Арх. Рималовски, болничните сгради имат своя специфика. Как се съчетават изискванията от технологичните процеси, архитектурния образ, възгледите на инвеститора и конкретните градоустройствени показатели за такъв обект?- Проектирането на здравни заведения е много добре регламентирано с нормативни документи на Министерството на здравеопазването и на Министерството регионалното развитие и благоустройството. Въведените медицински стандарти обхващат целия процес по изграждане и функциониране на този тип строежи. Определено считам, че създаването на една болница е много по-сложен процес в сравнение с промишлените, обществените или жилищните сгради. За да се направи един добър инвестиционен проект, бих казал, че са необходими по-сериозни познания за структурата и функционирането на лечебната дейност. Затова неразделна и първостепенна част от него е проектът за медицинска технология, който се разработва от специализиран екип от инженери и медици. Определящи са профилът на здравното заведение иброят на болничните легла, които по най-нови изисквания трябва да са минимум 60. Нов задължителен елемент в структурата на болниците е центърът за спешна помощ, който предпоставя осигуряване на втори достъп до сградата и допълнителни помещения. Съвременните болници изискват все по-сложно оборудване и функционални решения, каквото е например новото направление в кардиологията - "Инвазивна кардиология".  От една страна, с технологичната схема се облекчава работата на архитекта по отношение на функционалното съдържание и разпределение на отделните помещения и комуникации. Но се изискват и сериозен опит и умения, за да се "облекат" зададените медицински параметри в един завършен естетико-функционален и обемно-пространствен организъм. Архитектурната визия на болничните сгради трябва да бъде ненатрапчива, изчистена и много премерена.Преди 1989 г. всички болници се проектираха от "Здравпроект" – ведомствена проектантска организация на Министерството на здравеопазването. Освен че са еднотипни, основен техен недостатък според мен е разхищението на площи за неизползваеми приемни и общи части, което не е нормативно изискване. При частните здравни заведения, които се развиват много активно през последните 2-3 години, инвеститорът държи проектът не само да отговаря на съвременните медицински стандарти, но и да е икономически целесъобразен. Тежестта пада върху вътрешното функционално изграждане и технологично оборудване. Казахте, че има създадена добра нормативна база по отношение проектирането на лечебните заведения. Има ли проблем със съгласувателните процедури? - Да, за всяко клинично направление с отделни наредби са регламентирани държавните стандарти по отношение на квадратури на функционални възли и помещения, използвани специфични настилки и облицовки, инсталационни системи, оборудване, включително брой персонал и пр.Одобряването на един инвестиционен проект е доста дълга и сложна процедура.Най-важните съгласувателни процедури при одобряването на инвестиционния проект са с РИОКОЗ и РИОСВ – за спазване на санитарно-хигиенните норми и отстояния, и с Министерство на здравеопазването. Според мен по-голямата бюрокрация идва от дългите съгласувателни процедури по Закона за устройство на територията с експлоатационните дружества, пожарната и общините, които издават разрешенията за строеж. Какви са възможностите за постигане на по-голяма ефективност на строителния процес на една болница, за сметка на какво става това? - Това според мен е много важен въпрос. Сблъсках се с два типа инвеститори, които са лекари по професия и имат солидни познания в системата на здравеопазването. В единия случай целият инвестиционен процес беше поверен на проджект мениджър, който със своя технически опит успешно координираше строителните работи, монтажа на технологичното оборудване и организацията на лечебната дейност, съгласувано с инвеститора. Във втория случай възложителят реши да заложи на собствения си опит в изграждане на здравни заведения в страната, и строителният процес върви доста по-трудно и с по-бавни темпове…Също както и с управлението на една вече действаща болница – много по-компетентно се администрира от специалисти по здравен мениджмънт, отколкото от лекари, даже било с висока професионална репутация. Но това смятам, че скоро ще се преодолее и бъдещето ще е на добре работещите специализирани клиники и по-малки многопрофилни болници. Какви държавни стимули са необходими, за да се поощрява развитието на модерни здравни заведения? - Вижте как е в развитите европейски страни: системата им на здравеопазване е изградена преди 30-40 години. Това е първото нещо, с което те се заеха, след като преодоляха бедността, защото разбраха, че за да е работоспособна, една нация трябва да е здрава. Колкото по-бързо и в България се въведе техният опит с прилагането на здравните фондове, толкова повече ще се стимулира конкурентоспособността на болничните заведения и ще се развиват нови частни за сметка на държавните. На държавна издръжка трябва да останат само университетските болници, където наред с обучението ще се финансират и повече научни изследвания. Необходимо е също така във всеки областен град да има лечебни заведения със социална насоченост.