В началото на миналия векмного трудно и много бавно водоснабдяването на населените места започва да си пробива път в устройството на държавата. Само за сведение, до 1944 г.са били водоснабдени 1026 населени места, като е подавана вода средно по 40л/жител/денонощие за питейно-битови и промишлени нужди, само някои по-големи градове в страната са имали частично канализация (общо 29 града с обща дължина на мрежата около 551 км).Независимо от съществуването на ВиК отдели и служби към Министерството на комуналното стопанство и благоустройство (МКСБ) дейността по проучването и проектирането е възлагана на технически специалисти, частно практикуващи инженери  специалисти, частни бюра или чуждестранни фирми и дружества.Тази обстановка способства за вземане на решение на правителствено ниво и министърът на комуналното стопанство и благоустройство издава Заповед №27/22.01.1948 г. за сформиране на "Проектантска организация по водоснабдяване и канализация при МКСБ – ПРОВИК със седалище София и предмет на дейност – проектиране на водопроводи и канализация на селища и сгради".Фактически истинският рожден ден на ПРОВИК е 10 март 1948 г. Щатният технически състав на организацията в първите дни се състои от: директор инж. Минчо Велков, гл. инженер инж. Константин Карчев, ръководител на І колектив инж. Крум Кузуджийски с проектанти инж. Марин Бърдарски и техник Илия Медаров; ІІ колектив – ръководител инж. Станой Тасев с проектанти инж. Евтим Евстатиев и техн. Георги Бабачков; ІІІ колектив - ръководител  инж. Иван Иванов с проектант техн. Димитър Вунев и единствения за цялата организация чертожник Стефан Канев.Щатният административен персонал имаше в състава си хелиографчика (хелиографираше се в МКСБ), комплектовач, регистратор и куриер Райко Величков и машинописка (която в началото не можеше и да пише) – Стефка Цонева.Всичко персоналът наброяваше 13 души. Освен този състав щяха да бъдат съставени и 2 колектива от извънредни сътрудници: ІV колектив с ръководител проф. инж. Любен Икономов, обединяващ асистентите от катедрата по ВиК в София (инж. П. Петров и инж. Хр. Хаджиев) и V колектив с ръководител проф. инж. Д. Върбанов – Варна, който щеше да се състави от инж. Никола Чалъков и инж. Никола Хараланов от Шумен. Списъкът на липсите на първо време е бил твърде дълъг. В началото са  липсвали работни помещения, финансови средства (за заплати, за гербови марки, за материали – моливи, гуми и др.), пособия,  инвентар, инструменти и не на последно място – кадри.От самото начало организацията е била посрещната с недоверие, недоброжелателство и дори завист. Първите задания за проектиране се получават от Софийско областно инженерство – водоснабдяване на Кюстендил, канализация на Сандански и др. Първият технически съвет е имал ролята на учредително събрание и се е състоял в стола на МКСБ след почистването на остатъците от храната по масите. Първите работни помещения на ПРОВИК са две тавански стаи в сградата на министерството (тогава на пл. "Славейков"). След това организацията се настанява на бул. "Витоша" №12 и №19, по-късно се премества на ул. "Св. София" №8. През различни периоди поделенията на института са работили и на ул."Коларовска" и в Националния  стадион "Васил Левски". През 1968 г. институтът се настанява в новопостроената собствена сграда на бул. "9-ти септември" №136А.Много скоро на ПРОВИК се възлагат за проектиране важни и отговорни обекти, свързани с развитието на зараждащите се крупни за времето промишлени центрове като Кърджали, Перник, Марица- изток  и др. Още в първата година от създаването на организацията на малкия колектив се възлага отговорната и сложна задача срочно проектиране на водоснабдяването и канализацията и пречистването на водите на първия социалистически град в България – Димитровград.С разпореждане №76 на Бюрото на МС от 1976 г. институтът се реорганизира в Комплексен научноизследователски  и проектантски институт по благоустройство – КНИПИБ "Водоканалпроект", а с ново разпореждане на МС №64 от 1977 г. е преименуван на Комплексен научноизследователски и проектантски институт по благоустройство и комунално стопанство (КНИПИБИКС) "Водоканалпроект", като предметът на дейност е допълнен с научноизследователска и развойна дейност в областта на експлоатацията и поддържането на жилищните и благоустройствените фондове. Седалището остава в София, като в страната функционират клонове в Шумен, Пловдив, Стара Загора и Бургас.Кадровият потенциал на института от 13 служители през 1948 г. през 90-те години надхвърля 2000 души. След първия директор на института инж. М. Велков на този пост са се изредили още десетки изтъкнати и не толкова изтъкнати специалисти, но с най-голям принос за развитието на "Водоканалпроект" са проф. инж. Ц. Цачев (1963 -  1971 г.), инж. А. Панайотов (1973 - 1978 г.) и инж. Иван Тотев (1979 – 1986 г.).Структурно институтът е изграден от пет големи специализирани звена по дейност и комплексни по състав направления.Развитието на института се характеризира в три основни етапа.Първият е от създаването му през 1948 г. до 1960 г., вторият – от 1961 г. до 1971 г., и третият етап от 1972 г. до 1989 г. Има е четвърти етап – от началото на прехода до постепенната ликвидация на "Водоканалпроект".Първият етап се характеризира с организационно развитие и укрепване на новосъздадената организация, набиране на кадри създаване на клонове в Шумен, Пловдив, Варна, Стара Загора, Враца, Велико Търново, забележително израстване на кадрите в процеса на творчески подем и непрекъснато разширяване обхвата на дейността и кадровия потенциал, който достига 640 служители. Най-забележителното постижение на организацията през този етап на нейното развитие е изработването в кратки срокове на проекта за водоснабдяване на Добруджа, който допринася извънредно много за утвърждаване на нейния авторитет. Цялостната система за водоснабдяване на Добруджа, проектирана от целия колектив на организацията от 1952 г. до 1954 г. и изградена до 1956 г., обхваща 23 самостоятелни групи, свързани помежду си за взаимно подпомагане при нужда. Със 78 помпени станции, 1468 км магистрални и външни водопроводи, 223 водоеми и 48 кула-водоеми и други съоръжения се изпращат до консуматорите общо 1205 л/сек вода. Водоснабдяват се 408 населени места, разположени на територията от 7500 кв.км с население 580 000 жители.Не по-малка по важност, обем и трудност е и обектът "Групова канализация на Слънчев бряг". След като правителствена комисия, в която е включен като представител на "Водоканалпроект" инж. Константин Карчев, през септември 1956 г. определя местата за развитие на големите курортни комплекси на Черноморието – Златни пясъци и Слънчев бряг, "Водоканалпроект" получава задача за изготвяне на проекта за канализация на редицата курортни комплекси. За пръв път у нас се прилага проектиране на групова канализация на Слънчев бряг, която след изпълнението й повече от 30 години се справя с антиекологичното застрояване на района.Вторият етап се характеризира с по-нататъшно разширяване обхвата на дейност на института в областта на перспективните проучвания, язовирите и хидротехническите съоръжения, пречистването на природни, битови и промишлени отпадъчни води и корекцията на реки. Поставя се началото на организираната научно-техническа информация.През третия етап се разширява обхватът на дейност на института в областта на проектирането и оползотворяването на твърдите битови отпадъци, комплексното благоустрояване, организацията на движението, експлоатацията и поддържането на жилищните и другите непроизводствени сградни благоустройствени фондове. Институтът става Комплексен научноизследователски и проектантски институт по благоустройство и комунално стопанство. Доставя се модерна сондажна техника и се извършват значително по-сложни хидрогеоложки проучвания. Модернизира се изграждането на водохващанията. Въвежда се автоматизация на проектирането, като се създава електронноизчислителен център.И накрая, идваме до четвъртия етап на историята на КНИПИБИКС "Водоканалпроект". Това е етапът на неговата ликвидация.След 10 ноември1989 г. държавата, заета с далеч по-значими задачи за политическа, икономическа и всякаква друга реорганизация, постепенно престава да обръща каквото и да било внимание на изградената система от комплексни институти, между които и "Водоканалпроект".Без да правим разбор на причините, ще отбележим резултатите. Огромният добре балансиран институт с известност и признание далеч зад границите на България, с повече от 2000 служители започва да се разпада на частни фирми -  проектантски, консултантски, надзорни.Повечето от опитните специалисти и ръководители ги оглавиха, като къде безкористно, къде користно измъкнаха всички правени с много усилия през годините "сламки" като разработки на "типови" проекти, архивирани проучвания, информационен материал, ноу-хау и създадоха фирми като ПОВИК, "Бора", "Аква партньор", "Еко инженеринг", "Хидропроект", "Аквапроект", "Делфинпроект"  и други, бидейки сравнително малки по обем и възможности.Това постепенно способства за създаването на отчитаната днес криза в проектирането – и то не само във ВиК сектора, а също и в пътното строителство, жп строителството, електроснабдяването и др. На провеждащите се търгове за изпълнение на обекти, финансирани от ЕС, външни инвеститори и др. се предлагат проекти, изготвени преди повече от 20 години или проектирани от чужди фирми, които не са запознати със ситуацията и  условията в страната ни. Ето един пример.Проектът за изпълнение на трите пречиствателни станции за отпадни води в басейна на река Арда - Мадан, Рудозем, Златоград, бе спечелен като инженерингов проект от немската фирма "Вимер и трахт". Отказът на фирмата проектът да бъде легализиран от компетентни български проектанти от екипа на "Водоканалпроект", като по този начин  се гарантира привеждането му към изискванията на българското законодателство, заложи много "подводни камъни" още на етап изготвяне и одобрение на проекта. Впоследствие липсата на адекватен авторски надзор по време на строителството, доведе до изключително трудно решаване на въпросите, възникващи по време на изпълнението на обекта, което от своя страна забави приключването му. Този пример е един от многото, показващи незаинтересоваността  на правителствата ни да използват наличния проектантски потенциал, граден с години и познаващ отлично ситуацията тук, като вместо това се изготвят проекти и предпроектни проучвания със съмнително качество от чуждестранни фирми, попаднали тук поради факта, че отговарят на "високи" изисквания в тръжните процедури! Разбира се, хонорарите им са в пъти по-високи от тези на родните ни проектанти.Но вие ще попитате какво стана с КНИПИБКС "Водоканалпроект". В момента той има правоприемник под име "Водоканалпроект – Металпроект инженеринг" АД, в който от огромния комплексен институт са останали около 25 души. Сградата отдавна е сменила собственика си, а "правоприемникът" заема половин етаж под наем в сградата на бившия институт "Метални конструкции". Настоящият институт има много нови задачи и работа, но... всичко трябва  да се започне отначало.