Инж. Станилов, вашата фирма е със сериозен опит в строителството на депа за битови отпадъци. Какви са трудностите при проектиране и изграждане на обекти в тази сфера?- Депата за отпадъци са съоръжения, съвкупност от множество системи, които са взаимосвързани. Всяко депо има специфичен характер. Проектното решение е зависимост от избраната площадка и геоложкия строеж на терена. От опита и квалификацията на проектанта зависи постигането на оптималното решение – максимален обем спрямо предложения терен и надеждно техническо решение. Тези фактори са предпоставка за лесна и икономически изгодна експлоатация.Като основен проблем в процеса на строителството могат да се посочат непълните проектантски разработки, придружени от неточни изходни данни. Участвахме в изграждането на три депа по мярка ИСПА, отговарящи на европейските изисквания - в Созопол, Силистра и Русе. Те бяха едни от "пионерите" в които се приложиха новите проектни изисквания, заложени в Наредба 8 (предишна Наредба 13) на МОСВ.Опитът в процеса на строителството на тези депа показва, че в проектите са допуснати редица слабости, които пречат на нормалната работа на строителите. По-важните са:за преработка на проектите и утежняване на строителството.- Неспазване на изискванията на цитираната Наредба 8 (има се предвид разполагане на едно от депата върху минна изработка).- Непълни проекти и неизяснени напълно технически решения за отделни съоръжения (например за пречистването на инфилтрата).- При подготовката на тръжните документи се обръща по-голямо внимание на текстовете на задълженията на участниците и почти никакво на техническите решения. Има ли достатъчно компетентни фирми в България за изграждането на подобни обекти в отговор на европейските изисквания?- Фирмите в България, притежаващи необходимият опит и квалификация за изграждане на такъв тип съоръжения, са малко. Съоръжения от типа на депа, инсталации за сортиране, преработка и рециклиране на отпадъци се изпълняват от фирми, специализирани в областта на инфраструктурното и хидротехническото строителство. За съжаление изискванията за опит, залагани в условията за участие в търговете за проектиране и изпълнение на такъв тип съоръжения, са много високи, за да бъдат покрити само от български фирми, Това налага създаването на обединения (консорциуми) с чуждестранни фирми, притежаващи необходимия опит, и специалисти, изпълнявали такива обекти. За целта ние работим с дългогодишните си германски партньори.Как оценявате процедурите по усвояване на европейските фондове, финансиращи подобни обекти?- Процедурите по усвояването на европейските фондове са доста усложнени както от страна на българското законодателство, така и от страна на тромавите европейски процедури по одобряване на даден проект. Неоспорим факт е, че от одобряването на готов проект, неговото съгласуване, кандидатстването за отпускане на средства от тези фондове до стартирането на процедурата за избор на изпълнител и реализирането му понякога минават повече от 3 години. Това забавяне е фактор, който в много случаи води след себе си сериозни промени, които най-често се отразяват в стойността на съоръжението, а понякога водят и до промени в самия проект. Изработването на проект отнема от 3 до 6 месеца, а периода на строителството от датата на стартиране на обекта без непредвидени рискове и при благоприятни метеорологични условия от 8 месеца до 2 години. Получава се, че от деня, в който възложителят стартира процедурата, до деня на пълното завършване на съоръжението за ползване минават между 4 и 5 години.Какви проблеми срещате при кандидатстването за изпълнението на подобни обекти?- Освен високите изисквания, поставяни като задължителни в тръжните процедури, проблеми, с които често се сблъскват кандидатите, са неизяснените условия по отношение на чуждестранните партньори като необходими регистрации в различните браншови организации в България, липсата на унифицирани документални форми. Друг проблем, който води след себе си сериозни последици, е поставяното напоследък условие за минимална цена. За да изпълнят това условие, фирмите са принудени да заложат в офертите, а след това да използват при изпълнението евтини материали, а това влияе пряко върху качеството.Каква е конкуренцията при строителството на депа за отпадъци, при използването на специфичните материали и продукти за тях?- Кризата и липсата на обекти доведе до преструктуриране на пазара. Основния източник на финансиране са европейските програми. На почти всяка обявена обществена поръчка участват над 10-15 фирми независимо от основната им дейност. С цел да си осигурят обекти повечето от фирмите представят дъмпингови оферти, които са резултат, както споменахме по-горе, от условието за минимална цена. Освен това на фирмите се налага да търсят партньори, да правят консорциуми с фирми, които имат опит в тази област.Как оценявате разпространението на новите технологии в тази сфера в България?- Съвременните технологии са разделно събиране на отпадъци, което от няколко години се налага в България, изграждане на сепариращи инсталации и заводи за преработка на отпадъците. В боклука има енергия, която е задължително да се оползотворява, но както всяко нещо и това оползотворяване е свързано с пари. Новите проекти по ОПОС предвиждат изграждане на сепариращи инсталации и общински събирателни центрове, системи за използване или обезвреждане на биогаза, компостиращи инсталации и клетки за депониране на остатъчния отпадък, който не подлежи на допълнителна преработка.