Арх. Игнатов, какво е вашето мнение за стандартите за сертифициране за устойчиво строителство и сгради? Приложими ли са в България?- В момента в света има два основни стандарта за устойчиво строителство – американският LEED (Leadership in Energy and Environmental Design) и немският Passivhaus. Основната и много съществена разлика между тях е, че докато първият оценява само зелените стратегии в проектирането и изпълнението на обекта, без да следи крайния енергоспестяващ резултат, вторият измерва реално постигнатите качества на сградата. По тази причина смятам, че Passivhaus е много по-обективен, директен и ясен метод и в моята практика се придържам предимно към него. Естествено LEED също има силни страни, особено относно оценката на въздействието върху терена и използването на водните ресурси, които също се стремя да имам предвид.И двата вида стандарти водят до намаляване на експлоатационните разходи и до повишаването на качеството на обитаване на сградите, което само по себе си е достатъчен инвестиционен стимул. Самото сертифициране обаче е доста голям допълнителен разход, който според критиците, ако се вложи в сградата, може да я направи дори още по-ефикасна.В тази връзка за България, която засега няма законодателни и данъчни инициативи за сертифицирани сгради, но същевременно има доста висока и растяща цена на енергията, смятам, че за момента най-интелигентният избор е да се изпълняват качествени пасивни сгради без формално да се сертифицират. Така оскъпяването спрямо конвенционална сграда ще е минимално, а качеството на обитаване - многократно по-високо.Естествено, когато България приложи европейските механизми за стимулиране и субсидиране на устойчиво строителство, процесът ще бъде пълен и сетифицирането ще е необходимо и полезно. Тогава и направените до момента пасивни сгради могат да бъдат обследвани и сертифицирани, за да получат данъчни облекчения. Приложим ли е в България американският стандарт LEED?- Както казах по-горе, за момента той е една интелигентна система, спомагаща проектанта и инвеститора в избора на стратегии, но не съществува директна държавна политика, която да го подкрепя. Въпреки това ползите от прилагането на устойчиви принципи са безспорни и не са за пренебрегване. Особено в сегашния свит пазар, когато клиентите имат огромен избор и търсят само най-доброто и смисленото. Каква е нагласата в инвеститорите да инвестират в зелено и устойчиво строителство? Запознати ли са със стандартите за сертифициране?- Напоследък все повече инвеститори се интересуват от тези стандарти в стремежа си да предложат нещо качествено ново и изключително на пазара. Очевидно това е правилната стратегия в сегашната ситуация на пазар, препълнен с вакантни конвенционални сгради. Голяма част от тези инвеститори не са запознати със стандартите за сертифициране в подробности, но това е наша задача като проектанти да ги запознаем с плюсовете и минусите на всяка система и да ги подготвим за цялостния процес на вземане на инвестиционни решения. Какво би накарало инвеститорите да инвестират в подобни сгради?- Единствената причина за инвестиране в каквото и да е било е печалбата. С растящите цени на енергиите и стегнатия пазар, при който се продава само най-доброто, инвестицията в качествени енергоефективни сгради става все по-привлекателна и скоро може да се превърне и в единствената печеливша. Остава и държавата да спомогне идеята с конкретни облекчения, за да може тя да стане обща практика. Кое пречи и кое помага в България при реализацията на подобни обекти?- Помага съобразителността и информираността, пречи желанието за "побългаряване". Силното желание за успех трябва да се балансира с търпение и дисциплина от страна на проектант, инвеститор и изпълнител. Иначе и най-добрите идеи остават нереализирани пожелания. Ако една сграда е сертифицирана, това превръща ли я в пасивна?- Не, по-скоро обратното: една сграда трябва да е пасивна, за да бъде сертифицирана. Според европейските директиви от 2020 г енергийната консумация на всички нови сгради трябва да клони към нула. Смятате ли, че е постижимо в България?- Смятам, че със световната глобализация и евроинтеграцията на България тук се предлагат всички необходими материали и системи, каквито са по света и в Европа, така че всъщност е въпрос на знание, професионални умения и инвеститорска воля да се приложат и изпълнят. Не виждам пречка това да стане, стига да се откажем от примамливата псевдополза на "побългаряването" и еуфорията от състезание с каруци през просото. Ако една къща е пасивна, възможно ли е тя да продава енергия? Смятате ли, че това е ще е стимул за инвестиции в подобни сгради?- Да, определено. За това всъщност има термин и той е "активна сграда", т.е. такава, която произвежда повече енергия, отколкото харчи. Вече има доста такива примери предимно в Германия, които доказват икономическата си полза. Тъй като за производството на чиста енергия при тях се разчита на соларни панели, обективно погледнато, те би трябвало да са още по-ефикасни в нашите ширини заради по-голямото слънчево греене. Разбира се, за такъв вид високотехнологична инвестиция е необходима интелигентна и стабилна подкрепа от държавата в регулиране и опростяване на процеса на изкупуване на зелената енергия.