Г-жо Неделчева, на 15 юли в Брюксел предстои среща, на която България ще представи своята позиция за Дунавската стратегия. Какви са вашите очаквания?-  Конференцията, която организираме, е ключова, защото отбелязва края на един етап и началото на нов – финалът на първата част от публичните консултации, лансирани от Европейската комисия с участието на всяка от държавите, попадащи в Дунавския регион. С изслушването през тази седмица стартират истинските преговори, чиято цел е да се представи финалният документ пред Европейската комисия с конкретните проекти и начинът на тяхното финансиране. Беше важно да отбележим присъствието на България като свързващо звено и, от друга страна, тези консултации доведоха до нашия девиз "Оключване на потенциала".По време на форумите и дискусиите направихме равносметка, че притежаваме потенциал, но той е или забравен, или неглижиран, т. е. не му е обръщано достатъчно внимание. Искаме да го заявим ясно пред Европейската комисия и да покажем какви са приоритетите на страната, за да ни даде тя най-правилните насоки какви ще бъдат следващите стъпки. Освен това България ще има възможност, представяйки своята позиция, да прецени много ясно още на този етап до каква степен се вместваме в Дунавскатата статегия и ако съществуват разминавания, ще разполагаме с достатъчно време и в срок от шест месеца да реагираме. Моето мнение е, че чисто стратегически диалогът между участниците в тази среща, които са както от страна на Европейската комисия, така и от всичките страни, пападащи в обхвата на стратегията, е от ключово значение. Към момента голяма активност има от страна на Германия, Австрия и Унгария, които се оформят като звеното на Дунавската стратегия в Централна Европа. Другото са държавите, намиращи се в т.нар. Долен Дунав – Сърбия, България и Румъния, като идеята е комуникацията между тези две тройки да се подобри.Какви ще бъдат следващите стъпки?- Следват двустранните преговори между Европейската комисия и всяка от страните, като целта е до края на годината да бъде оформен и представен крайният стратегически документ, който освен проектите ще съдържа и правилата, по които тази стратегия ще работи. Дунавската стратегия трябва да бъде приета по време на унгарското председателство на Европейския съюз. Важно е и нейното практическо приложение, защото всички сме заинтересувани тя да не остане само един документ, съдържащ хубави и добри намерения, които да нямат практическо приложение.Идеята за Дунавската стратегия е инициирана по модела на стратегията за Балтийския регион, но смятам, че не трябва да се ръководим изцяло от него, защото той си има своята специфика. Идеята е по време на самото изпълнение на стратегията тя да бъде открита, т.е. когато се види, че изпълнението на дадени проекти не върви, няма смисъл да бъдат харчени и отделяни средства за тях,  т.е. във всеки момент проект, който не се вписва в сроковете, ще бъде изваждан от Дунавската стратегия и проект, който е нов и е мобилизирал потенциал, притежава ясна визия какво и как ще се случва и докаже, че разполага с административен, финансов и човешки ресурс, ще бъде включван в документа, което е изключително окуражаващо. По този начин и ние имаме шанс да се включим във всеки етап. Това са част от проблемите на Структурните фондове в момента. Интегрираният подход е от ключово значение за проектите, които ще бъдат одобрени и включени в Дунавската стратегия. Какво на практика означава това?-  На първо място, самата стратегия е идентифицирала три оси – свързаност с транспорт и енергетика, околна среда и социално-икономически потенциал, като тук попадат туризмът, административният капацитет, обменът на знания, т.е. интегрираният подход се опитва да накара всичките тези аспекти да си взаимодействат и да се намери общото между тях. На първо време това е най-важното – той обединява тези основни аспекти. Втората специфика е, че чрез него получаваме една комуникация на вертикално и хоризонтално ниво. На вертикално между различните институции от Европейската комисия, до националното правителство, общината и неправителствената организация, а на хоризонтално между страни и региони. Само чрез интегриран подход, когато се намери разумен подход между комуникацията, хоризонталните и вертикалните партньори, когато се намери общото между всички аспекти, смятаме, че имаме много по-големи шансове тя да се реализириа.Каква е нашата проектна готовност и съществуват ли съвместни проекти с Румъния и Сърбия, тъй като по време на предишните срещи някои от страните представиха общи проекти? - Тук е моментът за отбележим, че ние наистина имаме 250 проекта, което е окуражаващо, но трябва да бъдем и откровени, че те са на идейно ниво. Европейската комисия ясно заяви, че ще финансира на първо време проектите, разполагащи с финансова готовност и административна инфраструктура. А ние знаем, че в страната ни има още над какво да работи. Факт е, че имаме своите партньорски проекти и аз призовавам от самото начало да не се концентрираме само върху Румъния и Сърбия, защото те са част от Трансграничното сътрудничество, а идеята на Европейската комисия е Дунавската стратегия да не възпроизвежда трансграничното сътрудничество. Целта е между другата част – Австрия и Германия, и България и Румъния да си сътрудничат и взаимодействат, а не да останем разделени, както сме в момента по отношение на социално-икономическото развитие. Целта е именно между тези два района – Западен и Източен, на Дунавския регион да има изравняване на стандарта на живот, на икономическия ресурс и потенциал. В това отношение България си взе своите поуки. Така например по време на първите разговори спонтанно търсехме партньорство с Румъния и Сърбия, но в течение на месеците видяхме, че наши естествени партньори са и Австрия, и Унгария, което е изцяло в духа на стратегията.Вие застъпвате тезата, че инфраструктурата е най-важният компонент на стратегията за България, от тази гледна точка кои са конкретните проекти в тази сфера?-Инфраструктурата и транспортните коридори в България притежават качеството да предизвикват верижна реакция за по-нататъшно развитие както в социално-икономически аспект, така и по отношение на човешките ресурси. Ако имаме хубави пътища, ще успеем да накараме туристите да дойдат и т.н. Това се отнася и до самото речно плаване, което е свързано с опазването на околната среда. Всички знаем, че в горната част на реката се пътува по един начин - спокойно от една столица до друга, но в момента в който искаме да пътуваме от Будапеща до България, ни посрещат замърсените води.На какъв принцип ще става финансирането на всеки от одобрените проекти?- Дунавската стратегия трябваше на отговаря на три не-та – не на нови иституции, не на нови регламенти и не на нов финансов механизъм. Това всъщнос е едно голямо "да", защото няма да има отделен финансов ресурс, но всички неусвоени средства от Структурните и Кохезионния фондове могат да бъдат пренасочвани към тези региони. В средата на всеки един бюджетен период на Европейския съюз се прави ревизия и когато някои от страните членки не са се справили с част от усвояването на средствата, те отиват при най-добрите членове. Този път Европейската комисия ни дава шанс средствата да си останат при нас, което означава, че от ключово значение е ние да направим анализ на досегашните оператвни програми, на средствата, които са усвоени, и на средствата, които могат да бъдат пренасочвани. Можем да отбележим, че освен вътрешните фондове за финансиране Дунавската стратегия дава шанс да се използват и фондовете, свързани с политиката на разширяване, от които в момента се възползва Сърбия. Но на първо място ни е необходим един много внимателен анализ и да идентифицираме ясно приоритета, че целта не е отново тези средства да бъдат пренасочени, а да имаме ясен отчет и представа какво ще се случва. Новината, която предстои да излезе през следващите месеци, е, че за Дунавската стратегия е предвиден мониторинг, което е една много добра практика. Освен Дунавската стратегия кои са другите ви приоритети като евродепутат?-  Аз имам няколко основни приоритета и веднага след Дунавската стратегия идва бъдещето на земеделието и реформата на общата селскостопанска политика. Много е важно за България през следващия програмен период да отвоюваме позициите си, които са ключови по два основни въпроса – изравняването на субсидиите между новите и старите страни членки и запазването на директните плащания. Другата важна тема е свързана с Шенген и Шенгенската информационна система, борбата с корупцията и организираната престъпност, като на 13 юли ще бъде първото представяне на България пред комисията ЛИБЕ (Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи). Равенството на половете и правата на жените също е много важна тема, а така също и европейската гражданска инициатива и правото на гражданите да участват при вземането на решения в Европейския съюз.