Транспортната достъпност най-често е решаващият фактор за потенциалните инвести­тори, които търсят конкретна локализация за своите намерения. Развитата транспортна мрежа е важна предпоставка както за привличане на мобилна и квалифицирана работна ръка, така и за лесен достъп до международни пазари. Ефективната и интегрирана връзка между страните и в отделните държави, включени в Дунавската стратегия, предвещава успешно генериране на оживление и развитие на целия макрорегион.---Тенденцията към устойчив и екологичен транспорт набира все голяма популярност в европейското пространство. Една от основните цели на националните политики е да стимулират ползването на публичен (особено железопътен) транспорт за сметка на индивидуалното пътуване. Залага се на инициативи за постигане на бързина, надеждност и обвързаност между различните видове транспорт. Провежданата обща политика по отношение на интермодалните превози благоприятства икономическото сътрудничество в региона.Шосейният транспорт има най-голям дял от всички въглеродни емисии в транспортния сектор, но жителите на България все още намират в автомобила своята свобода.Почти 10% от предложените проекти по приоритетното направление "Развитие на транспортната инфраструктура" от Дунавската стратегия са свързани сизграждане, реконструкция или модернизиране на пътната мрежа в България.Най-важните пътни връзки на национално ниво са в направление север-юг. Като главни пътища с необходимост от интервенция са отбелязани участъците Силистра – Лесово, Русе – Велико Търново, Русе – Варна, Видин – Ботевград, Лом – София. Осъзната е липсата на първокласни пътища от Оряхово, Никопол и Свищов към вътрешността на страната, което затруднява по-нататъшното прездунавско развитие на маршрутите. За да се облекчи транспортният поток при преминаването на Стара планина, е заплануван тунел под прохода "Шипка". В направлението изток – запад стратегията изтъква необходимостта от доизграждане на автомагистрала "Хемус" от Ябланица до Шумен, която следва бързо да поеме или отправи транспортния поток от и към дунавските пристанища. Успоредно на реката, от Видин до Силистра ще се изгражда и веломаршрут в продължение на трансевропейската велосипедна алея по р. Дунав.За задълбочаване на процеса на сътрудничество от голямо значение е модернизацията на съществуващите и изграждането на нови транспортни връзки, свързващи икономическите и административните центрове на Дунавския макрорегион с Черно и Егейско море. В това число се залага на развитието на транснационалните транспортни коридори №4, 9, 10. Чрез механизмите на публично-частното партньорство могат да се разработват нови фериботни връзки при Лом, Никопол и Тутракан, трети мост при Силистра, както и пътни участъци на коридорите във вътрешността на страната.Транспортен коридор №7 – самият Дунаве един от най-обсъжданите проекти на международната конференция във Виена и Братислава. Приоритетно за неговото развитие е навигацията, която всъщност определя реката като транспортен коридор. Предвижда се корабоплаването в българско-румънския участък на Дунав да се улесни посредством създаване на речна информационна система за управление на трафика, подобряване на системите за навигация и топохидрографните измервания. Практическата възможност по р. Дунав да се движат кораби и всякакви плавателни съдове е свързана не само с естественото състояние на реката – формата на речното легло, превенцията от засушаване и др., но и със инфраструктурните елементи. Съгласно националната програма за развитие на пристанищата за обществен транспорт до 2015 г. предстои изграждането, реконструкцията и модернизацията на четири от шестте български пристанища - Никопол, Лом, Тутракан и Силистра.При провеждане на общата политика за развитие на екологичните начини за придвижване предимство се дава на най-незамърсяващия и евтин масов транспорт, а именно - релсовият. България разполага със специализирани пристанища на Черно море и традиционно развити пристанища на река Дунав с изградени железопътни връзки към тях, които принципно са добра предпоставка за участие в схеми за комбинирани превози в Дунавския макрорегион и ЕС като цяло. В реалност - амортизиралата железопътна инфраструктура резултира в бавно транспортиране на стоки и товари и прави релсовия транспорт непредпочитано средство за придвижване.Средства и усилия се насочват именно замодернизацията на жп транспортав направленията Видин – София – Кулата, Русе – Гюргево и Русе – Варна. Изграждането на железопътния тунел под Босфора, както и реконструиращата се към момента железопътна връзка между България и Турция дават нови перспективи за интермодалните превози в по-широк план като осигуряват интеграция на европейския бизнес с интензивно развиващите се пазари на стоки и суровини в Близкия Изток и Средна Азия.В проектите за устойчиво транспортиране липсват инициативи, свързани с развитие на въздушния транспорт. Засега летище Русе, стои настрана от предвидения интермодален терминал, който ще съчетава жп гара, пристанище, паркинг за автомобили и връзка с градския транспорт. Разнообразието на транспортни комуникации създава по-добри условия за повишаване гъвкавостта на пазара на труда в Дунавския регион и развитие на местния бизнес на европейската сцена.