Летищата и жп гарите - част от градската тъкан
Панелът "Съвременна летищна инфраструктура и интеграцията й в градската среда" на Urban Innovation Forum привлече интереса на аудиторията не само с летищните проекти, но и с тези за жп гарите. "АТБ студио" направи преглед и на жп гарите като транспортни хъбове и нови градски центрове. Засилващата се роля на жп гарите в цяла Европа и необходимостта транспортът да осигури мобилност са основните фактори за развитие на тази индустрия. (Още по темата за гарите - в брой 18 на "Строителство Градът")Арх. Петър Диков, главен архитект на София: Летище София ще стане транспортен хъб за Югоизточна ЕвропаИнтелигентният град ще се случи, ако са изпълнени три предпоставки: интелигентно управление, интелигентни граждани и интелигентна технология. Не можем да достигнем целта, ако едно от тях липсва. София има късмет, че не е построила голямо летище, което да стане транзитно, като Истанбул, Атина и донякъде Букурещ. Но да стане транспортен хъб (интегратор, разпределител), това е, за което работим. Така ще се обединят възможностите на въздушния, автомобилния и жп транспорта. С развитието на транспортната мрежа на София, магистралите и железниците, които подхождат към града, разширяването на метрото софийският аеропорт става интегратор в зоната на Югоизточна Европа. С новата инфраструктура зоната около летище София се превръща в една от най-бързо развиващите се територии на града.Яни Вълканов, главен координатор на екипа на ИПГВР, София: Летището, БАН и "София технопарк" са трите интегратора за градско обновяванеЗоната около летището попада в ИПГВР като зона за икономически растеж. Самият ИПГВР е завършен, предстоят обсъждания в Столичния общински съвет. Зоната с потенциал за икономическо развитие включва: територията около летище София и зоната "Слатина-север" - "Искър-север", местност Къро при бул. "Цариградско шосе", комплексите на БАН. Затова трите генератора за градско обновяване са:- Бившият военен терен при 4-и километър ще стане технологичен парк- Двата комплекса на БАН като центрове за високотехнологични дейности, включително обновяване на сградите, създаване на музей за децата, библиотечен комплекс, планетариум и др.- Зоната около летището, която привлича логистични фирми, офис сгради и хотели.Общият бюджет на проектите в тази зона е 800 млн. лева, общо за трите зони за въздействие са предвидени 2.5 млрд. лева, а за цяла София - 4.5 млрд. лева, като 2 млрд. лева от тях са за за линейни обекти с общоградско развитие: метрото и трите големи тангенти. Това са средствата предвидени до 2020 г.Арх. Цветан Петров, "Устойчиво развитие на Бургас", разработващ ИПГВР - Бургас:В Бургас нещата не предстоят, те започнахаВ Бургас нещата вече се случват. Строи се морска гара, изграждат се новите терминали на летищата, които са дадени на концесия, обявен е търг за реконструкцията на жп гарата. В зоната на пристанището и жп гарата на практика е оформен транспортен хъб. За да облекчим товарния трафик в посока юг, работим за реконструкцията на ул. "Крайезерна", за да се отклони товарният и транзитният трафик от централната градска част и подземно преминаване на бул. "Демокрация". Предвидили сме рибарско пристанище в Сарафово, цялостна реконструкция на автогара "Юг" (между морската и жп гарата). През 2014 - 2020 г. ще надградим това, което вече сме започнали, за да осигурим свързаност и всичко да заработи като система, а Бургас да стане истински европейски град с бързи автобуси, велоалеи и обновена градска среда.Арх. Беллин Моллов, ръководител на консорциум "Пловдив 2020", разработващ ИПГВР – Пловдив:Да превърнем района около Централна жп гара в приятно място за престойКогато миналата година започвахме работа по ИПГВР - Пловдив, не бях убеден, че гаровият ареал е с потенциал за оживление. Но сега разбирам, че сме направили правилния избор: гаровият ареал е зона за публични инвестиции. Това, което трябва да направим, е да я превърнем в приятно място за престой, защото потокът, който минава през гарата, се състои от индивиди с различни предпочитания. Тук попадат и обществено обслужващи обекти, административни сгради, бившата цигарена фабрика (тютюнев склад) и има възможност за регенерация. Осигуряват се важните за града транспортни потоци в посока север-юг (под жп ареала), изток-запад - с израждане на южната тангента. Има потенциал за обслужващи сгради, офиси, хотели, богато озеленени терени. Необходимо е да се помисли и за паркирането. Да реализираме интегрирания план интегрирано, така и да управляваме големите проекти.Никола Игнатов, мениджър управление на собствеността на Сграда 2, "София Еърпорт Център":"София Еърпорт Център" изцяло е пригоден за лица с проблеми в придвижванетоНие в "Тишман" изградихме "София Еърпорт Център" на 150 000 кв.м площ. И той изцяло е пригоден за лица проблеми в придвижването. Инвестирахме в добра работна среда. Хората с проблеми в мобилността могат да бъдат интегрирани в обществото. Много са пострадали при пътнотранспортни произшествия и са намалили или загубили подвижността си, но са работоспособни. Едва 33% от хората с увреждания имат работа, сочи проучване. Подобни хора ще са пълноправни членове на обществото в нашия Център. За съжаление сред наемателите на "София Еърпорт Център" няма нито един човек с увреждане. Добре е да поставим въпроса можем ли да осигурим свободно придвижване на тези хора в градовете. Ние засвидетелстваме нашата гражданска позиция.Инж. Ралица Каменова, представител на Armstrong:На следващия форум ще представим летищата в Бургас и ВарнаНа този форум представям летището в Дубай, Терминал 3. Но през следващата година Armstrong ще презентирааеропортовете в Бургас и Варна, в които се прилагат нашите материали. Терминал 3 в Дубай е еднообемна зала с 900 м дължина, 90 м ширина, 30 м височина. Беше огромно предизвикателство да продложим дизай, който да е иновативен през следващите 20 години, да третираме всеки панел акустично, за да няма реверберации. В залата за заминаващи имаше 120 000 панела, което е равностойно на 60 000 различни трапецовидни решения на площ от 87 000 кв.м в едно помещение. На обекта бяхме 29 души инженерен и дизайнерски екип от Armstrong. Само припомням, че летището в Дубай носи 19% от БВП на страната.