Близо 25 млн. лв. ще бъдат инвестирани в инфраструктурата на пристанище Русе
Проектите са свързани с модернизация на теминал Русе - Запад и изграждане на нов зърнен терминал в Русе – Изток
Инж. Петров, в по-дългосрочен план какво предвиждате в развитието на пристанище Русе?- В дългосрочен план искаме да изградим и доразвием пристанище Русе–изток, където имаме доста свободни терени. С това е свързано едно бъдещо развитие на пристанището като тилова част, която е в момента. През годините няколко пъти са правени различни идейни проекти, но в крайна сметка винаги се е стигало до това, че за този проект няма подсигурено финансиране.Друг проект, който искаме да развием в бъдеще, е интермодален терминал предвид стратегическото положение на града: имаме и четирите вида транспорт, един мултимодален терминал ще повдигне индекса на пристанището. В Будапеща направиха контейнерен терминал, влагайки 15-16 млн. евро. Терминалът е може би по-добър от ред терминали в Западна Европа, по същия начин се доизграждат терминали в Германия, в Австрия, търсят различни партньорства от рода на публично-частно партньорство, при тях концесиите не са такъв приоритет, какъвто ние им даваме. Те имат много видове смесена собственост на пристанищата, като държавните почти не съществуват. Много често са общински, частни, смесени. В Германия са повече общинските пристанища, има оператор със съответната техника и при стегната и стройна организация резултатите им са много добри. В Австрия също различни по собственост пристанища и дейности, които се развиват. В едно от трите пристанища на Виена едва 10% от товарите са преминали по реката, останалите 90% пристигат и тръгват по суша, т.е. пристанището не е само място, където се обработват само корабни товари. Оказа се, че пристанището е място, където се създава мобилен логистичен център, където се извършват подобен вид дейности. От доста години в Европа се работи в тази посока и се намира място в тази ниша да се отговори на разнообразните интереси на различните клиенти, които могат да развиват дейност на пристанището. Мултимодалният терминал остана за последващ етап поради това, че за мултимодални дейности досега беше оторизирано единствено Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура" по оперативна програма "Транспорт". На последното заседание през декември миналата година, управляващият комитет даде възможност и на ДП "Пристанищна инфраструктура" да бъде бенефициент по тези програми за изграждане на интермодални терминали. По този проект ще работим най-вероятно през втората половина на годината. Какво е състоянието на инфраструктурата в пристанище Русе и с какво най-общо са свързани проблемите?- Всички знаем, че пристанищата са доста стари - това се отнася за оборудването им и за цялата инфраструктура. Сега се провежда рехабилитация на цялата инфраструктура, средствата са недостатъчни и даваме приоритет на тези кейови места, от които има по-бърза възвращаемост и през които ще премине голям товарооборот.През миналата година от страна на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" бяха заделени средства в размер на 550 хил. лв. Това е от гледна точна на собствената инвестиционна програма, която извършва нашето предприятие. Тя се комбинира и с инвестиционната програма на оператора "Пристанищен комплекс Русе", който също подпомага доизграждането на тази инфраструктура и през миналата година успя да вложи малко над 200 хил. лв. Тези средства бяха основно инвестирани в рехабилитация на кейови стени, продължаване на ремонт на настилките предвид на това, че част от тях трябва да понасят по-голямо натоварване. Навремето, когато са проектирани пристанищата, крановете са били с товароподемност между 5 и 10 тона. Към момента пристанище Изток разполага с два крана с 30 тона товароподемност, като при по-тежки пратки от порядъка на 100 тона и нагоре използваме допълнителен мобилен автокран. Разчетите, които са правени при строителството преди 40-50 години, не са били предвиждани за такава товароподемност. Това налага укрепване на конструкцията на кейовете. Самите настилки на пристанището също се износват – релсови пътища, автопътища, налага се изкърпване на самата пътна мрежа в пристанището, продължаване изграждането на открити складови площи, т.е. най-неотложното, което е в най-лошо състояние и се нуждае от авариен ремонт. Отделно работим по плана за доизграждане на отводнителната система за кейовете.В пристанище Изток изграждаме поетапно канализация, като сме започнали от първо корабно място и сме достигнали до четвърто. През тази година ще продължим подмяната на тази канализация с по-голям размер на отвеждащите дъждовната вода тръби. Строителството зависи от финансите, с които ще разполагаме. Какви инвестиции още предстоят през тази година?- Обнадеждаващото за тази година е, че успяваме да се включим с европейско финансиране. Осигуреното финансиране за проекти по река Дунав е в рамките на 50 млн. Нашето предприятие като подразделение на ДП "Пристанищна инфраструктура" за момента развива два проекта. Единият касае драгиране на целия лиман и достигане на проектните височини на пристанище Русе-запад. В момента върви проектирането за пристанище Запад – модернизация с цел обезопасяване и удълбочаване на лимана на пристанището. Там финансирането ни е потвърдено.Направихме проучване на състоянието на кейовите стени, за да предвидим ремонт на определени места, където се изисква бърза рехабилитация с цел предотвратяване на по-големи щети, които могат да се получат. Предвиждаме рехабилитация на част от кейовата стена на пристанище Русе–център, която е в непосредствена близост до входа на лимана на пристанище Запад. Целта е да се даде по-голяма ширина на входа и да се обезопаси работата при влизането и маневрирането в самия лиман. С това се надяваме да дадем възможност на корабите да влизат с по-голямо газене. Съответно това ще доведе до икономии на превозвачите да могат да използват пълния капацитет на съдовете, които искат да обработват, и оттам да повишим товарооборота и съответно приходите както за нас, така и за "Пристанищен комплекс Русе" като оператор.По-големият ни инвестиционен проект е за пристанище Русе–изток, в момента очакваме одобряването на самия проект от управляващия орган. Искаме да изградим зърнен терминал. Този проект сме го предвидили в три лота. Кога реално могат да започнат процедурите за избор на изпълнител за модернизация на пристанището в Русе?- Предполагам, след като бъдат одобрени проектите, могат да започнат процедурите за избор на изпълнител. Самата процедура ще отнеме няколко месеца. Надяваме се до май–юни да се започне работата по проекта ни за пристанище Запад. Що се отнася до пристанище Изток – очакваме в рамките на две седмици да се изясни начинът за финансирането на проекта и да започнем проектиране на трите лота с идеята до края на годината може би да приключи процедурата за изпълнителите на трите лота. Самата процедура при големите обществени поръчки, знаете, е доста тромава – съгласувания на проекти, одобряване, минаване на тръжна процедура. Какъв е финансовият ресурс, който очаквате за терминалите Изток и Запад на пристанище Русе?- Реално за двете пристанища двата проекта са на обща стойност около 13 млн. евро, или това е около 25 млн. лв. като предвидено финансиране. През тази година се надяваме да приключим с подготвителната част – проектиране и избор на изпълнител. Ще продължим да работим по пристанище Русе-запад и надявам се през 2012 г. да започнем работата по Русе-изток. Ако успеем по-рано да започнем ремонта на склада, ще бъде добре. Ако ли не, и той ще остане за следващата година, когато ще стартираме работата по Русе-изток.
| В обхвата на Териториално поделение "Пристанище Русе" е територията от пристанище Силистра на границата с Румъния до км 645, или с. Байкал. В територията влизат пристанища с национално значение, за които националната компания отговаря. Това са пристанищата в Сомовит, Свищов, Русе с всички терминали, Тутракан, фериботът и градското пристанище в Силистра заедно с фериботната линия с Кълъраш. Пристанище Русе заема ключова позиция в паневропейските транспортни коридори - коридор VІІ, Рейн – Майн – Дунав, коридор ІХ, Хелзинки – Санкт Петербург – Москва – Киев – Букурещ – Русе – Александруполис, Пътят на коприната – комбиниран транспорт на транзитни товари по линията Варна – Русе, коридор, ТРАСЕКА – Узбекистан – Азербайджан – Грузия – България – Европа.Според инж. Мирослав Петров, директор ТП "Пристанище Русе" към ДП "Пристанищна инфраструктура", най-тежката година за транспорта като функция на икономиката е отминала и тя е била 2009 г.В началото на миналата година също имаше доста труден период, но от средата се забелязва повишаване на оборота. Това ни дава надеждата, че вече не сме на дъното на кризата, казва още инж. Петров, който е и ръководител отдел РИС ("Речна информационна система"). Ето какво още сподели той за състоянието, перспективите и развитието на пристанище Русе - най-голямото пристанище в българския участък на р. Дунав и в обхвата на териториалното поделение, пред "Строителство Градът". |