Проектите по предприсъединителната програма ИСПА, управлявани от дирекция "Европейски инфраструктурни проекти" в МРРБ, са завършени изцяло и са по три финансови меморандума с Европейската комисия - за пречиствателните станции за отпадъчни води в басейна на р. Марица, Интегрирания воден проект на Бургас и Интегрирания воден проект на Русе.За първите два проекта финансовите меморандуми бяха до края на 2010 г. и всичките им компоненти бяха въведени в експлоатация изцяло както по международните правила на ФИДИК, така и по българското законодателство.Интегрираният воден проект на Русе е може би най-големият по програма ИСПА след софийския. При неговото изпълнение се сблъскахме с много проблеми и се наложи да поискаме удължаване на меморандума до края на 2011 г. С огромни усилия на екипа ни и на изпълнителите завършихме всички компоненти. В момента сме на финалната права за окончателния доклад - да докажем, че сме постигнали целите, да направим анализа "разходи – ползи", да го сравним с положението преди изпълнението на проекта и да го представим до края на годината в Европейската комисия.Имаме одитен доклад за приключване на Бургас, според който проектът е изпълнен без нередности и финансови корекции за изразходваните 21 млн. евро.По трите финансови меморандума резултатът е въведени в експлоатация пет пречиствателни станции, над 120 км водопроводи и 70 км канализация.За управляваните от нас проекти и за усвоените за тях европейски средства (97%) мога да кажа, че такива добри резултати няма в България, а и в Европа - нито по предприсъединителните, нито по оперативните програми.Много се гордея с тези резултати, не искам да говоря колко ни е коствало, но удовлетворението е голямо, защото всички тези проекти остават за гражданите на българските градове – Стара Загора, Димитровград, Хасково, Бургас и Русе.Най-много ни радваше удовлетворението на общините при завършване на нашите проекти, защото те са разчитали на нас, помагали са ни, без да носят финансова отговорност, а накрая получават обектите готови за ползване.Основните поуки и уроци от реализираните проектиНа първо място - нужни са много добре подготвени тръжни документи за обществените поръчки за изпълнител и строителен надзор. Европейската комисия иска да спазваме международните правила за строителство, но ние трябва да спазваме и ЗУТ, за да бъдат въведени обектите в експлоатация. Изготвянето на тръжни документи без отчитане на българската специфика беше лоша практика. За нашите обекти не сме разчитали на техническа помощ при изготвянето им от чужди или български консултанти, както се прави по оперативните програми. В нашия екип има много строителни инженери, които на основа на работните проекти подготвят тръжните документи.Вторият урок - при големи водни инфраструктурни проекти моделът трябва задължително да включва ВиК дружествата и централизирано управление и контрол, като обществените поръчки се провеждат централно от специализирано звено - управляващ орган. Работихме много тясно с ВиК дружествата, без тяхното участие нямаше да постигнем такива добри резултати.В момента по ОП "Околна среда" една община кандидатства с голям проект, той се одобрява и се подписва рамков договор. После нишката се прекъсва - целият процес вече е в общината, тя трябва да се занимава с подготовката на тръжните документи и провеждането на тръжните процедури за изпълнител и строителен надзор, както и да осигурява инвеститорски контрол. Общините масово не са в състояние да правят успешно това на този етап. Освен че нямат административен капацитет, преплетени са и много разнопосочни интереси.Това са едни от основните причини за изоставането на проектите за ВиК инфраструктура и пречиствателните станции.Какво пречи този модел да се разчупи и за големите ВиК проекти да се въвлекат МРРБ и ВиК дружествата? Да не коментираме драстичния пример с неуспеха на проекта в Сливен и загубването на европейските средства. Софийският проект, малко по-голям от този в Русе, също не е довършен и частично губи средства по ИСПА. Така много средства по ИСПА за околна среда вече са загубени - около 200 млн. евро, меморандумите бяха удължени последно до края на 2011 г. При прегледа на проектите в Брюксел още средства могат да не бъдат признати, както стана с 90 млн. евро за сероочистката на "Марица-изток 2".Трето - много зависи от екипите, които управляват проектите. Без строителни инженери такива проекти не могат да се изпълнят. Всякакви други специалисти могат да бъдат подведени от строителната компания, стига да има такова намерение, но строителните инженери много добре познават спецификата на процеса.Европейската комисия наблюдава много точно и строго и ако не усвоим нашия един милиард евро за водна инфраструктура, за следващия програмен период няма да получим толкова средства. А се нуждаем от много повече - поне 9 млрд. евро според проучване на Световната банка.Експертизата на българските проектанти и строителиНяма проект по ИСПА в България без български проектанти и строители, дори водеща да е чужда фирма. За чужденците е трудно да вникнат в родните условия и норми. Навремето е имало много големи проектантски организации, сега нещата не са толкова добре и се стига до момент, когато няма достатъчно проектанти, защото изведнъж много общини искат да кандидатстват.Българските строители спокойно могат да се справят с такива мащабни проекти. Има изключително отговорни фирми, стига да са зададени ясни правила, и освен да строят качествено, те трябва и да документират правилно.Друга част от фирмите са много добри строители, които за първи път се сблъскват с европейските изисквания и се учат в движение на документиране.За съжаление има и недобросъвестни строители, които печелят в консорциум с чуждестранен партньор, след което получават пълните права, наемат подизпълнители от цялата страна и не им плащат. Това е най-големият кошмар.Добър е примерът с пречиствателната станция в Русе с главен изпълнител "Хохтийф", който също ползваше български подизпълнители, подходи много отговорно към проекта и достави най-качественото оборудване, което невинаги се случваше на останалите обекти.