Господин Хампарцумян, какво е отношението на банките към бизнеса с недвижими имоти в момента? Уникредит Булбанк наскоро подписа договор за кредит на нов търговски център в София в момент, в който други проекти изпитват затруднения. Това означава ли, че по-агресивно се борите за пазарен дял?- Не бих могъл да се ангажирам с целия банков сектор. Нашата банка имаше спокойно поведение по време на кризата, може би бяхме и малко по-консервативни преди това.Агресивни не сме, но сме по-постоянни на фона на други институции, които доста рязко спряха да работят в този сегмент. Добре структурирани проекти, които имат икономически смисъл, при по-високо капиталово участие на предприемачите си заслужава да бъдат подкрепени.Продължаваме и да подкрепяме устойчиви проекти и да помагаме за преструктуриране на тези, които не са били позиционирани по устойчив начин. Много по-консервативни сме при финансирането, дофинансирането и преструктурирането на всичко, което е свързано с недвижимите имоти.През 2006 - 2008 г. имахме бум, който няма да се повтори. Сега броят на проектите е по-малък, но те са по-разумни и са ориентирани много повече към устойчивото местно търсене, отколкото към някакви хипотези за взривни проценти на растеж.Банките в България следват успеха, но не го създават. Големите български банки продават кредити и въпреки големия им обем те не поемат големи рискове. От тях не се очаква да действат като фондове за частни инвестиции, които са много чувствителни и много по-лесно се изнервят. Банковият сектор следва търсенето в реалния сектор и наличието на добри проекти и устойчивото развитие в икономиката. Какво сега мотивира подкрепата, ако преди кризата това беше постоянният ръст в цените на имотите?- Сега говорим много повече за бизнес перспективата пред даден проект от гледна точка на прихода, който той би могъл да генерира устойчиво. Това значи ли, че сте оптимисти, че в определени местоположения или сфери на икономиката има потенциал?- Нали не мислите, че населението на София в един момент ще направи колективно самоубийство или нещо подобно? Докато има икономика и хора, които искат да работят, да потребяват и да живеят в една по-наредена среда, ще има и развитие. Кои са тези ниши? Или подходът е индивидуален към всеки проект?- Понякога самият проект генерира растеж. Виждате, че с промяната на инфраструктурата на градовете се създават нови възможности за бизнес, в страната – също. Това ще бъде, което ще движи пазара в близките години. А важно ли е дали един проект е зелен или екологично устойчив?- От икономическа гледна точка устойчив означава ефективен. Това е необходимо, но не е достатъчно условие. Фактът, че един проект е екологичен или енергийно ефективен, не го прави на всяка цена успешен. Един критерий никога не е водещ, но вече е задължителен елемент. Имате ли приоритетни индустрии за кредитиране?- Тези понятия са в миналото. Приоритетите ги поставят предприемачите. Администрациите, банките, регулаторите ги следват. Какви са вашите предвиждания за развитие на икономическата ситуация?- Трудно излизане от кризата, която вече свършва в Западна Европа, като не можем да очакваме да се върнат условията преди нея в средносрочен план. Реформите в икономиката и публичния сектор ще играят ключова роля да създават благоприятна среда.Очаквам спиране на нарастването на лошите кредити, а двигател на икономиката ще бъдат експортно ориентираните фирми, като при спокойна конюнктура ще очакваме раздвижване в банкирането на дребно.В банковия сектор предстои да бъдат въведени още по-консервативни регулации в резултат на кризата.Страните от региона като цяло имат голям потенциал за растеж. Как оценявате обема на кредитите?- Обемът на кредитите нараства много бавно. Тези за строителство бяха нараснали в бурните години, а сега се задържат. Но няма никакво значение обемът на кредитирането, а дали има добри проекти. Когато има добри проекти, се намират и кредити.Капиталът днес е малко и е скъп. Преди всички строяха молове, сега модата е на фотоволтаичните паркове.Виждаме, че приоритет за банките, особено в банкирането на дребно, е жилищното кредитиране. На какво се дължи това? Ще видим ли ръст и в проектното тогава?- Ако има хубави проекти. При жилищното кредитиране има и един културен фактор, който го прави по-атрактивно като бизнес. Жилището е център на живота на българина и хората, които си купуват жилища, го правят не със спекулативна цел, а за да живеят в тях. Това се случва и ни дава допълнителна увереност, че не правим грешка. Лошите кредити в банковите портфейли фактор ли са задържането на инвестициите в определен тип проекти или видове имоти?- Със сигурност един лош кредит означава, че е натрупана определена история. Не забравяйте, че лошите кредити в преобладаващия брой случаи са обезпечени. Това, че обезпечението е поевтиняло, може да означава малка загуба в бъдеще. Ако проектът е бил добър и просто в момента е в някакво затруднение, при възстановяване на пазара може да се възстанови и той. Това са естествени процеси по време на икономически затруднения. Въпросът е банките да са добре подготвени в добрите години, за да могат да посрещнат тези предизвикателства. Виждате ли тенденция за повече разрешаване на проблемните случаи?- Не. Истинското разрешаване ще дойде, когато икономиката започне да расте устойчиво, и то със закъснение от може би няколко тримесечия. Дори може да имаме допълнително влошаване в следващите едно-две тримесечия, но това пак е естествено, защото България влезе по-бавно в кризата и също така ще излезе по-бавно.Интервюто взеха