Г-жо Михайлова, вие сте зам.-председател на група Renew Europe в Европейския парламент - може ли да представим накратко групата и нейната мисия? Какви са вашите лични цели като дългогодишен български експерт и политик и член на ЕП?

- Групата "Обнови Европа" е третата по големина политическа група в Европейския парламент. Тя на практика формира проевропейското мнозинство на парламента и гарантира ефективната му работа по основни за гражданите на Европейския съюз приоритети. "Обнови Европа" е наследник на групата АЛДЕ, но с по-широка база, която включва представители на партиите, членове на АЛДЕ, но и представители на демократично-либерални партийни формации от Испания, Франция, Италия, Ирландия, някои от които не са членове на европейската партия АЛДЕ. Промяната в името на групата не е каприз или самоцел. Името на групата представя основния приоритет в работата й – обновяване и подобряване на работата на институциите на ЕС. Именно затова групата предложи организирането на Конференция за бъдещето на Европа – не като еднократно събитие, а като процес, който да доведе до подобряване на връзката между ЕС и неговите граждани.

"Обнови Европа" е много активна по теми като европейска солидарност и права на човека, иновации и изследвания, изкуствен интелект, климатични промени и политики, чиста енергетика, зелени политики, дигитализация, върховенство на закона, роля на ЕС на международната сцена. Председателят на групата Дачиян Чолуш подчерта тази позиция по време на дебата по Резолюция на ЕП по споразумението, постигнато от Съвета на Европейския съюз за Фонда за възстановяване "Ново поколение Европейски съюз" и Многогодишната финансова рамка за периода 2021 - 2027 г.

Като зам.-председател на групата аз съм съпредседател на една от четирите работни групи, които организират работата й - тази за инвестиции и структурни политики. Тя подготвя позициите на групата в компетенциите на комисиите по регионално развитие, околно среда и здравеопазване, бюджет, бюджетен контрол, транспорт и туризъм, промишленост, енергетика и иновации, селско стопанство. Имаме амбициозна цел – да гарантираме координирани позиции на групата по тези теми. Това е истинско предизвикателство, но благодарение на високия професионализъм на колегите и силната експертна помощ ние успяваме.

Моите лични цели в този мандат изглеждат нови, но те са естествено продължение на опита ми дотук и са в контекста на основните приоритети на ЕС и необходимостта и България да ги следва. В предходния мандат бях председател на Комисията по регионално развитие и се радвам, че успяхме с усилията на цялата комисия да съхраним структурните фондове на ЕС като основен инструмент за подкрепа на страните членки и регионите. Това, че сме успели, се видя и при кризата с пандемията COVID-19. Структурните фондове бяха първите мобилизирани от ЕК инструменти за реална и бърза подкрепа на бизнеса и гражданите. Но структурните фондове постепенно отстъпват място на нови финансови инструменти, силни хоризонтални програми, които изискват нови подходи и сътрудничество. България трябва да излезе от комфортния модел на усвояване на структурни фондове. Необходимо е страната ни да се включи ефективно в процеса на инвестиции чрез всички инструменти на подкрепа – и хоризонтални програми, и кредитни механизми, и трансрегионални проекти.

Работя като докладчик в сянка по програмата "Хоризонт Европа" за периода 2021 - 2027. Завърших работа пак като докладчик в сянка по Доклад на комисията ИТРЕ за максимализиране на енергийната ефективност на сградния фонд в Европа, който представя позицията на ЕП по очакваното предложение на ЕК за вълна за реновиране. В момента работя и като докладчик в сянка по становище на ИТРЕ по механизма за отпускане на заеми в публичния сектор в рамките на Механизма за справедлив преход. Темата е изключително важна за местните власти в България. Работя по позиции за МСП, дигитализация и изкуствен интелект, като се концентрирам върху сектори като строителство и културно наследство.

От гледната точка на казаното как оценявате ситуацията в Европа в резултат на пандемията от COVID-19 и осигурената от институциите на ЕС безпрецедентна подкрепа за справяне с кризата?

- Пандемията постави на изпитание здравните системи на страните членки, показа липсата на ефективни механизми за подкрепа на европейско ниво за тези системи, нанесе тежък удар на икономическия растеж. Преди месец говорехме за спад 7%, а днес вече планираме възстановяване след спад с 8.3%. Проявиха се и смущаващи зависимости на европейската икономика от суровини и в някои случаи стратегически производства от страни извън ЕС. Въпреки многото критики трябва да отбележим, че ЕК бързо намери форми за подкрепа и преодоляване на първите поражения от пандемията – бяха определени и стабилизирани зелените коридори за движение на стоки и товари, което гарантира функционирането на единния пазар; бяха мобилизирани структурните фондове и стопроцентно европейско финансиране за подкрепа на МСП и застрашени от фалит, за производство на медицински консумативи и материали за превенция и защита; насочени бяха огромни ресурси към фармацевтичната индустрия за работа по ваксина, лекарства и всички необходими изследвания.

ЕК предложи безпрецедентен план за излизане от кризата – формиране и прилагане на специален фонд, базиран на кредити и участие на ЕК на финансовите пазари, "Нова генерация/поколение ЕС" в комбинация с нова архитектура на Многогодишната финансова рамка. Историческо е решението на Съвета на Европейския съюз да подкрепи тези предложения на ЕК въпреки направените компромиси. ЕП е категоричен в подкрепата си, но ще търси още възможности за засилване на подкрепата за научни изследвания, образование и въвеждане на принципите на върховенството на закона като неотменимо условие за функциониране на подкрепата. Основните направления в "Нова генерация ЕС" отговарят на основните предизвикателства на пандемията – подкрепа за страните членки, подкрепа на общата европейска икономика чрез стратегически сектори с механизма за стратегически инвестиции и еластичност, подкрепа за здравните системи.

България има много добри възможности да получи подкрепа в комбинация с вече познатите ни структурни фондове и оперативни програми. Необходимо е обаче да бъде изработен и договорен с ЕК Национален план за възстановяване – реалистичен, достатъчно амбициозен, съобразен с препоръките на Европейския семестър, с приоритетите на ЕС и множество национални стратегии като "Енергетика и климат", водна стратегия  и т.н. Необходимо ни е национално самочувствие, мобилизиране на цялата ни експертиза, формулиране на дългосрочни цели и преди всичко откритост и приемане на зеления пакт и дигитализацията като две страни на една стратегия за растеж, която може да подкрепи развитието на страната ни.

Предложението на ЕК е иновативно. Решението на съвета е историческо. Позицията на Европейския парламент е конструктивна. Остава да изградим и изработим националната си позиция и мерки, за да успеем.

Какво означават за България продължаващите независимо от обстоятелствата европейски приоритети като зелена сделка, МСП, изкуствен интелект и как те ще намерят израз в реални инициативи?

- „Независимо от обстоятелствата“ като формулировка противопоставя обстоятелствата на Зеления пакт и дигитализацията като основни приоритети в новата стратегия за растеж на ЕС. Логиката е обратната – точно обстоятелствата налагат нова стратегия за развитие и растеж на ЕС. На ЕС е необходима технологична конкурентоспособност. Дават я новите зелени нисковъглеродни технологии, енергийната ефективност и дигитализацията на всички сектори.

Гражданите  на ЕС виждат климатичните промени като основно предизвикателство в дневния ред на съвременното общество. Отговорът е нови енергийни източници, климатично неутрални технологии, зелено земеделие, дигитален контрол и изкуствен интелект в управлението на ресурсите, кръгова икономика, зелена и дигитална индустрия.

Кризата с  COVID-19 ясно показва, че опитите да се върнем към нива и модели отпреди началото на 2020 г. са несъстоятелни. Дори нивата на спад в икономиката показват, че растеж е постижим с нова координация, нови цели, нови подходи, нови инициативи. А кои са тези инициативи? ЕК стриктно спазва своята работна програма, публикувана заедно със Зеления пакт и актуализирана заедно с предложението за "Нова генерация ЕС". ЕП вече работи по голяма част от тези предложения – Индустриална стратегия, Дигитален дневен ред, Бяла книга за изкуствения интелект, Стратегия за кръгова икономика, МСП, Климатичен закон, Стратегия за водорода, за интегриране на енергийните системи, Фонд и механизъм за честен преход. Очакваме през септември да бъдат представени още инициативи. Амбицията на ЕП е заедно с преговорите по финансовата рамка да се активизират и преговорите по програмите и инициативите, така че 2021 г. да започне пълноценно с възможност за страните членки през 2021 и 2022 г. най-активно да инвестират.

Решението на съвета и резолюцията на парламента на практика откриват процеса на законодателни преговори и прехвърлят отговорността за навременното прилагане на инструментите за възстановяване и програмите върху страните членки. България няма време за забавяне и колебания.

- ..Как България може да се възползва по-добре от Фонда за стратегически инвестиции?

- Фондът за стратегически инвестиции е едно от безспорните постижения на комисията на Жан Клод Юнкер в отлично сътрудничество с ЕИБ. За три години фондът успя да мобилизира и инвестира повече от 350 млрд. евро с минимална гаранция от общия европейски бюджет. За сравнение - точно толкова милиарди е рамката на европейските структурни и инвестиционни фондове за 7 годишен период (2014 - 2020) и за тези три години от тях бяха инвестирани по-малко от една трета.

Моделът на Фонда за стратегически инвестиции се основава на ефективно и опростено кредитиране, изграждане на инвестиционни прозорци с подкрепата на ЕИБ и мрежа от европейски банки, ясни правила, прозрачни процеси на взимане на решения и решаваща роля на частния капитал. Този опит е в основата и на предложената кредитна част на Плана за възстановяване "Нова генерация ЕС".

България имаше успех в прозореца за финансиране на МСП, и то благодарение на активността на български банки. На пръстите на едната ръка се броят по-големите инвестиционни проекти, финансирани от фонда у нас. Страната ни пропусна възможността да се включи активно в реализацията на фонда. Може би от префокусиране в оперативните програми пропуснахме огромно поле за инвестиции чрез национални платформи и минимални национални гаранции.

Това е пропуск с последици. Сега нямаме никакъв институционален опит в подготовката на национален план за възстановяване в частта кредитен ресурс и мобилизиране на частен капитал.

Новата формула "Инвестиране ЕС" е продължение на фонда, но изцяло в контекста на "Нова генерация ЕС". Очаква се да подкрепя ключови инвестиции в инфраструктура за водород, екологична - предимно водна, инфраструктура, вълната за реновиране, платформи за здравна инфраструктура, инфраструктура за съхраняване на енергия.

Като национално участие сме пропуснали вече повече от 4 години. Ако продължаваме да се чудим и игнорираме кредитното финансиране, можем да пропуснем всички възможности да го използваме за икономическия растеж на България. Не случайно Съветът на ЕС промени съотношението грантове/кредити. Това не е спор за спестяване на пари. Това е налагане на нова визия за ефективни публични инвестиции и мобилизиране на частен капитал.

Какви са възможностите, които предоставя Фондът за справедлив преход?

- Фондът за справедлив преход е един от трите елемента на Механизма за справедлив преход – Фонд за справедлив преход; специална схема в рамките на "Инвестиране ЕС" и Механизъм за отпускане на заеми за публичния сектор. Целият механизъм беше представен от ЕК и в момента ЕП работи като съзаконодател по предложенията и се подготвя за скорошни преговори със съвета.

На първо място Фонд за справедлив преход – специално адресиран към районите с минна индустрия и високовъглеродни производства. Според ЕК той трябва да подпомогне трансформирането на регионалните икономики в контекста на Зеления пакт. Това, за което работим в парламента, е да направим така, че фондът да бъде достъпен, прозрачен и ефективен, като подкрепя инвестиции в нисковъглеродни производства, квалификация и преквалификация, иновативни технологии, предприемаческа инициатива и МСП. Изискване за участие във фонда е изработването и договарянето на национални/регионални планове за справедлив  преход. Според комисаря по енергетика г-жа Кадри Симсон три четвърти от фонда се планира да бъдат инвестирани през 2021 и 2022 година – около 30 милиарда евро. Отново апелирам! Няма никакво време – 2021 година е след 5 месеца. България не е готова. Имаме възможност да се възползваме от фонда, но ще загубим и тази възможност, ако се забавим.

Комбинирането на фонда с други инструменти може да даде много добри резултати. Примерно преквалификация на работници от минната индустрия в строителни работници, необходими за реализацията на вълната за реновиране на сгради.

Механизмът за отпускане на заеми в публичния сектор е много интересен особено за местните власти и проблемните направления като екологична водна инфраструктура или управление на отпадъци, енергийна и транспортна инфраструктура, социална инфраструктура, рехабилитация и обеззаразяване на земя. Като имам предвид всички проблеми, свързани с общинския дълг, очевидно ще са необходими иновативни решения на национално ниво. Но това е още една възможност, която не трябва да се пропуска.

Какво показва статистиката за България с резултатите от използване на различните механизми на европейското финансиране?

- След два периода за планиране от 2007 г. до сега България натрупа опит и капацитет в реализирането на оперативните програми. За съжаление винаги имаме забавяне и сериозна част от инвестициите се договарят в последния момент, с което поставяме почти непреодолими предизвикателства пред изпълнителите на проектите, но крайният резултат е добър.

За съжаление не така стоят нещата с Фонда за стратегически инвестиции, с хоризонталните програми на ЕС, с участието в трансрегионални проекти. Участието на страната ни е слабо, почти незабележимо. С изключение на прозореца за МСП по ЕФСИ, за който вече стана дума. Често дори информационните точки по хоризонталните програми не работят.

Според натрупаните данни какво е качеството на подготвените от България проекти и какъв съвет може да бъде отправен във връзка с подготовката на новия програмен период?

- Според категориите проекти проблемите ни са различни.

За проектите по хоризонталните програми не ни достигат партньорство и иновативност.

За инвестиционните проекти мога да кажа, че за съжаление залагаме на традиционни, често остарели технологични решения, което прави проектите остарели още преди реализацията им. Радвам се да кажа, че има и изключения, но те са малко. Ако искаме да работим в контекста на Европейската стратегия за растеж, трябва да се ориентираме към иновативни решения и в проектирането, и в изпълнението.

Пълния текст четете в бр. 4 на сп. ГРАДЪТ