. "Рожен" и ул. "Хан Кубрат" е предвидена многофункционална спортна зала с възможности за културни, образователни и други дейности. Богато озелененият прилежащ терен предлага кътове за почивка, игри и развлечения. Жилищно строителствоКъм настоящия етап от заложените в предходните застроителни планове обемно-пространствени идеи е изпълнено почти напълно жилищното застрояване. Проектът предлага внимателна намеса в структурата на изградените квартали, като ги допълва с нови обеми върху терени с остарял, негоден жилищен фонд. За съществуващите жилищни блокове се оформят прилежащи терени съгласно изискванията на чл. 21, приложение 1 на Наредба №7 за правила и норми за устройство на територията.При предвиждане на новите жилищни и обществени сгради е подходено внимателно, за да не бъде нарушен комфортът на обитателите, като са спазени нормативните изисквания на Закона за устройство на територията и целесъобразността при преструктуриране на територията, посочиха от проектантския екип.Резерв за развитие на жилищната зона са частните урегулирани имоти, докато зоната с комплексно застрояване е изчерпала капацитетните си възможности. Проблем за територията представляват триетажните блокове, изпълнени с гредоред. Физически и морално износени, те не отговарят на съвременните изисквания за жилище. Отчитайки смесената собственост на жилищата – общинска и частна, е прието решение за запазването им. Според проектантите е необходимо те да бъдат обновени и реконструирани или да се премине към ново строителство. Предвиждат се само обслужващи улициТранспортното обслужване на комплекса ще се подобри с въвеждане в експлоатация на новия участък на метрото под бул. "Ломско шосе". В проекта са отразени разработките за реконструкция и разширение на бул. "Рожен" и вариант на ул. "Ген Никола Жеков". Комуникационната мрежа, реализирана по първоначалния замисъл, е задоволителна и се нуждае от малко на брой нови обслужващи улици, смятат специалистите. Ул. "Йордан Константинов–Джинот" е основен напречен комуникационен гръбнак на комплекса и проектът потвърждава предвидения в действащия застроителен план нов габарит на уличните платна с две по 6 м в посока.Проектът предвижда развитие на велосипедното движение. Прилагайки общите проучвания и устройствената схема на велосипедната мрежа на общия устройствен план на София и съобразявайки се с конкретните възможности на територията, посоките на желаните и необходими връзки, се предвижда главна относително непрекъсната веломрежа за комплекса по периферните улици. Велоалеите като организация на движението са двупосочни. Общата им дължина е 2.20 км. В по-голяма си част вътрешнокварталните улици се запазват като габарити и се предвиждат уширения за паркиране. Новообразуваните урегулирани поземлени имоти изцяло отговарят на нормативите за проектиране по отношение на размер и площ.