Метростанция "Младост 3" (МС 18) е разположена напречно на ул. "Ген. Радко Димитриев" южно от ул. "Кръстьо Раковски" и на около 500 м югоизточно от кръстовището на бул. "Ал. Малинов" и бул. "Андрей Ляпчев". Предвидена е да поеме пътникопотока от прилежащите жилищни райони "Младост 1А" и "Младост 3".Подходите към метростанция "Младост 3" са два, водещи към съответните входни вестибюли (западен и източен), разположени прилежащо на два подземни пешеходни подлеза, снабдени с ескалатори и стълби, както и два асансьора за хора с намалена подвижност.  Архитектурно оформлениеЕдно от най-специфичните градски пространства, присъщи на съвременния и забързан голям град, е пространството на метрото. Макар архитектурното оформление на това пространство да представлява незначителна част от стойността на обекта, именно то оказва естетическо въздействие върху пътниците, създава уют и остава запомнящо се.Обикновено метростанциите се проектират в изчистен и съвременен стил, така че хората да се абстрахират от идеята, че са дълбоко под земята. Именно такъв подход на иновативно съвременно мислене е използван в дизайна на метростанция "Младост 3".Основната тема в интериора на станцията е вдъхновена от традиционното японско изкуство за сгъване на хартия оригами. Най-общо казано – дизайнът на метростанцията представлява една своеобразна игра на създаване на геометрични образи, прегъвайки въображаеми листове хартия.В конкретния случай няма да се натъкнете на сложни фигури оригами, напротив, висящите перонни осветителни тела, които са и главният акцент на интериорното пространство, са съставени от прости сгънати бели алуминиеви листове, образувайки неправилни пресечени пирамиди, групирани по двойки. С така изобразената композиция, от една страна, е търсена по-интересна и ефектна осветеност, пластичност и динамика на перонните пространства, а от друга, визуално е редуцирана голямата светла конструктивна височина от 7.5 м. Светлината, идваща от перонните "оригами" тела, въображаемо завърта декоративните квадратни фигури в настилката, комбиниращи три цвята плочи гранитогрес - тъмнооранжев, светлобежов и бял. Преобладаващата настилка на двата странични перона е изпълнена от различни растери тъмносини и светлосивосини плочи гранитогрес, оформяйки ритмично 5 зони (12 м) с места за отдих на пътниците.В хармонично единство с настилките и висящите осветителни тела са и двете срещуположни надлъжни перонни стени. Мощните 12-метрови в дължина фигури с формата на трапец са интересна композиция от два растера топъл цвят плочи гранитогрес - тъмнооранжев и светлобежов. Абстрактно продължение на стенните трапецовидни фигури са парапетите от неръждаема стомана по стълбите, свързващи перон и вестибюли, но решени по пластично, лишени от строгата геометричност и подреденост.  Изхождайки от идеята запреливане на пространстватас цел неусетно преминаване от пространство в пространство, е търсена единна визуална връзка между оформлението на перона и това на вестибюлите на станцията (западен и източен). И тук, аналогично на перона, е търсена своеобразната игра с различни растери в настилката и окачените тавани. Основен композиционен елемент на вестибюлите са четирите призматични висящи осветителни тела от бели композитни алуминиеви панели и плътен поликарбонат, въображаемо завъртащи светлината в себе си и в декоративните квадратни фигури от гранитогрес в настилката – реплика на перонните, но в по-голям вариант. Преобладаващият окачен таван от линеарни композитни панели е оформен на квадрати с редуващи се в план хоризонтални и вертикални ламели. Същият вид окачен таван е използван и в ивиците между перонните осветителни тела. Топлият му тъмен дървесен цвят служи като фон, на който изпъкват висящите бели "оригами" тела. Темата се наблюдава и в острите, начупени равнини, съставляващи външната форма на касовите кабини.