Г-н Бек, разкажете как избрахте Велико Търново за мястото на вашата инвестиция?- През август 2005 г. по време на лятната си почивка посетихме България - първо София, след това Велико Търново и накрая Варна. Когато пътуваме, ние имаме навика да се отбиваме в офиси на фирми за недвижими имоти, за да научим повече за мястото, на което сме. Така се запознахме със Силвия Йорданова и Любо Марков. Бяхме заинтригувани от историята на Самоводска чаршия и се пошегувахме, че бихме си купили имот на това място, ако нещо се продава. Човек никога не знае дали един тексасец се шегува или не, но в този случай ние бяхме съвсем сериозни. Малко по-късно отново се срещнахме със Силвия и Любо на чаша кафе и обсъдихме различни възможности. През февруари 2006 г. получихме факс, в който се казваше, че ханът "Хаджи Николи" се продава и ние откликнахме. Две са предпоставките за подобна инвестиция. Първо, трябва да откриеш потенциала и да харесваш това, в което инвестираш. И второ, трябва да имаш пълно доверие в хората, с които работиш. В резултат на толкова години опит ние преценихме, че и двете предпоставки са налице. Предизвикателство ли беше за вас да възродите емблематична не само за търновци, а и за всички българи над 150-годишна сграда, строена от първомайстора Никола Фичев?- Възстановяването на хана "Хаджи Николи" следваше нормалния в този случай процес. Правили сме го и друг път и не е трудно, когато работиш с добри професионалисти. Силвия и Любо проследиха целия процес от първия до последния ден. Те бяха тези, които трябваше ежедневно да решават проблеми от всякакво естество и могат по-подробно да отговорят на този въпрос. Имахме добър архитект, а строителите ни са най-добрите. За едно подобно начинание е просто задължително да имаш добър изпълнител. Екипът беше невероятен. Честно казано, най-трудната част беше да се спечелят парите, за да се осъществи и завърши реставрацията на нивото, което ханът заслужава. Как взехте решение с какво предназначение ще е сградата?- Решението за това какво да бъде предназначението на сградата оставихме в ръцете на търновци. Всичко тръгна от любовта на екипа, ангажиран в проекта, към България, Велико Търново и хана "Хаджи Николи". Ресторантът, кафенето и виното бяха нещо като даденост. По този въпрос всички бяхме наясно още от самото начало. Другите идеи дойдоха най-вече от Силвия, Любо и техни приятели. Нещата се получаваха от само себе си, малко по малко, а и ние бяхме отворени за всякакви идеи и предложения. За да станат нещата добре трябва да има обмен на идеи – така се получи при нас.   Трудно ли се взема решение за подобна инвестиция?- Вземането на подобно решение изобщо не беше трудно. 26-те години в армията са ме научили да бъда решителен и да държа на думата си. Бих добавил, че тексасците на моята възраст обичаме да поемаме рискове и правим бизнес само с ръкостискане. Такива сме. Разкажете повече с какви трудности се сблъскахте в хода на реализация на проекта?- Най-трудното бе да направим всичко, така както трябва. Имам предвид перфектно, така както Колю Фичето би го направил. Само погледнете колко красива е сградата днес! Не ти се иска да си тръгнеш оттам. Усещането за уют е толкова силно! Единственият инфарктен момент бе получаването на разрешителното за ползване. Това е.   Бихте ли инвестирали отново в България и в какъв проект?- Да, бихме инвестирали отново в България, и то в имотите, намиращи се в непосредствена близост до хана. Единствената пречка е да се съберат съседните на хана имоти, за да се разшири вече направеното. Продължаваме усилията в тази посока. Някои от тях са частна собственост, други са общински или държавни, повечето в много лошо състояние, а собствениците им не желаят да предприемат нищо и ги оставят да се рушат. Ако можехме, бихме посъветвали управници в България, когато видят някой като нас, да направят всичко възможно, за да му помогнат. Има толкова места по света, където правителствата се борят за инвеститори и са готови на всичко, за да им съдействат и да ги привлекат. Това, което ние правим, не е схема за печелене на пари, а нещо хубаво за всички.