Задръстванията в големите градове са едно от неприятните изражения на съвременния начин на живот. Шум и огромни количества изпарени вредни газове и изразходено гориво, изгубено продуктивно време, пропуснати инвестиции, риск от произшествия, увредена градска среда и повишен здравен риск - малка част от икономическите, екологичните и социалните вреди, свързани с престоя в задръстване. Затова и справянето със задръстванията е една от тежките и, изглежда, непреходни задачи пред градските власти.Традиционно задръстванията в една или друга градска част се свързват с изчерпване капацитета на транспортни артерии и възлови кръстовища. Затова и решението на проблема на пръв поглед изглежда просто: изграждане на нови или реконструкция на съществуващите съоръжения по начин, който да отговори на нарасналите нужди. Опитът показва, че в много случаи дори при минимална успешна преработка на съоръжения и реорганизация на движението се стига до подобрена пропускливост на транспортния поток. Въпреки това тази стратегия на изграждане на нови и реконструкция на стари транспортни възли рядко успява да бъде печеливша. Повечето транспортни анализатори са единодушни, чеувеличеният капацитет на пътната мрежа поражда повече и по-нов трафик. От една страна, това се случва, защото трафик от други маршрути се насочва към мястото с по-добра пропускливост, а от друга - защото повишеният транспортен капацитет и комфорт на пътуване имат стимулиращ ефект върху използването на лични автомобили и съпътстващ го отлив от използването на обществен транспорт*. Добавяйки към тези фактори и непрекъснато нарастващото градско население, резултатът е повторно изчерпване на пропускателния капацитет.Какво се случва при постоянно изчерпващ се пропускателен капацитет?По редица обективни причини решаването на проблема със задръстванията в компактните градски части посредством разширяването на улици и кръстовища не е възможно. Затова градските власти в големите градове прибягват до стратегии, които целят ограничено ползване на личен транспорт. Най-много и комплексни мерки се въвеждат в градския център и непосредствената му периферия, подложени на най-голям транспортен натиск. Ограниченията включват забранен достъп за автомобили, въвеждане на такси за преминаване или почти непосилни цени за паркиране и съществени ограничения в скоростта.Една от най-новите тенденции в Западна Европа за ограничаване на трафика в широкия градски център е разширяването на тротоарните площи за сметка на уличните платна.Изграждането на нови съоръжения и разширяването на съществуващите в градския център, в неговата периферия и в жилищни квартали често среща ияростна съпротива от страна на гражданите. В много от случаите недоволството е провокирано от проекти, които предвиждат преустрояване на улици и възли за сметка на зелени или други открити публични площи като единствени свободни в компактно застроена структура. Предвиждани по-широки и натоварени улици и сложни кръстовища (включително на няколко нива), които не дават възможности за невъзпрепятствано пешеходно преминаване, "разкъсват" градската структура, са носител на нежелан от местните общности трафик, замърсяване и шум. Затова тенденцията е към избягване на мащабни интервенции освен при обществен консенус, когато са неизбежни (пробиви и премоствания, изграждане на транспортни рингове и т.н). От гледна точка на съвременната градоустройствена практика увеличаването на пропускателния капацитет в компактните градски части се разглежда като "последната" алтернатива, избрана в резултат от системен анализ на микро- и макроефектите не само върху трафика, но и върху социално-икономическия живот.Като последица стремежът на градските власти есистематично да премахнат непосредствени бариери пред автомобилното движение и да реорганизират трафика в компактните централни, жилищни и смесени зони. При кръстовищата се наблюдава тенденция към преминаване към кръгово движение. Местните власти и проектантите отделят и все по-голямо внимание на пешеходното и велосипедното движение и приоритизирането на масовия градски транспорт поради нарастващия натиск за публични консултации и участие на местните общности и НПО в изготвянето на проектите. Тази тенденция в Западна Европа дава позитивен резултат: изпълняваните проекти се вписват все по-успешно в съществуващата среда, предоставяйки възможности за съвместяване на автомобилен, обществен и велосипеден транспорт при максимално удобство за пешеходците и минимални вреди върху околната среда.* Различни анализатори посочват, че наблюдаваният отлив на пътници води до намалена възвращаемост на инвестициите, влагани в развитие на масовия градски транспорт, и допълнителна данъчна тежест