България е богата и бедна. В градове, стъпили върху наследството на няколко хилядолетия, старото е отстъпвало неведнъж място на новото. Но и твърде често е оставено на времето и случайността да преценят коя сграда заслужава пощада и коя - да бъде забравена.През 2005 г. националният конкурс "Сграда на годината" слага началото на инициативата "Вечните сгради на  България" с целта да подпомогне възстановяването и съхранението на  паметници на културата и обекти с важно историческо значение. Такъв е  средновековният християнски храм Боянската църква "Св. Никола и Св.  Пантелеймон" в София,  обявена от ЮНЕСКО за паметник на световното  културно наследство. В рамките на инициативата беше реставриран музеят  на уста Колю Фичето в Дряново.Дебатите за десетте години поставиха няколко значими проблема и потърсиха възможности за разрешаването им.ПроблемитеЗаконът за културното наследство е твърде рестриктивен: вменява на собствениците и ползвателите много задължения и ограничени права.Възстановяването на сгради - паметници на културата, е тромаво и времеотнемащо като съгласувателни процедури. Липсата на актуални и изчерпателни режими и предписания тормози и съгласувателния, и инвестиционния процес.Възстановяването е по-скъпо от новото строителство.Площите в тези сгради не са големи, а новите функции са затруднени заради ограниченията. Няма ясен регламент за допустимата намеса за всеки обект със статут на паметник.Многократни промени в нормативната уредба, които са описани в различни наредби и допълнения, затрудняват ориентирането на инвеститора.Не се отделят средства от държавата за популяризиране на недвижимото културно наследство и събуждане на обществения интерес към неговото опазване.Кадрови колапс на Националния институт за недвижимо културно наследство – численият състав е под критичния минимум.Препоръките• Необходима е национална визия за опазване и развитие на културното наследство.• Превръщане на Закона за културното наследство в стимулна норма, която да мотивира желание за влагане на средства в опазване на недвижими културни ценности.• Неотложна актуализация на публичния регистър и създаване на специализирана кадастрална карта на недвижимите културни ценности, дигитализация на огромния документален архив с възможност за различни нива на електронен достъп до неговата информация.• За инвеститорите и собствениците на недвижима културна ценност да се разработи наръчник за първите стъпки за успешна реализация на инвестиционното му намерение.• Данъчните облекчения, които съществуват и за които се говори като нови допълнителни възможности в подкрепа на собствениците на сгради - паметници на културата, не са за пренебрегване, но не са достатъчни. Необходимо е "споделяне" на грижата с държавата, респективно общината, чрез поемане на т.нар. оскъпителни сметки за фасадната реставрация и пр.• Държавна политика за популяризирането и брандирането на културното наследство, сградите паметници да станат обект на "колекционерска страст".• Децентрализация на НИНКН и на ГД "Инспекторат по опазване на културното наследство" към Министерството на културата – създаване на оперативни звена по региони с правомощия за оказване на експертна помощ на инвеститорите и собствениците.• За повишаване качеството на реставрационно-консервационните дейности да се изработят специални критерии към фирмите изпълнители, да се засили авторският надзор по технологичното изпълнение на строителния процес.• Със Закона за културното наследство да се гарантират условия за облекчаване на съгласувателните и административните процедури, както и тяхната диференциация според статута и историческата стойност на сградата и зоната, в която се намира.• Обвързване на процеса на опазване на културното наследство с приходите от туристическа дейност с оглед подобряване на средата и създаване на по-добри условия за туризъм.