Хидроенергийната каскада "Горна Арда" получи статут на национален обект
В няколко етапа на развитие в региона на Мадан, Ардино и Китница трябва да бъдат изградени централи с обща мощност до 170 МВт
В края на 2012 г. Министерският съвет обяви проекта за изграждане на хидроенергийната каскада "Горна Арда" за обект с национално значение. С взетото решение ще бъдат съкратени значително сроковете за провеждане на необходимите административни процедури за стартиране и изпълнение на проекта.Реализацията на проектa "Горна Арда" ще допринесе значително за диверсификацията на енергийните източници и за осигуряването на сигурност и непрекъсваемост на доставките, развитие на конкурентни енергийни пазари, изграждане на балансирана и добре развита енергийна инфраструктура, увеличаване на дела на произвежданата енергия от възобновяеми енергийни източници в съответствие с поетите ангажименти от българската държава за постигане на националната задължителна цел от 16% от общия енергиен микс до 2020 г. Идеята за изграждане на хидроенергийни съоръжения по горното поречие на река Ардавъзниква през 80-те години на двадесети век. Тогава е предвидено да бъдат изградени три язовира – "Мадан", "Ардино" и "Сърница", с прилежащи към тях водноелектрически централи. Работата по проекта през осемдесетте години е предимно на идейно ниво. След 1989 година проектът е замразен за около 10 години.Работата по проекта "Хидроенергийна каскада Горна Арда" беше възобновена през 1998 г. Това стана с подписването на 4 ноември 1998 г. на споразумение между Република България и Република Турция за изграждане на каскадата "Горна Арда".През октомври 1999 министър-председателят на Република България Иван Костов и турският му колега Бюлент Еджевит дадоха официалното начало на проекта на тържествена церемония по първата му копка.Оповестените параметри на проекта предвиждаха до 2006 г. да бъдат построени три язовира – "Мадан", "Ардино" и "Сърница", всеки от тях с ВЕЦ, като общата мощност на съоръженията трябваше да е 170 МВт. Предвиждаше се те да произвеждат 466 млн. кВтч електроенергия годишно. Обявената стойност на проекта беше 220 млн. щатски долара. Малко след стартирането му поради финансови затруднения на турската страна проектът беше временно преустановен.На 22 март 2001 г. правителствената пресслужба съобщи, че "правителството на Република България с Решение №135 отменя Решение №580 от 2000 г. за предоставяне на концесия за бъдещ воден обект - язовир "Мадан" и напорна деривация към него - публична държавна собственост, първо стъпало от каскада "Горна Арда", който да бъде изграден със средства на концесионера.Отмяната на решението за предоставяне на концесия беше следствие от непредставени от страна на акционера в ХЕК Горна Арда – "Джейлан иншаат", дъщерно дружество на "Джейлан холдинг", доказателства за финансови и технически възможности за изпълнение на проекта.С решение на Анкарския търговски съд беше наложен запор върху имуществото на "Джейлан иншаат" с цел обезпечаване и гарантиране на вземанията на кредиторите на поставената под особен надзор Капиталбанк, дъщерно дружество на "Джейлан холдинг". Запорът забрани извършването на каквито и да е сделки и плащания, както и разпореждания с недвижими имоти, собственост на дружеството.Отнемането на решението за предоставяне на концесия постави началото на серия от преговори между Националната електрическа компания и "Джейлан холдинг" за заменянето му като участник в проекта.Няколко чуждестранни компании, сред които и италианската "Енел пауьр", проявиха интерес да инвестират в проекта, поемайки участието на турската страна. Въпреки водените преговори обаче не се стигна до споразумение за въвеждането на нови партньори в "Горна Арда".През март 2008 г. турската компания CCG Insaat Sanayi Ytirim Ve Turizm A.S., която пое активите на "Джейлан" след обявяването й в несъстоятелност, заведе дело в арбитражния съд в Париж срещу НЕК. Искът на CCG беше в размер на 75 млн. евро. Компанията твърдеше, че НЕК се е опитала да прекрати против волята на CCG участието им в "Хидроенергийна компания Горна Арда". Рестарт на проектаВ края на 2008 г. австрийската компания ЕВН, която към този момент вече имаше сериозен опит на българския електроенергиен пазар, изрази интереса си към участие в проекта "Горна Арда". В резултат на проведените преговори с CCG Insaat Sanayi Ytirim Ve Turizm A.S. беше постигнато споразумение ЕВН и Alpine Bau да изкупят участието на турската компания в ХЕК "Горна Арда". От своя страна CCG Insaat Sanayi Ytirim Ve Turizm A.S. замрази временно иска си срещу НЕК в Арбитражния съд в Париж.На 2 септември 2009 г. българското правителство взе решение, с което определи "Хидроенергийна компания Горна Арда" АД за инвеститор на каскада "Горна Арда".Министерският съвет одобри и писмо за подкрепа за реализиране на инвестиционния проект. С утвърждаването му стана възможно окончателното структуриране на "Хидроенергийна компания Горна Арда" АД. За акционери в дружеството бяха посочени НЕК, EVN и Alpine Bau. В началото на 2010 г. Alpine Bau преразгледа приоритетите за развитието си и заяви намерението си да се оттегли от проекта "Горна Арда".На 19 юли 2010 г. във Виена, в присъствието на премиера Бойко Борисов, беше подписано акционерно споразумение между EVN и НЕК, с което бе поставено реалното начало на създаването на смесена българско-австрийска компания, която да изгради и експлоатира хидрокаскада "Горна Арда". Споразумението предвижда EVN да притежава до 70 на сто от компанията.Според предварителните планове се очаква строежът на съоръженията, включени в ХЕК "Горна Арда", да започне в края на 2013 г. и да завърши 4 години по-късно - през 2016 г.В момента се работи интензивно по техническото проектиране на каскадата. През 2012 г. след проведен международен търг НЕК и ЕВН възложиха на швейцарската компания Stucky изработването на инженерния проект.Проектната територия на ХЕК "Горна Арда" е разположена в горната част на река Арда, от село Средногорци надолу по реката до село Китница в Родопите. В няколко етапа на развитие в тази част на поречието, в региона Мадан, Ардино и Китница, трябва да бъдат изградени централи с обща мощност до 170 МВт. До 350 ГВтч електроенергия годишно ще влязат от тези централи в българската мрежа, това количество покрива нуждите от електроенергия на над 100 000 домакинства.Има два варианта на проекта:- Единият от тях е на база стария проект с три язовира и три ВЕЦ – ХВ "Ардино", ХВ "Мадан" и ХВ "Сърница"- Вторият вариант е без ХВ "Сърница".Въз основа на избрания от инвеститорите оптимален вариант на проекта ще се възложат оценка на съответствие, доклад за оценка на въздействието върху околната среда и изготвяне на подробен устройствен план.Всичко, което вече е изградено по проекта, собственост на НЕК ЕАД, ще бъде изкупено от ХЕК "Горна Арда "по тристъпална схема, както следва: първа стъпка – изкупуване на материални активи, състоящи се от строителни работи, изпълнени във връзка с хидровъзел "Мадан"; втора стъпка – изкупуване на активи, състоящи се основно от проучвания, изследвания, проектиране и др.; трета стъпка – предприемане на необходимите действия за присъединяване на изградените мощности към електроразпределителната система на България. При осъществяването на строителните работи по обектите, включени в каскадата "Горна Арда", се очаква да бъдат ангажирани около 2500 души – предимно специалисти в областта на язовирното проектиране и строителство.
| За ХЕК "Горна Арда" АДХидроенергийна компания Горна Арда е смесено българо-австрийско търговско дружество, създадено за да проектира, изгради и експлоатира едноименната хидроенергийна каскада, разположена по горното течение на река Арда. Акционери в нея са Националната електрическа компания на България и австрийската компания ЕВН АГ.Последната промяна в структурата на собствеността на компанията е вписана в Търговския регистър на 11 август 2011 година. Според последните промени капиталът на дружеството е 2,330 милиона лева, като ЕВН притежава 16 310 броя акции (70%), а НЕК - 6 990 броя акции (30%). Структурата на управление на компанията е двустепенна – Надзорен и Управителен съвет. Двата съвета се състоят от по трима души. Председател на Надзорния съвет е господин Адолф Аумюлер, а на Управителния съвет – господин Вернер Казагранде. |