Господин Расмусен, от екипа на Jaspers разбрахме, че любимият им проект е софийското метро. Кой е вашият?- Не е работа да Европейската комисия да раздава оценки на проектите. Не всички проекти тръгват от една и съща позиция и (напредъкът по) всеки проект би трябвало да се измерва спрямо препятствията и трудностите в конкретния сектор. Но след като веднъж сме казали това, все пак софийското метро е успешен проект – всъщност дотолкова, че в края на годината решихме да финансираме и втората линия, а сега обмисляме съфинансирането на допълнителното разширение към летището. Това, което всички харесваме на този проект освен ясната нужда от разширение на метросистемата в един нарастващ метрополис, е бързото и професионално провеждане на търговете благодарение на компетентността на "Метрополитен" ЕАД (столичната общинска компания за развитие и експлоатация на метрото – бел. ред.).Но не трябва да забравяме и "Летище София", и автомагистрала "Люлин". Всяка от тези инвестиции е пример за проекти, при които се справихме с преодоляването на значителни проблеми по време на изпълнението им, за да достигнат достатъчната степен на реализация, така че в крайна сметка да успеем да усвоим цялото налично европейско финансиране.  През 2010 г. беше преполовен първият програмен период за България. Какви изводи правите от работата на администрацията и главните изпълнители на проектите за транспортна инфраструктура – магистрали, железопътни линии, интермодални терминали, метро, пристанища и транспортни съоръжения на река Дунав?- Цялостната картина е на натрупани в последните 6-7 години закъснения, за които само можем да съжаляваме. В началото на този програмен период през 2007 г. нямаше нито един проект, който да е готов за изпълнение. Фактът, че на този етап не сме успели да стартираме всички проекти, сам по себе си е проблем. Когато теглим чертата, ще видим, че сме успели да изразходим твърде ограничено количество от финансирането от Европейския съюз. Но скромният резултат към края на 2010 г. не беше изненада, доколкото за тези закъснения се знаеше от години. Бяхме наясно, че никой не може бързо да поправи липсата на зрели проекти.Крайните срокове за изразходването на средствата в програмите са реални и би трябвало да се възприемат буквално. През 2010 г. видяхме първите примери, след като железопътният проект "Пловдив - Свиленград" не беше завършен навреме и България изгуби повече от 80 милиона евро европейско финансиране от бившата програма ИСПА.Но 2010 г. също така беше белязана от първия значителен напредък. Изпълнението на "Тракия" сега е в пълен ход. Работата се разраства по всички отсечки и имаме определени причини да бъдем оптимисти за този проект. Също така в железопътния сектор наблюдавахме значителен напредък и усещаме, че може би има светлина в края на тунела.  Оттук нататък започва стръмната част от програмния период. Какво показват таблиците ЛОТАР (европейската информационна система за наблюдение на проектите)? За кои обекти има възможност да попаднат в категорията "рискови"?- В рамката на бившата програма ИСПА преценихме, че ще бъде полезно да категоризираме определени проекти като рискови, след като те се финансираха поотделно. В случая със структурните фондове, тоест в периода 2007-2013 г., страните членки имат повече гъвкавост да прехвърлят финансиране от един на друг проект. Съответно предизвикателството е оперативната програма като цяло да поеме финансирането. Както споменах, всички проекти започнаха късно, което значи, че определени програми рискуват да загубят бюджетите си. Когато всички проекти са закъснели, просто трябва да стартираме повече проекти, за да постигнем същото ниво на усвояване, и именно това правим.  В този програмен период всички проекти се изпълняват, а средствата за тях се отпускат според правилото n+3. Какво правило влиза в сила следващия програмен период? Ако е n+2, какво ще значи това в сравнение с настоящата схема?- Комисията (Европейската комисия – бел. ред.) досега е сигнализирала много ясно, че правилото n+2 е важно за запазването на бюджетната дисциплина и ние бихме очаквали следващия програмен период да се основава на принципи, близки до настоящите.  От европейска перспектива какво сме постигнали в България и какви бихте препоръчали оттук нататък?- Предвид изоставанията и определени проблеми по редовността (на проектите), с които се сблъскваме, има тенденция фокусът да пада върху проблемите вместо върху постиженията. Не бива да забравяме, че с всеки месец системата на изпълнение отбелязва напредък. Бавно, но сигурно правителството започва да орязва излишната бюрокрация, да опростява правилата и да увеличава прозрачността. Също така е постигнат напредък и в цялостното усвояване. Посоката е правилна и това, което е важно тази година, е добрата тенденция да продължи.