Господин Дуда, кой от двата пътя за реализиране на енергийни икономии в експлоатацията на сградите – този, основан на инфраструктурата, или този, фокусиран върху самата сграда, ще даде по-добри резултати?- Това, което правим в момента в кв. "Кайсиева градина" във Варна, е конкретен пример как те могат да се допълват. Бихме искали да развием районна топлоснабдителна система, защото това е най-ефективният начин за производство на топлоенергия, що се отнася до енергийна ефективност, емисии въглероден диоксид и устойчиво екологично развитие. Нашата когенерация във варненската топлофикация има коефициент на полезно действие повече от 80%. Когато се произвежда само електричество в типична централа – било атомна или на въглища, ефективността грубо е около 30%.Районната отоплителна система има критичен размер, който позволява реализирането на подобна инвестиция. В същото време се използват енергийни ресурси на място и се позволява използването на възобновяеми източници като биомаса или геотермална енергия.Това е и една от причините тези системи да стоят на преден план в европейските политики. Те са много добър инструмент за изпълнение на целите 20/20/20 – намаляване на енергийния интензитет, намаляване на емисиите въглероден двуокис (CO2) и увеличаването на дела на възобновяемите източници с по 20 на сто.Но днес знаем, че трябва да предприемем по-глобален подход, за да свържем сградите или отново да върнем тези, които са излезли от мрежата. В миналото заради лошия имидж на системите за централизирано районно топлоснабдяване много клиенти са се отказали от него. Сградите от времето на комунизма са в лошо състояние, с много течове на енергия и нисък комфорт. Така че обновяването, реконструкцията, изолирането на стените и подмяната на прозорците с цел увеличаването на енергийната ефективност е важен въпрос, след като дълги години не са правени инвестиции в общите части и инсталациите. Ако едновременно бъде поправена сградата и се подобри топлинната инсталация, се получава значително повишение на енергийната й ефективност. Ако се добави и централизирана районна топлоснабдителна система, общата ефективност ще бъде значително по-висока. Какви са основните предизвикателства това да стане на практика?- Първото е липсата на доверие на клиента към централизираното топлоснабдяване заради лошите практики в миналото, а и сега в някои градове. Трябва да убедим хората, че това е най-добрият начин да се отопляват.В една нормална икономика това е най-евтиният метод. Все пак, както знаете, днес цената на електричеството в България е доста ниска и поради това то се използва много, дори това да е нелогично. Но както също знаем, цената му за гражданите днес не е икономическа, а политическа. То ще поскъпва и потребителят ще трябва да избере правилния начин на отопление.Необходима е и политическа воля, за да се включи районното централно топлоснабдяване в новия Закон за енергетиката и да се въведат решенията, необходими за развитие на системата.Когато купихме "Топлофикация Варна", ситуацията не беше добра. Четири години по-късно благодарение на инвестициите ни от повече от 7 милиона евро за увеличаване на енергийната ефективност чрез въвеждането на когенерация и подмяна на старите тръби успяхме да задържим цените на достъпно равнище. Разбира се, те се увеличиха, но не с толкова, с колкото скочиха тези на природния газ. Именно благодарение на повишението на цялостната ефективност на системата успяхме да откъснем цената на топлоенергията от тази на газа.Много важно беше, че си върнахме и доверието на потребителя благодарение на подхода ни в обслужването. Така трансформирахме една индустриална "Топлофикация Варна" в ориентираната към клиента компания "Далкия Варна".Започнахме да реализираме и печалби, въпреки че в последните години ни беше трудно. Но ние залагаме на това, че ситуацията ще се подобри и че клиентите ще разберат нашата цел и начина, по който изпълняваме екологичната си отговорност. А и вече имаме опит със същия подход и в други страни, сред които и източноевропейски като Чехия и Полша. Тенденция: от енергийни доставки към енергийни решенияКак бизнесът с енергийна преработка и производство на топлинна енергия се променя в последните години? Политическата цел за спестявания очевидно ограничава икономическите възможности в доставката на енергия.- Вярно е, че в световен план трябва да спестяваме, да намаляваме енергийната интензивност. Но точно това е основният ни бизнес. Развиваме енергийната ефективност от дълги години във Франция. Петролната криза през 70-те години ни накара да търсим решения за намаляване на енергийното потребление. Затова развихме бизнес модел, при който получаваме част от възнаграждението си от спестяванията.Трябва да намерим пътят, който най-добре съответства на всяка страна, за да приложим този механизъм. Определяме се като местен производител на енергия, което ни отличава от големите като Националната електрическа компания в България или Electricité de France (френски енергиен концерн – бел. ред.) и др. Ние произвеждаме и продаваме енергията пряко на клиента, което означава, че сме близо до него, и освен това му осигуряваме и услуги. Този двойствен подход ни прави ефективни и помага да намираме правилния път да пестим енергия и да осигуряваме най-добрите услуги. Има ли начин този подход да бъде разширен в други области? Охлаждането е на дневен ред в някои страни. - Да, в много области. Развили сме много предложения за промишлеността, в която има нужда от многообразни доставки като охлаждане, отопление, електричество, компресиран въздух, пара и др. Не е необходимо предприятия, които произвеждат автомобили или химически продукти, да бъдат специализирани във всички съпътстващи дейности. Затова сме развили много подходи за осигуряването на удобства за заводите. В този сектор имаме и финансов ангажимент към резултатите, така че възнаграждението ни се базира на ефективността. Ако не постигнем целите си, губим пари. Този подход може ли да се приложи към останалата част от вашия бизнес - домакинствата, малки и средни предприятия или пък бизнес сгради като офиси и търговски центрове?- Всяка ситуация е индивидуална. Много често районните отоплителни инсталации може да са добро решение, защото те постигат критичен размер, позволяващ инвестициите и използването на биомаса или геотермална енергия. Те са добър вариант за снабдяване с топлина или пък охлаждане за клиентите ни при най-висока ефективност или най-добра цена. Ако това не е възможно, можем да допринесем с капацитета си да експлоатираме и оптимизираме представянето на енергийните системи. Когато използваш енергия, трябва да я произведеш, да я транспортираш и разпределиш. Течовете трябва да бъдат избягвани в цялата верига. Благодарение на експертизата и опита на хората ни можем да овладеем този процес и да постигнем по-висока ефективност. За един по-ефективен святОсвен в стойността, която се добавя в твърдата инфраструктура като тръби, геотермални помпи и други съоръжения, къде виждате най-голям потенциал за оптимизация и спестявания? Къде трябва да е фокусът при инвестициите в сградите?- Има две възможности. Първо, важно е да има добро регулиране и наблюдение. Ние сме разработили инструментите, с които да експлоатираме по най-добрия начин енергийното оборудване.Другият важен път е този на малките когенерации. Освен големите съоръжения като тези във Варна, които имат повече от 2 мегавата инсталиран капацитет, може да се инвестира и в по-малки турбини - под 100 киловата. Такива когенерации могат да намерят употреба в жилищни комплекси или търговски центрове и да подобрят тяхната енергийна интензивност. Но за успеха в такъв бизнес трябва и някакъв стимул в цената на електричеството. Днес законодателството в България осигурява добра тарифа за електричеството от възобновяеми източници, но не се предвижда нищо за когенерациите освен задължението за изкупуване на произведения ток.Страната може да спечели от увеличение на производството на енергия от малки когенерации. Днес грубо се произвеждат малко повече от 5 тераватчаса годишно от когенерации, или 10% от цялото производство на електричество. То е концентрирано в системите за районно централизирано топлоснабдяване и някои големи промишлени предприятия. Това количество може да се удвои и дори утрои по два начина: първо, в "Топлофикация София", която има огромен потенциал; второ, в малки сгради като жилищни комплекси или офиси, болници и търговски центрове. А още 5 тераватчаса са 40% от потенциалното производство на АЕЦ "Белене", така че това не е за пренебрегване. И това е при ниския сценарий. Високият ще даде 75-80% от бъдещото производство на втора атомна електроцентрала.Как може да стане това? В "Топлофикация София" е необходима политическа воля за спасяването на компанията. Ако тя беше частна, досега да е фалирала, така че наистина трябва да се появи желание за реализирането на индустриален, бизнес и управленски проект за преструктурирането й.За реализирането на втория подход – малките когенерации, трябва ясен тарифен механизъм като този за възобновяемите източници на енергия. Инвеститорите са готови да поемат техническия и бизнес риска, като намерят ефективни решения за използването и на топлината, и на парата, и да подредят бизнес взаимоотношенията си, което не е малко. Могат ли тези проекти да допринесат към печалбите на бизнес проект в недвижимите имоти, който например печели от наеми и допълнително от продажбите на топлина и електричество?- Да. Въпросът е в правилната употреба на енергията. В днешния свят трябва да бъдем по-ефективни, а за да бъдем по-ефективни, трябва да произвеждаме повече енергия на място. Една от целите на България е да намали енергийната интензивност, която е много висока в сравнение с Европа. Енергийното производство в България е силно централизирано, а един от най-добрите начини за намаляване на енергийната интензивност е, като се произвежда до потреблението и така се избягват загубите при преноса и разпределението. Смятате ли, че това ще се случи?- Това е въпрос на енергийна политика. Така че защо не. Преди седем години нямаше когенерации в районните топлоснабдителни системи. В последните години много от тях инвестираха. Dalkia го направи, Христо Ковачки, който има подобни активи, и EVN в Пловдив.  Най-големият потенциал: обновяването на сградния фондАко се върнем към сградите, какво показва международният опит на вашата компания за потенциала за намаляване на енергийното потребление чрез активно управление и евентуално прилагане на мерки или инвестиции в производство, контрола и измерването? Какви резултати да очакваме, ако оставим настрана мощностите?- Очевидно е, че при обновяване на сградата потенциалът за спестяване е огромен. Би трябвало да се започне от него като първи приоритет. Ако се върна към проекта ни във Варна – "Кайсиева градина", първото препятствие е да комуникираме предимствата на централизираното районно топлоснабдяване. Второто е да работим с етажната собственост. Както можете да видите, ако се разхождате в град София или Варна, определени апартаменти са самостоятелно топлоизолирани и със сменена дограма. От гледна точка на живота на сградата и цялостната ефективност това е лудост. Затова приоритет на България трябва да бъде общата ефективност и използването на еврофондовете за тази цел. С обновяването на цялата сграда се увеличава и удобството, и енергийната й ефективност. Преди да говорим за умни сгради и системи за експлоатацията на енергийните съоръжения, трябва да атакуваме този проблем, който е много важен. Какви резултати може да донесе обновяването?- При същото ниво на удобство можете да намалите потреблението с над 35%, което е много. В действителност съм убеден, че общото потребление няма да намалее с толкова много, защото също така ще увеличим комфорта. Тъй като хората имат ниска покупателна способност, много често наши клиенти използват само по един радиатор, защото дори цената ни да е добра, тя още е висока за хората.