Въвеждането на стратегията за ВиК сектора ще бъде сериозно изпитание. Тя изпълнява рамката на промените в Закона за водите от 2009 г. с цел промяна на статуквото и не включва темата за ПЧП, заяви зам.-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев при поредното обсъждане на проекта за Стратегия за развитието и управлението на ВиК в България. Проектът обединява данните от направените прегледи на нормативните актове и публичните разходи и план за стратегическо финансиране на отрасъла. Представянето на документа направи Ивайло Колев от Световната банка.Ако приеме стратегията за отрасъл ВиК, правителството да се ангажира да осигури заделянето на средства от държавния бюджет в съответствие с амбициозен, но реалистичен десетгодишен план за финансиране. Изготвени са предварителни анализи за разработване наразлични сценарии за финансиранекоито да гарантират пълно финансиране на устойчив ВиК отрасъл. Например сценарият "Изпълнение на целите", който включва всички предвидени в стратегията мерки, се финансира с 3.159 млрд. лв. безвъзмездни средства от фондовете на ЕС, 1.091 млрд. лв. под формата на държавни субсидии и 2.072 млрд. лв. безвъзмездни национални средства за съфинансиране на средствата от ЕС. Останалите 5.412 млрд. лв. ще трябва да бъдат осигурени от ВиК операторите под формата на заеми (1.271 млрд. лв.) или приходи от дейността (4.141 млрд. лв.), формирани от цените на услугите и надхвърлящи необходимите средства за финансиране на оперативните разходи.Заемното финансиране може да допринесе за осигуряване на около 10% от необходимите разходи, което представлява важна част от финансовия пакет. Това обаче ще изисква ВиК дружествата да имат дългосрочен договор, а регулирането да бъде по-предвидимо и прозрачно.Нов закон за ВиК и активите Като част от стратегията за отрасъл ВиК са разгледани два подхода за осъществяване на необходимите законови промени: 1) изменения в действащото законодателство и 2) нов Закон за водоснабдяване и канализация, който да съчетава съответните разпоредби от сега действащия Закон за водите, действащия Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и съответните разпоредби от други закони (например Законът за устройство на територията).ВиК отрасълът се характеризира с усложненост и несигурност по отношение на собствеността върху активите и управлението. Последните промени в Закона за водите, отнасящи се до ВиК отрасъла (в сила от 24 септември 2009 г.), имат за цел да разрешат точно тези проблеми. Те постановяват прехвърлянето на управленските права от централната и местната власт на Асоциациите по водоснабдяване и канализация. Тези асоциации ще отговарят за възлагането на договори на публични, публично-частни или частни водни оператори съгласно Закона за водите и Закона за концесиите. Първата стъпка към изпълнение на този ангажимент е инвентаризацията на дългосрочните активи, експлоатирани понастоящем от съществуващите ВиК дружества. Проблеми в ЗВ, свързани със счетоводните операции по отписване на публичните ВиК активи от счетоводния баланс на ВиК дружествата, възпрепятстват и към настоящия момент прехвърлянето на ВиК системите и съоръженията. През март 2012 г. в Народното събрание бяха внесени за одобрение промени в Закона за водите. Приемането на тези промени би спомогнало за прехвърлянето на активите според замисъла на закона от 2009 г. Парламентът обаче не успя да завърши разглеждането на предложените промени преди разпускането си през март 2013 г.Асоциациите по ВиКАсоциациите по ВиК трябва да станат напълно функционални. Това изисква завършване на текущите административни мерки  например изготвянето на Правилник за организацията и дейността на АВиК, както и утвърждаване и адаптиране към специфичните регионални условия на т. нар. "примерен образец на договор" между АВиК и съществуващите ВиК оператори. За да бъдат АВиК напълно действащи и адекватни мениджъри на ВиК активи, те трябва да балансират своята легитимност спрямо всички членове, дори и малките общини, които няма да имат блокиращо малцинство. Асоциациите трябва да развият своя капацитет и знания, за да изпълняват своите нормативни задължения относно ВиК системите и съоръженията в рамките на обособената територия, включително контролни функции по отношения на ДВиК, предоставящо услуги в рамките на дългосрочен (10- или 15-годишен) договор.КонсолидациятаВиК стратегията има за цел изграждане на консолидиран отрасъл с най-много 28 регионални дружества като важна стъпка към постигане на ефективност и високо качество на услугите. Процесът на децентрализация в България през 90-те години на миналия век води до създаване на дружества, които са твърде малки, за да постигнат икономии от мащаба, и вероятно дори прекалено малки, за да управляват сложните ВиК системи на бъдещето. Много от тези малки оператори са създадени на места с наличие на язовир или друг водоизточник, който предоставя възможност за евтино гравитачно водоснабдяване на една-единствена община. Това е породило погрешната представа, че тези дружества са ефективни, а в действителност естествените условия са тези, които водят до намаляване на разходите за водоснабдяване. Анализите, направени за нуждите на настоящата стратегия, потвърждават, че в България по-големите ВиК дружества са по-ефективни в използването на ресурсите в сравнение с по-малките.В цяла Европа е налице тенденция към консолидация на водния сектор. Обикновено консолидацията е продиктувана от стремеж към икономии от мащаба. Отраслов еталон за оптимален размер на зона на обслужване е наличието на минимум 250 000 клиенти на водоснабдителни и канализационни услуги.Николай Тодоров