По случай световния ден на урбанизма 8 ноември, Съюзът на урбанистите в България и Асоциацията на студентите по урбанизъм в България организираха форум на тема "Публичните градски пространства".Доц. Елена Димитрова представи темата "Публичното градско пространство - осмисляне и отстояване в полето на урбанизма". Според нея градът може да бъде видян по един романтично-поетичен начин или по един напълно урбанистичен начин. "Публичното пространство генерира възможности, стимулира действия и реакции, то е обещание за свобода и възпитава толерантност към различията."Демонстрирани бяха примери от Милано, Гьотеборг и Виена, където градските процеси в обществените пространства включват функционалност, свободен достъп и изява на поведение. Градските трансформации водят до ново споделяне на пространството, актьорите в него се изразяват по един нов начин. Появява се дигиталното пространство, което сформира нови общности. Създават се нови идентичности в крак с времето, пример за което е преобразяването на паметника на Съветската армия. Според доц. Елена Димитрова сме наследили публични градски пространства като НДК, които изглеждат преоразмерени, но те са живи, там се случват много важни процеси.Представен е проектът "Следа" от 2008 г., който провокира осмисляне на миналото и историческите паметници, както и проектът "Ивайловград" от 2010 г., в който е проведен диалог с малки деца и експерти по въпросите какво харесват в града, какво желаят да се промени и какво трябва да се случи.Сдружение "Трансформатори" представиха техния опитпри обновяване на публичните пространства на София. Идеята, че не трябва само да се говори за проблемите, но и да се приложи намеса с осъзнатата роля на гражданите, подтиква сдружението да започне няколко акции за преобразяване на публични пространства покрай Женския пазар, в Панчарево, улица "Шишман" и други.Арх. Димитър Паскалев от "Архитекти за София" представи на аудиториятатемата за гражданското участие при планирането на публични пространствапо примера на проект "Пространство НДК", част от идеите и дебата за бъдещето на София. Той разказа за кръглата маса с гост урб. Елена Медисън от организацията Project for Public Spaces, за силата на 10-те елемента в едно публично пространство, които го превръщат в хомогенен и устойчив механизъм, за силата на наблюдението, дизайна и управлението. Следващата стъпка в процеса ще е предложение към Столичната община за създаване на организация за управление на пространството НДК и изготвяне на годишна програма от елементи и събития, които да са постоянно атрактивни. Арх. Паскалев изтъкна, че основната цел е създаване на устойчива икономическа система, в която приходите на публичното пространство отиват директно за редизайн и поддръжка, модел който е приложен и е успешен в много страни по света.Урб. Мария Иванова, представител на "ESRI България", представи темата"ГИС в градския дизайн – приложение на платформата ArcGis 10 и City Engine".Връзката между ГИС и урбанизма е използването на една и съща информация: релеф и топография, кадастър, устройство на територията, инфраструктура и др. ArcGis 10 е платформа по-мощна от всякога и предлага и обратна връзка с клиентите. За градското планиране предоставя възможности за анализ на проблеми от широк спектър.Има различни начини за употреба – за устройственото планиране, за анализи и оценки, сценарии за развитие, градски дизайн и др. Възможно е и моделиране на терена чрез 3D анализи и създаване на виртуални градове. Геодизайнът разглежда света такъв, какъвто може да бъде. City Engine предлага нови решения за урбанизма чрез два подхода на работа. Първият е работа със среда, която притежава определени критерии, но не е съвсем точна, а вторият е с конкретна географска информация – геометрия, атрибути и правила. CityEngine е приложим в различни сфери – архитектура и урбанизъм, местно самоуправление, визуализиране и моделиране.Арх. урб. Едгар Кивиет, Аrnaiz & Partners, Испания, представиевропейския опит при изграждане на публичните пространства.Според него устойчивото градско пространство се характеризира с близост, разнообразие, мултифункционалност, представителност, дейности, историческа памет, комфорт, сигурност, трайност. Контролираното градско пространство трябва да съдържа интегрирана визия, координация, интегриран подход, финансова осигуреност, удобствои инфраструктура.На форума са представенирезултатите от конкурса "Бул. "Витоша" – пешеходната зона на София".Отличени и наградени са 3 екипа.На първо място са екипът на урб. Михаела Ангелова, урб. Ангел Бондов, урб. Петя Кънчева и инж. Младен Николов. Като основни проблеми за обособяването на бул. "Витоша" като привлекателна пешеходна зона за нуждите на гражданите, бизнеса, изкуствата и развлеченията са изтъкнати конфликтът на интереси, влошаване трафика и условията по съседни улици, нуждата от паркиране, липсата на средства и мотивация. Концепцията на първенците включва превръщане на бул. "Витоша" в екологично, безопасно, функционално, удобно и естетично пространство, креативни и гъвкави решения, поставяне на настилки, монтаж на пътни знаци, информационни табели, озеленяване, осветление и декорация. Проектът трябва да се изпълни чрез сътрудничество между специалистите, заинтересуваните страни и мястото, а основни задачи на управлението са поддръжка, сигурност и гостоприемство, организиране на събития, маркетинг и промоции, набиране на фондове, управление на търговските обекти и паркоместата.На второ място са студентите по архитектура Марина Василева и Александър Василев от УАСГ, които предлагат превръщане на булеварда в "Иновативен информационен и екоцентър "Витоша", като концепцията включва иновации в градската среда и туристически маршрути.На трето място журито е избрало студентите поландшафтна архитектура от Лесотехническия университет Йоана Симеонова и Даниела Стайкова, чиято концепция предлага прокарване на изкуствена река по протежение на булеварда с водни огледала, каскади и фонтани, озеленяване и места за отдих.