Инж. Стефан Чайков: С въвеждане на тол системата се отваря широко вратата за ПЧП в пътния сектор
Интервю с инж. Стефан Чайков, Председател на УС на Българска браншова камара "Пътища", по повод 25-годишния й юбилей
Инж. Чайков, Честит 25-годишен юбилей на ББК „Пътища“! Каква е днешната мисия на браношовата камара, обединяваща пътно-строителния бранш?
- В общ план с нищо по-различна от досегашната: да обединява и подпомага дейността на фирмите от пътно-строителния бранш. Това, върху което трябва да се фокусираме в непосредственото бъдеще е подготовката на бранша за работа при съвършено нови условия, след внедряванета на електронната тол-система. Съвършено нови, защото очакваме да приключи продължителния период на недофинансиране на пътния сектор, и администрацията и бранша ще могат да се фокусират върху стратегическото планиране на бъдещата си дейност.
Какви са предизвикателствата пред пътностроителния бранш като фирмен капацитет и развитие?
- Основното предизвикателство са кадрите. Това е общоевропейски проблем и важи с особена сила за нас, тъй като имаме да извървим още път, докато доближим европейските стандарти. Недофинансирането, за което споменах преди малко, е един от ключовите фактори за задълбочаване на кадровия проблем в сектора, поради невъзможността на фирмите да планират дългосрочните си инвестиции в кадри и материално осигуряване. Затова отдаваме много голямо значение на успешното въвеждане на тол-системата и възможността чрез нея да се достигне до дългосрочно планиране на инвестициите от страна на държавата, което да позволи на фирмите да погледнат към устойчиво разрешаване на кадровите си проблеми. Едно от най-важните решения в тази посока е качествено нови форми на сътрудничество между бранша и образователните институции, които подготвят кадрите необходими за нашата работа. Друга предпоставка за бъдещото ни успешно развитие като бранш е създаването на условия за т.н. продължаващо обучение на всички кадри. Светът на технологиите се променя непрестанно и този процес е ускоряващ се. Ако не намерим формите на адаптация към този процес сме обречени на неуспех.
И още нещо много важно, за което сме разговаряли в бранша: Увеличаването на инвестициите в сектора, особено в компонента поддържане на пътищата, повишава и изискванията на обществото (което в крайна сметка ще плати по един или друг начин цената на това увеличаване) към качеството на работа пътно-строителните фирми. Това изисква безкомпромисност от наша страна по отношение на качеството на извършваните дейности.
Смятате ли, че има нужда от промени в законодателството, свързани с инвестиционния процес по проектиране, изграждане, ремонт и поддържане на пътната инфраструктура?
- Да. Нормативната уредба винаги се нуждае от оптимизиране особено в условията на бързо променящи се технологии. В това отношение работим, по инициатива на КСБ, съвместно с всички браншови организации в сектора за подготовка на необходимите промени. В по-тесен план планираме да инициираме в Консултативния съвет към Председателя на УС на Агенция „Пътна Инфраструктура“ промени в действащата Техническа Спецификация, която е ключовия документ, регламентиращ дейностите в пътното строителство
Какво е отношението към реда на провеждане на обществените поръчки? Не смятате ли, че обжалванията бавят и често провалят финансирането на значими инфраструктурни проекти?
- Обжалванията със сигурност забавят процесите, но в крайна сметка живеем в конкурентна среда и всеки трябва да има правото да възрази ако смята, че е ощетен. Най-неприятната тенденция напоследък стана обжалването на самата фаза на обявяване на обществените поръчки и то от фирми, които очевидно нямат материален интерес (не биха могли по същество да се състезават за поръчката). Направиха се стъпки към подобряване на ситуацията, големи надежди за изсветляване и повишаване на конкурентността се възлагат и на електронните обществени поръчки.
Кои са според Вас най-важните стратегически пътни проекти през следващия програмен период на ЕС?
- Макар, че Многогодишната Финансова Рамка все още е в процес на договаряне, отговорът ми се базира на някои сигнали, идващи от страна на Европейската Комисия, че все пак и през следващите 7 години ще бъдат предвидени средства за доразвитие на пътната инфраструктура в България в участъците от основната TEN-T мрежа.
Това означава, че ЛОТ 3.2. на АМ „Струма“ и трасето София – Видин си остават ключови приоритети. Споменавам ЛОТ 3.2 на АМ „Струма“, защото предвид сложността на обекта, разполагането във времето (вече сме средата на 2019 г.) и особено предвид факта, че на този етап няма яснота за запълването на недостига на средства в Приоритетната Ос по ОПТТИ, в качеството ми на член на КН на ОПТТИ горещо бих подкрепил евентуално фазиране на част от обекта за следващия програмен период. Досега такъв разговор не беше възможен, защото се предполагаше, че няма да разполагаме с ресурс за пътища в новия програмен период. Предстои заседание на КН на ОПТТИ през юни, на което се надявам тези теми да се дискутират задълбочено.
По отношение на останалите обекти, които ще трябва да се построят с бюджетно финансиране най-важните приоритети са АМ „Хемус“, за която, за щастие, вече има и осигурено финансиране за 134-те км от Боаза до пресичането с път I-5 Русе - Велико Търново, пътят „Мездра-Ботевград“, който е с изключително висока концентрация на ПТП, и разбира се магистралата „Русе-Велико Търново“- една от най-натоварените с тежкотоварен трафик пътни артерии. Продължавам да твърдя, че особено след стартиране на електронната тол-система, с оглед на нуждите от спешно изграждане на базисна пътна инфраструктура се отваря много широко вратата и за Публично-Частни Партньорства в сектора.