Инж. Александров, какви слабости се допускат в процеса на управление на риска от наводнения?- При изготвяне на проекти за изграждане, реконструкция и ремонт на инфраструктура за предотвратяване на наводнения в населени и извън населени места е задължителен т.нар. хидроложки доклад, с който се определят максималните дъждовни водни количества, които могат да преминат през определен створ на дадена река или дере при обезпеченост 0.1%, 1%, 5%, 10% или 20%. Необходимо е използване на надеждни данни за период от 50 - 100 години назад, които трябва да се допълват ежегодно.  При оразмеряването на водосборните области следва да се вземат предвид конкретните теренни особености, степен на залесеност, коренова система, почвени характеристики и други.В населените места проводимостта на реката и защитните съоръжения се оразмеряват за 1000-годишна вълна, а извън населените – за 100-годишна вълна. За големите реки като Искър, Марица и други със стратегическо значение за страната е задължително изграждането и поддържането на подпорни стени в регулационните граници на населените места и на предпазни земни диги в извънселищните територии. Това е в прерогативите съответно на общините и на "Напоителни системи", но инвестиции за такива дейности почти не се заделят в последните 25 години. Почистването на реките също се неглижира, в резултат на което в тях се образуваха наносни острови, обрасли с растителности, в които гнездят птици, и така 33% от площта им попада в "Натура 2000". Наложените строителни забрани изключително затрудняват изграждането на речни защитни съоръжения, за които се сещаме, когато станат бедствия и има човешки  жертви. Факт е, че по линията на европейските програми по безвъзмездната помощ "Подкрепа за дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения в градските агломерации" на ОП "Регионално развитие 2007 - 2013"  кандидатстваха с проекти 177 общини, от които само 33 успяха да получат частично финансиране на застрашените от наводнения предвидените инфраструктурни съоръжения.   Същото важи и за поддръжката на язовирите, особеното малките, които се стопанисват от общини,  промишлени предприятия, горски стопанства или са дадени под аренда. Много от тях са строени през 50-те и 60-те години на миналия век, без подробни проучвания и без наличие на значителен опит на проектантите и строителите. При последните наводнения някои от тези язовири преляха през короната на стената, при което претърпяха значителни повреди.Необходимо е да се създаде единен регулаторен орган по управление на водите, където да се събира и обобщава цялата база данни от басейнови дирекции, "Напоителни системи", общини, ВиК и да започне поетапно финансиране на проекти за изграждане, реконструкция и ремонт на инфраструктура за предотвратяване на наводнения. Общините не бива да чакат да се отпуснат пари по дадена европейска програма и тогава да се възлагат проекти за минимален срок и цена. Природните бедствия не могат да се прогнозират, затова превантивните мерки са най-сигурната защита за опазване на човешкия живот и околната среда. От доста години само се говори за необходимост от воден кадастър?- Да, вече е неотложно създаването на актуална и точна информационна система за техническото състояние на всички водни съоръжения в страната и класификация на потенциално опасните обекти. Дано вече се прекрати практиката да се правят формални огледи и проверки на язовири, речни корита и прочее, а да се привличат правоспособни хидроинженери, които да съставят необходимата експертиза с предписания за възстановителни дейности.   Нормите за проектиране отговарят ли на европейските и световните стандарти за качество и опазване на околната среда и спазват ли се у нас?-Изготвянетона икономически целесъобразни и технически ефективни проекти за  хидротехнически съоръжения, язовири, корекции на реки, дерета и прочее трябва задължително да минава през предпроектно проучване и професионални обсъждания на различни вариантни решения, за да се избере най-подходящото от тях. Вече са в сила еврокодовете за проектиране на подпорни стени и язовири. В КИИП се организират курсове за тяхното прилагане. Българските норми за проектиране на хидротехнически съоръжения също са добри, но трябва да се прилагат и по-съвременни технологии.