Как се отразиха кризата и спадът на строителството на бизнеса ви?- Не бяхме изненадани от развитието на пазара, защото още в края на 2008 г. имахме сигнали от партньорите ни от Западна Европа. Общият обем на пазара на градива в България за последната година спадна с поне 25-30% след 50% през 2009 г.Като цяло на групово ниво успяхме да се подготвим за ситуацията и навреме да реструктурираме бизнеса си. Пазарът се сви драстично, но ние действахме много гъвкаво и с продукти, които да обхванат дори и най-ценово чувствителните инвеститори,  уплътнихме освободени ниши от конкурeнти и увеличихме пазарния си дял.Догодина очаквам секторът да остане наситен и силно конкурентен, но смятам, че това е дъното. Срещите ми с колеги от други държави ми дават повод за умерен оптимизъм: в Централна и Западна Европа вече има първи сигнали за възстановяване на икономиките и съответно на строителството. Вероятно 2011 няма да е много по-добра от 2010 г., но поне няма да е по-лоша. Затова мисля, че ако не първото, до второто тримесечие на 2011 г. ще видим съживяване на сектора.Това, което ни изненадва обаче, е, че вместо да дойде времето на качествените материали, стана точно обратното – пазарът се фокусира единствено и само върху цената и много от клиентите оглушаха на темата качество и устойчивост на инвестицията. Радващо е, че много наши дългогодишни клиенти, независимо от низходящото развитие на пазара, казаха: ние ще работим само с най-висококачествения продукт за зидария. Мнозинството за жалост избра по-евтиното, фокусира се върху краткосрочното решение за излизане от ситуацията и загърби идеята за устойчивост.  Доколко крайният клиент коригира тази склонност?- Никак. Отворете един сайт за продажба на имоти и ще видите, че се описва местоположение, квадратура, разположение на стаите и т.н., но много рядко – с какво е построен имотът, не само тухли, а и фасадни системи, покрив и др. В масовия случай се пише "ново строителство", но какво се крие зад този термин само може да се гадае. На много места грубото строителство се извършва с нискокачествени материали, фасадата се напудря, слагат се медни олуци и хубави иноксови парапети, шлайфан гранит в общите части, а хората се радват колко хубав имот си купуват и когато се нанесат, започват техните главоболия.От друга страна, дори и да се интересува от качеството на вложените продукти, крайният клиент не е все още твърдо убеден, че трябва да плати нещо повече днес с идеята за бъдещи ползи (намалени сметки за комунални разходи), тъй като финансирането е тежко и той мисли каква вноска по кредита ще има сега, а не какви разходи за отопление и климатизация например ще има след няколко години.В строителния сектор има доста добри разпоредби и норми за проектиране – за топло-, за шумоизолация и т.н., които обаче не се спазват или контролът им е по-скоро проформа. А ценовата война е най-неустойчивият подход, защото всяка строителна компания, производител или дистрибутор, сваляйки маржовете си в желанието за реализация на сделката на всяка цена, губи възможността да реинвестира в своя бизнес и се погубва в дългосрочен план. Колко скъпо е евтиното в грубия строеж?- Бих могъл да дам пример в сферата, където съм подготвен. В една еднофамилна къща при абсолютно еднакви параметри на строителство с обикновена тухла четворка с топлоизолационна система и при Porotherm със същата дебелина на топоизолацията, където реално разликата в цената за строителство би била само разликата в цената на тухлите, то тя ще се изплати с по-ниски сметки за отопление и климатизация за няколко години. Проблемът е, че хората не могат да си го позволят днес.Държавата изцяло отсъства от политиката за жилищно строителство. Преди имаше облекчения за сгради с енергийна ефективност, категория А и Б (освобождаване от данък сгради за период от време в зависимост от класа, впоследствие отменени за ново строителство – бел. ред.). Нещо повече - инвестицията например в по-добрата дограма вдига базата за данък сгради.Предприемачите малко или много са убедени, че трябва да работят с качествени продукти. Но колкото и да харесват една добра тухла, дограма или топлоизолационна система , признават, че за момента са им скъпи, и правят поредица от компромиси, за да може да слязат до ценовите нива на пазара, които за последната година спаднаха до 30% на места. Крайният клиент има затруднен достъп до финансиране. В момента се търсят малки жилища с кредити на нива от 35 хил. до 50 хил. евро.От друга страна, предприемачът е купувал имоти на висока цена по време на бума, когато обезщетенията стигаха до 40%. В момента пазарът определя продажни цени на апартаментите 500-800 евро на кв.м. Единственият начин да запази някаква рентабилност е да използва евтини материали.Когато купувачът има добър достъп до финансиране и се върне доверието в сектора, когато той отиде да избере от 50 апартамента, вероятно в дългосрочен план пазарът ще отсее качествените от останалите. Но преди това трябва да е убеден, че си струва да плати малко повече.Интересното е, че крайният клиент, който може да си го позволи  – а тази година има много еднофамилни къщи – проучва внимателно и в масовия случай се стреми да използва качествени материали, защото го прави за себе си. Предприемачът, стремейки се да минимализира загубите, реагира по противоположния начин. Ако недостъпността на жилищата в момента влияе негативно на качеството, трябва ли някаква специална подкрепа за търсенето, обвързана с определено качество и цели за намаляване на емисиите парникови газове и енергийното потребление? Все пак това е проблем, който ще тежи десетилетия, тъй като сградите, които се строят днес, ще са тук и след 50 години. През 2020 г. идва и директивата на Европейския съюз за намаляване до минимум на парниковите газове, дължащи се на използването на сградния фонд.- Идеята е за същите пари хората да получават повече, а не да получават същия продукт за по-малко. Не е ли по-добре да получиш по-високо качество срещу малко повече пари, отколкото боклук за по-малко? Досега говорим само за топлоизолация, но нещата не свършват там. Ами шумоизолацията? Имаме норми за шумоизолация, от които никой не се интересува.Държавата също може да използва лостовете, които има, по-активно. Контролът на качеството на продуктите тотално се пренебрегва. Голяма част от ценовата война се подклажда от нелоялната конкуренция и посивяването на сектора. На пазара има продукти с крайно съмнителни декларации за оценяване на съответствието. Законът е направен така, че всеки, който внася нещо, би могъл да декларира, че продуктът има сертификат, че съответства на европейските норми.А ако се окаже, че той не отговаря на изискванията, никой не търси отговорност. Държавата губи и от нелегален внос и неплатени екотакси за опаковките.Кои бяха основните препятствия за вас като инвеститор? Доволна ли е компанията Wienerberger от дейността си в България?- Тази инвестиция беше изключително успешна. България  беше логичното продължение на експанзията в Източна Европа, която Wienerberger започна през 1990 г. Нашата инвестиция беше направена през 2006-2007 г., строителството беше реализирано само за 10 месеца. Изградихме екип от високо мотивирани служители не само в София, но и в Луковит, където те се справят чудесно с техника от най-модерно поколение. Прилежащата инфраструктура като достъп до природен газ, суровина до завода, транспортна достъпност до главните пазари е чудесна. Комуникацията с държавната и местната власт беше перфектна и не срещнахме почти никакви проблеми по реализацията на проекта. Wienerberger гледа дългосрочно на пазара в България и не е изключено да построи и втори завод в бъдеще. Това е успешната история на развитие на Wienerberger.   Колко е решаваща държавната подкрепа за чуждите инвестиции и колко чисто бизнес причините за един проект?- България има потенциал за развитие в жилищния сектор. През 70-те години на миналия век е имало фабрики, които са произвеждали общо 3 000 000 куб. м зидарийни тела. В момента този обем е спаднал в пъти, като работят не повече от 15 местни фабрики.Българинът е любител на керамиката, обича топлите и естествените материали. Тя има голямо бъдеще, но пазарът трябва да покаже съживяване, за да има нови инвестиции. Но, от друга страна, държавата трябва да започне да следи дали всички производители и вносители спазват изискванията за опазване на околната среда и останалите законови разпоредби.  Дали произвеждаш тухли или кофички за кисело мляко, сивият сектор пречи на чуждите инвеститори.