Проектите от ИПГВР, свързани с културни обектиПриоритет на проектите, свързани с културното наследство, са археологическите обекти на територията на София. Те могат да бъдат разделени на следните групи:* Обекти, за които има някаква степен на проектна готовност и завършено археологическо проучване, между които:Късноантичен мавзолей в кв. "Лозенец", Западна порта на Сердика, консервационно-реставрационни работи (КРР) на някои от кулите на крепостната стена, гробница на Хонорий и завършване на проекта за източен некропол в пространството под базиликата "Св. София", Ларгото, "Гробница на архангелите" и социализация на пространството на градина "Чайка"и др.* Проекти за КРР, експониране и социализация на археологически обекти, чието научно проучване все още не е приключило - "Античен театър и амфитеатър на Сердика", Раннохристиянска базилика, кв. "Лозенец"* Проекти за значими в развитието на културната инфраструктура обекти, подкрепящи кандидатурата на София за културна столица на Европа за 2019 г. - адаптация на трамвайно депо "Клокотница" в център за младежки дейности, изява на "Карето на толерантността" – сигниране зоната на храмовете на световните религии, изява на крепостната стена на Сердика и др. Безспорно в тази група попада и един от най-важните като историческа, архитектурна и обществена значимост обекти - Захарна фабрика. Там обаче, както и за амфитеатъра на Сердика, трябва да бъдат решени въпросите със собствеността.ФинансиранетоВ ИПГВР са включени над 60 проекта в областта на културната инфраструктура и културното наследство. Индикативната стойност на тези проекти е общо около 375 млн. лева, от които над 266 млн. се предвиждат в зоната за въздействие с публични функции и висока обществена значимост О1 - "Център", по около 35 млн. в зоната за въздействие с преобладаващ социален характер С1 и зоната за въздействие с потенциал за икономическо развитие И1 и около 39 млн. в общоградски проекти, "меки мерки" и др. Основният източник на финансиране на тези проекти е оперативна програма "Региони в растеж" – приоритетни оси "Културна инфраструктура" , "Регионален туризъм" и др. Разбира се, общината и държавата трябва да осигурят съответното съфинансиране. Разчита се много на финансовия механизъм JESSICA и публично-частни партньорства."Карето на толерантността"Намеренията на проекта са да бъде организирано и адекватно изявено, съобразено с тенденциите в европейските практики за такива обекти, пространството, което обхваща синагогата, джамията и църквите "Св. Петка" и "Св. Неделя"- недвижими културни ценности от национално значение. За този най-важен проект в сърцето на града бе организиран конкурс и ще се реализират най-добрите идеи, съобразени със статута на обектите, значимостта и спецификата на пространството и основните функции."Златна София"Това е една от най-представителните части на столицата, в която са разположени много емблематични сгради, културни обекти, градски паркове и градини, пешеходни и публични пространства и др. Предвижда се цялостно обновяване и реконструкция на инфраструктурата и уличната мрежа в голяма част от територията – настилки, пешеходни алеи, тротоари, създаване на достъпна среда. Предложени са проекти за обновяване на емблематични публични и озелени пространства – площада около храм-паметника "Александър Невски", Княжевската градина, Градската градина, парка "Заимов", Докторската градина, градинката пред "Кристал" и др. Предвидени за обновяване и въвеждане на мерки за енергийна ефективност са много административни и обществени сгради, обекти на социалната инфраструктура (училища, детски градини) и др. Голяма част от проектите, включени в генератора "Златна София", се отнасят до консервационно-реставрационни дейности на сгради -  недвижими културни ценности, от XIX век, за които се разчита на публично-частни партньорства.РеализациятаКъм ИПГВР е разработен оперативен план-график, като всички проекти са разпределени за реализация по години. Най-много средства са предвидени за реализация в първия етап от изпълнението на плана (2014 – 2016 г.) – около 50% от предвидения ресурс. Във втория етап (2017 – 2018 г.) очакваме усвояване на около 32% от предвидените средства, а в третия етап (2019 – 2020 г.) – 18%. Разбира се, това ще зависи от финансовите възможности на общината за съфинансиране на проектите и капацитета за подготовка на проекти. Предвижда се създаването на специална структура за координация и управление на ИПГВР. Намеренията на общината са да стартира с реализацията на част от проектите още през 2014. За повечето от тях има осигурени средства за проектиране по приоритетна ос "Техническа помощ". Вероятно един от първите проекти ще бъде цялостно обновяване на уличната мрежа и обществените пространства на част от територията в зона "Център". По отношение на обектите на културно наследство с приоритет са археологическите недвижими културни ценности.Интересът за финансиране от частни инвеститориНадяваме се на интерес от страна на частни инвеститори и публично-частни партньорства. Например голяма част от проектите в зона "Център" се отнасят до консервационно-реставрационни дейности на сгради - недвижими културни ценности, които са преобладаващо частна собственост. Сериозен ресурс е предвиден и за обновяване на многофамилните жилищни сгради в социалната зона, където се разчита на инициативата на етажните собствености. Засега заявеният интерес не е голям, но се надяваме с времето да нараства.Много интересен и емблематичен проект е "Захарна фабрика", която би могла да се консервира, реставрира и адаптира в модерна "фабрика" за култура, изкуство, занаяти, което би я превърнало в нов оживен публичен център с общоградско значение. За да се случи това обаче, е необходимо активното участие на частните собственици. Засега индикациите в тази посока не са положителни – сградата умишлено е оставена да се саморазруши, с което столицата би загубила не само уникален паметник на културата с национално значение, но и едно емблематично място с голям потенциал за обновяване и развитие. В европейската практика има случаи, в които разрушена културна ценност се възстановява по данни, като част от наказателната санкция е за недобросъвестни предприемачи или собственици.*Материалът е подготвен от екип на ИПГВР - проф. Веселина Троева, арх. Яни Вълканов, арх. Велина Панджарова